Ето едно разяснение на Султана Българенска по въпроса:
Как се третира рентата, която в края на отчетния период остава неплатена или следва ли за неизплатената рента да се приложи чл. 42 от Закона за корпоративното подоходно облагане?
Отговорът е “да”, начислената, но неплатена към датата на баланса (31 декември всяка година) рента, но само на физически лица наемодатели (арендодатели), не се признава за данъчен разход по смисъла на цитирания чл. 42. oт ЗКПО. Защо това е така. Защото това са доходи на местно физическо лице, с които, без да са изплатени (само са начислени като разход), се намалява данъчната печалба, която е източник на корпоративен данък. По тази причина данъчният закон (ЗКПО) не признава този разход за данъчен разход. Следователно при изготвяне на Годишната данъчна декларация по ЗКПО с този разход се увеличава облагаемата печалба на земеделския производител данъчнозадължено по ЗКПО лице.
Може ли да се избегне това. Почти винаги плащането на рентата се проточва във времето и обикновено към датата на баланса винаги остава начислена, но неизплатена рента. В този смисъл почти е невъзможно да се случи цялата начислена рента да бъде изплатена. Затова по-добре е да се изработи счетоводна политика за начиляване на актив по отсрочен данък върху всяка начислена, но неизплатена рента на физически лица арендодатели, и когато през някой от следващите данъчни периоди тази рента бъде изплатена, върху тази временна разлика да се начисли пасив по отсрочен данък, т.е. да се покаже нейното обратно действие.
Какво да се прави с рентата, която никога не се изплаща, тъй като собствениците на земеделска земя не са се явили пред арендатора, за да я получат, или са се явили след изтичане на законовия срок. Давностният срок на рентата като възнаграждение за наем, съгласно чл. 111, б. “в” от Закона за задълженията и договорите, е тригодишен. Следователно, след изтичането му (от датата на начисляване на рентата като разход за наем на земеделска земя), съществуващото задължение към арендодателя следва да се признае за друг приход от дейността. Едновременно с това следва да се отпише и активът по отсрочен данък върху тази начислена, но неизплатена рента, но само за физически лица. За тази цел, на базата на справка, от която се вижда задължението към съответния арендодател физическо лице и начислената временна разлика, се съставят две счетоводни записвания:
За признаване на прихода при отписване на задължението към физическото лице:
Дт с/ка с/ка Други дебитори
Аналитична сметка Разчети за наем (рента)
Аналитична партида на съответния собственик на земеделска земя
Кт с/ка от група 70 Приходи от продажби
Аналитична сметка Други приходи от дейността
Аналогично е и счетоводното записване за начислената, но неизплатена рента на юридическо лице арендодател, но за него арендаторът не начислява нито актив по отсрочен данък, нито впоследствие - пасив за обратното проявление на временната разлика), тъй като чл. 42 от ЗКПО за юридически лица арендодатели няма приложение.
За отписване на начисления актив по отсрочен данък върху неизплатената сума на начислена рента, в случаите когато тя се отписва, без да е изплатена:
Дт с/ка Печалби и загуби от текущата година
Кт с/ка от група Разни дебитори и кредитори
Аналитична сметка Разчети по отсрочени данъци.
Такова счетоводно записване се съставя и когато през следващия отчетен период се изплаща начислената през предходния отчетен период рента.