ООД

Зависи първо дали сте управител... имате ли ДУК.. ако да, има ли вписано възнаграждение в него.. осигурявате ли се другаде на максималния праг.. и т.н.

Со­ци­ал­но и здрав­но оси­гу­ря­ва­не на граж­да­ни НА стра­на член­ка на ЕС, ра­бо­те­щи ед­нов­ре­мен­но на те­ри­то­ри­я­та на РБъл­га­рия и на те­ри­то­ри­я­та на дру­га дър­жа­ва член­ка след 01.01.2007 г.

Петя Гинина, юрисконсулт

От 01.01.2007г., с при­съ­е­ди­ня­ва­не­то на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия към Ев­ро­пейс­кия съ­юз за­поч­ват да се при­ла­гат пра­ви­ла­та за ко­ор­ди­на­ция на со­ци­ал­нооси­гу­ри­тел­ни­те сис­те­ми, въ­ве­де­ни в Ев­ро­пейс­кия съ­юз с Рег­ла­мент на Съ­ве­та № 1408 от 14 юни 1971г. за при­ла­га­не на сис­те­ми за со­ци­ал­на си­гур­ност към на­е­ти, са­мос­то­я­тел­но за­е­ти ли­ца и чле­но­ве­те на тех­ни­те се­мейс­т­ва, ко­и­то се дви­жат в рам­ки­те на Об­щ­ност­та, и Рег­ла­мент на Съ­ве­та № 574 от 21 март 1972г., оп­ре­де­лящ про­це­ду­ра­та за при­ла­га­не на Рег­ла­мент № 1408 от 1971г. По­со­че­ни­те пра­ви­ла се явя­ват ед­на от прав­ни­те га­ран­ции за при­ла­га­не на прин­ци­па на сво­бод­но­то дви­же­ние на хо­ра и оси­гу­ря­ват неп­ре­къс­на­тост на со­ци­ал­на­та зак­ри­ла на ли­ца­та, ко­и­то се прид­виж­ват сво­бод­но на те­ри­то­ри­я­та на Ев­ро­пейс­кия съ­юз, на ос­та­на­ли­те стра­ни от Ев­ро­пейс­ко­то ико­но­ми­чес­ко прос­т­ран­с­т­во (Нор­ве­гия, Лих­тен­щайн и Ис­лан­дия) и Кон­фе­де­ра­ция Швей­ца­рия.

След­ва да се има пред­вид, че то­ва не са пра­ви­ла за хар­мо­ни­за­ция на раз­лич­ни­те со­ци­ал­нооси­гу­ри­тел­ни за­ко­но­да­тел­с­т­ва в дър­жа­ви­те-член­ки, а са пра­ви­ла за ко­ор­ди­на­ция, то­ест чрез тях се оп­ре­де­ля кое е при­ло­жи­мо­то оси­гу­ри­тел­но за­ко­но­да­тел­с­т­во за ли­ца­та, ко­и­то се дви­жат сво­бод­но в Об­щ­ност­та.

При­ло­жи­мо­то за­ко­но­да­тел­с­т­во се оп­ре­де­ля съг­лас­но раз­по­ред­би­те на чл.13 -17 от Рег­ла­мен­та. В чл.13(1) е из­ве­де­но ка­то ос­нов­но пра­ви­ло, че за ед­но на­е­то или са­мос­то­я­тел­но за­е­то ли­це е при­ло­жи­мо за­ко­но­да­тел­с­т­во­то на са­мо ед­на стра­на член­ка и то­ва е за­ко­но­да­тел­с­т­во­то в дър­жа­ва­та на за­е­тост, до­ри ако ли­це­то пре­би­ва­ва в дру­га стра­на от ЕС, или ако се­да­ли­ще­то или мяс­то­то на сто­пан­с­ка дей­ност на пред­п­ри­я­ти­е­то или ли­це­то, ко­е­то го е на­е­ло на ра­бо­та, се на­ми­ра на те­ри­то­ри­я­та на дру­га дър­жа­ва член­ка. В рег­ла­мен­та са пред­ви­де­ни и из­к­лю­че­ния от то­ва ос­нов­но пра­ви­ло и по-кон­к­рет­но осо­бе­ни­те пра­ви­ла в чл. 14а(2) за ли­ца­та, ед­нов­ре­мен­но са­мос­то­я­тел­но за­е­ти в две или по­ве­че дър­жа­ви член­ки, чл. 14(2) за ли­ца­та, ед­нов­ре­мен­но на­е­ти в две или по­ве­че дър­жа­ви-член­ки и чл. 14в за ли­ца­та, ко­и­то ед­нов­ре­мен­но са на­е­ти на те­ри­то­ри­я­та на ед­на стра­на от ЕС и са­мос­то­я­тел­но за­е­ти на те­ри­то­ри­я­та на дру­га дър­жа­ва член­ка.

Оп­ре­де­ле­ни­я­та на по­ня­ти­я­та "на­е­то ли­це" и "са­мос­то­я­тел­но за­е­то ли­це" са из­ло­же­ни в чл.1, б."а" от рег­ла­мен­та. На пър­во мяс­то, за да се оп­ре­де­ли при­ло­жи­мо­то за­ко­но­да­тел­с­т­во за да­де­но ли­це е важ­но да се знае да­ли то мо­же да се оп­ре­де­ли ка­то "на­е­то" или ка­то "са­мос­то­я­тел­но за­е­то" ли­це, спо­ред за­ко­но­да­тел­с­т­во­то на дър­жа­ва­та, в ко­я­то уп­раж­ня­ва тру­до­ва дей­ност. В та­зи по­со­ка е и прак­ти­ка­та на Съ­да на ев­ро­пейс­ки­те об­щ­нос­ти, а имен­но: Ре­ше­ние на съ­да (Пе­та ко­ле­гия) от 30 март 2003 го­ди­на, Barry Banks and Others (Ба­ри Бенкс и дру­ги) сре­щу Theatre royal de la Monnaie, Де­ло С-178/97, Ре­ше­ние от 30.01.1997 г. "Hervein" (Хер­вайн) Де­ло № C-221/1995 г., Ре­ше­ние от 30.01.1997 г. "E.J.M. de Jaeck" (Е. Дж. М. де Яак) Де­ло № C-340/1994 г.

По от­но­ше­ние на Бъл­га­рия, към ка­те­го­ри­я­та "на­е­ти ли­ца" след­ва да се от­не­сат всич­ки оси­гу­ре­ни ли­ца съг­лас­но чл. 4, ал. 1 и 2 от КСО, а към ка­те­го­ри­я­та "са­мос­то­я­тел­но за­е­ти ли­ца" - са­мо­о­си­гу­ря­ва­щи­те се ли­ца съг­лас­но чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 КСО. За ли­ца­та, по­ла­га­щи труд без тру­до­во пра­во­от­но­ше­ние по сми­съ­ла на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 КСО, Бъл­га­рия е нап­ра­ви­ла впис­ва­не в При­ло­же­ние I на рег­ла­мен­та, ка­то ги е оп­ре­де­ли­ла ка­то "са­мос­то­я­тел­но за­е­ти ли­ца".

Б. В слу­чая, в кой­то ли­це­то е ед­нов­ре­мен­но са­мос­то­я­тел­но за­е­то в две или по­ве­че дър­жа­ви-член­ки, но не уп­раж­ня­ва ни­как­ва дей­ност на те­ри­то­ри­я­та на стра­на­та, в ко­я­то пре­би­ва­ва, пред­вид из­ре­че­ние вто­ро от чл.14а, па­раг­раф 2 на рег­ла­мен­та, за не­го ще се при­ла­га за­ко­но­да­тел­с­т­во­то на дър­жа­ва­та член­ка на ЕС, на чи­я­то те­ри­то­рия ли­це­то уп­раж­ня­ва ос­нов­на­та си дей­ност. Пред­вид раз­по­ред­би­те на чл.12а, па­раг­раф 5, б. "г" от Рег­ла­мент № 574/72 при оп­ре­де­ля­не на ос­нов­на­та дей­ност се взи­мат пред­вид мес­то­по­ло­же­ни­е­то на пос­то­ян­ни­те по­ме­ще­ния, в ко­и­то са­мос­то­я­тел­но за­е­то­то ли­це уп­раж­ня­ва дей­ност­та си. Ако то­ва ус­ло­вие не бъ­де из­пъл­не­но, се взе­мат под вни­ма­ние кри­те­рии ка­то оби­чай­но­то ес­тес­т­во или про­дъл­жи­тел­ност­та на из­вър­ш­ва­ни­те дей­нос­ти, броят на пре­дос­та­вя­ни­те ус­лу­ги и до­хо­ди­те, про­из­ти­ча­щи от те­зи дей­нос­ти.

Пред­вид ка­за­но­то по-го­ре, са­мос­то­я­тел­но за­е­то­то ли­це ще след­ва да по­да­де ис­ка­не за из­да­ва­не на удос­то­ве­ре­ние Е 101 за при­ло­жи­мо­то за­ко­но­да­тел­с­т­во до ТД на НАП, ко­га­то има­ме след­ни­те хи­по­те­зи:

а) Ли­це, ко­е­то оби­чай­но уп­раж­ня­ва са­мос­то­я­тел­на тру­до­ва за­е­тост на те­ри­то­ри­я­та на две или по­ве­че дър­жа­ви член­ки, ед­на­та от ко­и­то Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия, е под­чи­не­но на за­ко­но­да­тел­с­т­во­то на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия, на чи­я­то те­ри­то­рия пре­би­ва­ва, ако уп­раж­ня­ва част от дей­ност­та си на те­ри­то­ри­я­та на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия;

б) Ако ли­це­то не уп­раж­ня­ва ни­как­ва дей­ност на те­ри­то­ри­я­та на дър­жа­ва­та член­ка, в ко­я­то пре­би­ва­ва, то е под­чи­не­но на за­ко­но­да­тел­с­т­во­то на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия, ако уп­раж­ня­ва ос­нов­на­та си дей­ност на те­ри­то­ри­я­та на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия. Кри­те­ри­и­те за оп­ре­де­ля­не на ос­нов­на­та дей­ност са оп­ре­де­ле­ни в чл. 12а(5)(г) от Рег­ла­мент (ЕИО) № 574/72.

Из­да­де­но­то удос­то­ве­ре­ние Е 101 удос­то­ве­ря­ва, че съ­от­вет­но­то ли­це ос­та­ва под­чи­не­но на бъл­гар­с­ко­то оси­гу­ри­тел­но за­ко­но­да­тел­с­т­во до кон­к­рет­на да­та и с то­зи фор­му­ляр то ще до­ка­же, че не дъл­жи внос­ки по за­ко­но­да­тел­с­т­во­то на дру­га­та дър­жа­ва член­ка, в ко­я­то съ­що уп­раж­ня­ва дей­ност ка­то са­мос­то­я­тел­но за­е­то ли­це.

Фор­му­ля­рът Е 101 се из­да­ва след по­ис­к­ва­не от ком­пе­тен­т­на­та ТД на НАП. Пре­ди из­да­ва­не на фор­му­ля­ра се из­вър­ш­ва про­вер­ка на дек­ла­ри­ра­ни­те от ли­це­то дан­ни и ана­лиз на при­ло­же­ни­те към ис­ка­не­то до­ка­за­тел­с­т­ва за на­ли­чие на ос­но­ва­ния за из­да­ва­не­то му. При ус­та­но­вя­ва­не на не­съ­от­вет­с­т­вия при нап­ра­ве­на­та съ­пос­тав­ка на дан­ни­те в Ис­ка­не­то, как­то и в слу­чай, че по­да­де­на­та ин­фор­ма­ция в ис­ка­не­то не е дос­та­тъч­на или ли­це­то не е при­ло­жи­ло до­ка­за­тел­с­т­ва за на­ли­чие на ос­но­ва­ни­я­та за из­да­ва­не на удос­то­ве­ре­ни­е­то, съг­лас­но пра­ви­ла­та за ко­ор­ди­на­ция на сис­те­ми­те за со­ци­ал­на си­гур­ност, слу­жи­те­лят, из­вър­ш­ващ про­вер­ка­та, мо­же да по­ис­ка пред­с­та­вя­не­то на до­пъл­ни­тел­на ин­фор­ма­ция от ли­це­то. След пре­цен­ка на съб­ра­на­та ин­фор­ма­ция се из­да­ва удос­то­ве­ре­ние Е101 или мо­ти­ви­ран от­каз да се из­да­де та­ко­ва. Един ек­зем­п­ляр от до­ку­мен­та се пре­дос­та­вя на ли­це­то. Вър­ху ек­зем­п­ля­ра пред­наз­на­чен за при­ход­на­та ад­ми­нис­т­ра­ция, по­лу­ча­те­лят впис­ва име­то си, да­та­та на по­лу­ча­ва­не и се под­пис­ва.

Ко­га­то е на­ли­це об­рат­на­та хи­по­те­за, в ко­я­то ев­ро­пейс­ки­ят граж­да­нин пред­с­та­ви удос­то­ве­ре­ние Е 101, в ко­е­то се удос­то­ве­ря­ва, че за не­го е при­ло­жи­мо дру­го ев­ро­пейс­ко за­ко­но­да­тел­с­т­во, а не бъл­гар­с­ко­то, оси­гу­ри­тел­ни внос­ки за то­ва са­мос­то­я­тел­но за­е­то ли­це по бъл­гар­с­ко­то за­ко­но­да­тел­с­т­во ня­ма да се дъл­жат.

2. Ако ли­це­то е ед­нов­ре­мен­но са­мос­то­я­тел­но за­е­то ли­це на те­ри­то­ри­я­та на Бъл­га­рия и на­е­то ли­це на те­ри­то­ри­я­та на дру­га дър­жа­ва член­ка:

Съг­лас­но чл.14 в, па­раг­раф "а" от Рег­ла­мент №1408/71, ако па­раг­раф "б" не пред­виж­да дру­го, ли­це, ко­е­то е на­е­то на ра­бо­та на те­ри­то­ри­я­та на ед­на дър­жа­ва член­ка и съ­щев­ре­мен­но е са­мос­то­я­тел­но за­е­то ли­це на те­ри­то­ри­я­та на дру­га дър­жа­ва член­ка, е под­чи­не­но на за­ко­но­да­тел­с­т­во­то на дър­жа­ва­та, на чи­я­то те­ри­то­рия е на­е­то на пла­те­на ра­бо­та.

По сми­съ­ла на па­раг­раф "б" на чл.14в, па­раг­раф "а" не се при­ла­га, при ус­ло­вие че дър­жа­ва­та член­ка е нап­ра­ви­ла впис­ва­не в Анекс VII на рег­ла­мен­та. При тази хипотеза за ли­це­то ще се при­ла­гат ед­нов­ре­мен­но за­ко­но­да­тел­с­т­ва­та на две­те стра­ни по за­е­тост. Тъй ка­то Бъл­га­рия е нап­ра­ви­ла впис­ва­не в Анекс VII на Рег­ла­мент 1408/71, в та­зи хи­по­те­за то ще под­ле­жи на оси­гу­ря­ва­не ед­нов­ре­мен­но в Бъл­га­рия и в дру­га­та дър­жа­ва член­ка.

В то­зи слу­чай не е не­об­хо­ди­мо из­да­ва­не­то на фор­му­ляр за при­ло­жи­мо за­ко­но­да­тел­с­т­во Е 101, тъй ка­то оси­гу­ря­ва­не­то ще се про­веж­да и по две­те за­ко­но­да­тел­с­т­ва.

3. Ако ли­це­то е ед­нов­ре­мен­но на­е­то ли­це на те­ри­то­ри­я­та на Бъл­га­рия и на те­ри­то­ри­я­та на дру­га дър­жа­ва-член­ка:

Съг­лас­но чл. 14(2)(б)(i) от Рег­ла­мент (ЕИО) № 1408/71 на Съ­ве­та от 14 юни 1971 г. ли­це, ко­е­то е оби­чай­но на­е­то на ра­бо­та на те­ри­то­ри­я­та на две или по­ве­че дър­жа­ви член­ки, е под­чи­не­но на за­ко­но­да­тел­с­т­во­то на дър­жа­ва­та член­ка, в ко­я­то пре­би­ва­ва, ако от­час­ти уп­раж­ня­ва дей­ност­та си на та­зи те­ри­то­рия, или ако ра­бо­ти за ня­кол­ко пред­п­ри­я­тия или ня­кол­ко ра­бо­то­да­те­ли, чи­и­то се­да­ли­ща или мес­та на сто­пан­с­ка дей­ност се на­ми­рат на те­ри­то­ри­я­та на раз­лич­ни дър­жа­ви член­ки.

В слу­чая, ако нап­ри­мер бел­гийс­ки граж­да­нин, кой­то пре­би­ва­ва в Бел­гия, ра­бо­ти по два до­го­во­ра ка­то на­е­то ли­це - в бел­гийс­ка ком­па­ния и по тру­дов до­го­вор за бъл­гар­с­ко тър­гов­с­ко дру­жес­т­во, съг­лас­но упо­ме­на­то­то ко­ор­ди­на­ци­он­но пра­ви­ло, ли­це­то след­ва да ос­та­не под­чи­не­но на бел­гийс­ко­то за­ко­но­да­тел­с­т­во, ко­е­то се ус­та­но­вя­ва с удос­то­ве­ре­ние Е 101, из­да­де­но от ком­пе­тен­т­на­та ин­с­ти­ту­ция в Бел­гия. В то­зи слу­чай бъл­гар­с­ки­ят ра­бо­то­да­тел е не­об­хо­ди­мо да се ин­фор­ми­ра как­ви са за­дъл­же­ни­я­та му на оси­гу­ри­тел във връз­ка с оси­гу­ря­ва­не­то на на­е­тия от не­го бел­гийс­ки граж­да­нин по на­ци­о­нал­но­то за­ко­но­да­тел­с­т­во на Бел­гия, ка­то: оси­гу­ре­ни­те со­ци­ал­ни рис­ко­ве (схе­ми­те за со­ци­ал­на си­гур­ност); оси­гу­ри­тел­ния до­ход; раз­ме­ра на дъл­жи­ми­те оси­гу­ри­тел­ни внос­ки; раз­п­ре­де­ле­ни­е­то на оси­гу­ри­тел­ни­те внос­ки меж­ду оси­гу­ри­тел и оси­гу­ре­но ли­це; сро­ко­ве­те и ре­да за вна­ся­не на оси­гу­ри­тел­ни­те внос­ки; дру­ги за­дъл­же­ния, пред­ви­де­ни в бел­гийс­ко­то за­ко­но­да­тел­с­т­во.

Ако е на­ли­це об­рат­на­та хи­по­те­за, а имен­но: на­е­то ли­це, пре­би­ва­ва­що в Бъл­га­рия и ра­бо­те­що ка­то на­е­то ли­це в стра­на­та и съ­щев­ре­мен­но е на­е­то в дру­га дър­жа­ва член­ка, нап­ри­мер Гър­ция. В то­зи слу­чай ра­бо­то­да­те­лят от Гър­ция ще след­ва да се ин­фор­ми­ра как­ви са за­дъл­же­ни­я­та му на оси­гу­ри­тел по бъл­гар­с­ко­то за­ко­но­да­тел­с­т­во във връз­ка с то­ва ли­це. За та­зи цел той ще след­ва да се ре­гис­т­ри­ра ка­то оси­гу­ри­тел по чл. 3, ал. 1, т. 7 от За­ко­на за ре­гис­тър Бул­с­тат, а на­е­то­то ли­це ще след­ва да по­да­де ис­ка­не за из­да­ва­не на удос­то­ве­ре­ние Е 101 за при­ло­жи­мо­то за­ко­но­да­тел­с­т­во до ТД на НАП. С то­ва удос­то­ве­ре­ние ли­це­то ще удос­то­ве­ри, че ос­та­ва под­чи­не­но на бъл­гар­с­ко­то за­ко­но­да­тел­с­т­во.

Обоб­ще­но, слу­ча­и­те в ко­и­то ли­це­то след­ва да се снаб­ди с фор­му­ляр Е 101 от ТД на НАП в тази хипотеза, са:

● Ли­це, ко­е­то е оби­чай­но на­е­то на ра­бо­та на те­ри­то­ри­я­та на две или по­ве­че дър­жа­ви член­ки, е под­чи­не­но на за­ко­но­да­тел­с­т­во­то на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия в след­ни­те слу­чаи:

а) ако ра­бо­ти за един един­с­т­вен ра­бо­то­да­тел, пре­би­ва­ва на те­ри­то­ри­я­та на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия и от­час­ти уп­раж­ня­ва дей­ност­та си на та­зи те­ри­то­рия (чл. 14(2)(б)(i) от Рег­ла­мент (ЕИО) 1408/71).

б) ако ра­бо­ти за един един­с­т­вен ра­бо­то­да­тел, чи­е­то се­да­ли­ще или мяс­то на сто­пан­с­ка дей­ност се на­ми­ра на те­ри­то­ри­я­та на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия в слу­чай, че ли­це­то не пре­би­ва­ва пос­то­ян­но на те­ри­то­ри­я­та на ни­то ед­на от дър­жа­ви­те член­ки, в ко­и­то уп­раж­ня­ва дей­ност­та си /чл. 14(2)(б)(ii) от Рег­ла­мент (ЕИО) 1408/71/.

в) ако пре­би­ва­ва на те­ри­то­ри­я­та на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия в слу­чай, че ра­бо­ти за ня­кол­ко пред­п­ри­я­тия или ня­кол­ко ра­бо­то­да­те­ли, чи­и­то се­да­ли­ща или мес­та на сто­пан­с­ка дей­ност се на­ми­рат на те­ри­то­ри­я­та на раз­лич­ни дър­жа­ви член­ки /чл. 14(2)(б)(i) от Рег­ла­мент (ЕИО) 1408/71/.

● Ли­це, ко­е­то е член на еки­па­жа на пред­п­ри­я­тие, ко­е­то за своя или за чуж­да смет­ка из­вър­ш­ва ус­лу­ги по меж­ду­на­ро­ден же­ле­зо­пъ­тен, ав­то­мо­би­лен, въз­ду­шен или ре­чен пре­воз на път­ни­ци или сто­ки, и чи­е­то се­да­ли­ще или мяс­то на сто­пан­с­ка дей­ност се на­ми­ра на те­ри­то­ри­я­та на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия, е под­чи­не­но на за­ко­но­да­тел­с­т­во­то на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия /чл. 14(2)(а) от Рег­ла­мент (ЕИО) 1408/71/.

а) ко­га­то по­со­че­но­то пред­п­ри­я­тие е със се­да­ли­ще в дру­га дър­жа­ва член­ка, но има клон или пос­то­ян­но пред­с­та­ви­тел­с­т­во на те­ри­то­ри­я­та на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия, ли­це, ко­е­то е на­е­то на ра­бо­та в кло­на или пос­то­ян­но­то пред­с­та­ви­тел­с­т­во, е под­чи­не­но на за­ко­но­да­тел­с­т­во­то на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия /чл. 14(2)(а)(i) от Рег­ла­мент (ЕИО) 1408/71/;

б) ко­га­то ли­це­то пре­би­ва­ва на те­ри­то­ри­я­та на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия и е на­е­то на ра­бо­та пре­дим­но на та­зи те­ри­то­рия, то­ва ли­це е под­чи­не­но на за­ко­но­да­тел­с­т­во­то на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия, до­ри и ако пред­п­ри­я­ти­е­то, за ко­е­то ра­бо­ти, ня­ма се­да­ли­ще, мяс­то на сто­пан­с­ка дей­ност, клон или пос­то­ян­но пред­с­та­ви­тел­с­т­во на та­зи те­ри­то­рия /чл. 14(2)(а)(ii) от Рег­ла­мент (ЕИО) 1408/71/.

Из­да­де­ни­ят фор­му­ляр удос­то­ве­ря­ва, че съ­от­вет­но­то на­е­то ли­це ос­та­ва под­чи­не­но на бъл­гар­с­ко­то оси­гу­ри­тел­но за­ко­но­да­тел­с­т­во до кон­к­рет­на да­та. Про­це­ду­ра­та по из­да­ва­не и връч­ва­не на удос­то­ве­ре­ние Е 101 е съ­ща­та ка­то ка­за­но­то по-го­ре.

Тук след­ва да се от­бе­ле­жи съ­що, че удос­то­ве­ре­ни­е­то се из­да­ва в 30-дне­вен срок от пос­тъп­ва­не на ис­ка­не­то, а ко­га­то ис­ка­не­то е по­да­де­но чрез дру­га те­ри­то­ри­ал­на ди­рек­ция, до­ку­мен­тът се из­да­ва в 45-дне­вен срок от пос­тъп­ва­не­то му. Съг­лас­но чл. 90, ал. 2 от ДОПК ек­зем­п­ляр от до­ку­мен­та се из­п­ра­ща на ра­бо­то­да­те­ля, ако ис­ка­не­то за из­да­ва­не­то му е нап­ра­ве­но от на­е­то от не­го ли­це, как­то и на за­ин­те­ре­со­ва­ни­те ин­с­ти­ту­ции на дру­ги­те дър­жа­ви член­ки.

От­ка­зът за из­да­ва­не на удос­то­ве­ре­ни­е­то мо­же да се об­жал­ва в 14-дне­вен срок от съ­об­ща­ва­не­то му пред те­ри­то­ри­ал­ния ди­рек­тор. Те­ри­то­ри­ал­ни­ят ди­рек­тор мо­же да раз­по­ре­ди из­да­ва­не­то на ис­ка­ния до­ку­мент или да ос­та­ви жал­ба­та без ува­же­ние. Съг­лас­но чл. 95 от ДОПК от­ка­зът за из­да­ва­не на до­ку­мент мо­же да се об­жал­ва пред ад­ми­нис­т­ра­тив­ния съд по мес­то­на­хож­де­ние на те­ри­то­ри­ал­на­та ди­рек­ция в 7-дне­вен срок от съ­об­ща­ва­не­то му, ко­е­то ще ре­че, че ако жал­бо­по­да­те­лят ре­ши мо­же да про­пус­не ад­ми­нис­т­ра­тив­но­то об­жал­ва­не и да от­п­ра­ви жал­ба­та си ди­рек­т­но до съ­от­вет­ния ад­ми­нис­т­ра­ти­вен съд. И в два­та слу­чая, ко­га­то жал­ба­та е ос­но­ва­тел­на, съ­дът за­дъл­жа­ва съ­от­вет­ния ор­ган по при­хо­ди­те да из­да­де до­ку­мен­та, без да да­ва ука­за­ния по съ­дър­жа­ни­е­то му. Ре­ше­ни­е­то на ад­ми­нис­т­ра­тив­ния съд не под­ле­жи на об­жал­ва­не.

Важ­но об­с­то­я­тел­с­т­во е съ­що, че до­ка­то не бъ­де ану­ли­ра­но или обя­ве­но за не­ва­лид­но, из­да­де­но­то в съ­от­вет­с­т­вие с Рег­ла­мент № 574/72, кой­то оп­ре­де­ля ре­да за при­ла­га­не на Рег­ла­мент (ЕИО) № 1408/71, удос­то­ве­ре­ние Е 101, е за­дъл­жи­тел­но как­то за На­ци­о­нал­на­та аген­ция за при­хо­ди­те, ком­пе­тен­т­на да оп­ре­де­ля при­ло­жи­мо­то за­ко­но­да­тел­с­т­во съ­об­раз­но раз­по­ред­би­те на Дял II от Рег­ла­мент (ЕИО) № 1408/71 за Бъл­га­рия, та­ка и за ком­пе­тен­т­ни­те ин­с­ти­ту­ции в дру­ги­те дър­жа­ви член­ки, а съ­що та­ка и за ра­бо­то­да­те­ли­те, на­е­ли на ра­бо­та ев­ро­пейс­ки граж­да­ни, при­те­жа­ва­щи та­ко­ва удос­то­ве­ре­ние.

В та­зи по­со­ка е и прак­ти­ка­та на Съ­да на ев­ро­пейс­ки­те об­щ­нос­ти (СЕО), ко­я­то ос­вен го­ре­по­со­че­но­то, пос­та­но­вя­ва и че ня­ма ни­как­ва преч­ка за сер­ти­фи­ка­т Е 101 да има об­рат­на си­ла в за­ви­си­мост от об­с­то­я­тел­с­т­ва­та, ко­е­то оз­на­ча­ва, че ня­ма преч­ка той да бъ­де из­да­ден и след пе­ри­о­да, през кой­то се е по­ла­гал тру­дът. СЕО пос­та­но­вя­ва още, че за­дъл­же­ние на ком­пе­тен­т­на­та ин­с­ти­ту­ция на дър­жа­ва­та член­ка, ко­я­то е из­да­ла то­зи сер­ти­фи­кат, е да про­ве­ри да­ли той е пра­вил­но из­да­ден, и ако е не­об­хо­ди­мо да ану­ли­ра сер­ти­фи­ка­та, ако ком­пе­тен­т­на­та ин­с­ти­ту­ция на дър­жа­ва­та член­ка, в ко­я­то ли­це­то из­пъл­ня­ва въз­ло­же­на­та му ра­бо­та, из­ра­зи съм­не­ния от­нос­но вер­ност­та на фак­ти­те, на ос­но­ва­ние на ко­и­то е из­да­ден сер­ти­фи­ка­тът и съ­дър­жа­ща­та се в не­го ин­фор­ма­ция.

В случая, полезно за питащия ще е становище № 20-00-200 от 23. 06. 2010 г. относно определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета, където от НАП са се опитали да смелят информацията.