Осигуряването като СОЛ не се прекратява с писмо до НАП , а с подаване на Декларация Образец № 5 . Договорът за управление не се регистрира в НАП , промяната на вида осигуряване се вижда от Декларация Образец № 1 . Осигуровките са за всички осигурителни рискове. Не се попълва и вади Осигурителна книжка за ДУК.
Договор за управление и контрол – ДУК
Договорът за управление и контрол нормативно е обоснован в Търговския закон. Там е посочено, че отношенията между дружеството с ограничена отговорност и неговия управител се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик / за справка чл. 141, ал. 7/ .
Правната теория и съдебната практика разглеждат договора за възлагане на управление като разновидност на договора за поръчка, регламентиран от ЗЗД, или като самостоятелен тип договор, уреждан от гражданското законодателство. Доколкото не е предвидено друго от нормативна гледна точка за този вид договори могат да се прилагат общите разпоредби на гражданското право. Договорът за управление е вид граждански договор, с който се предава управлението на едно предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а управителят се задължава срещу определено възнаграждение да постигне конкретни стопански резултати в рамките на договорения срок. Съгласно разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. При гражданските договори няма работодател, а възложител, няма работници и служители, а изпълнители и следователно разпоредбите на Кодекса на труда не намират приложение спрямо тези договори. При евентуално неизпълнение на задълженията по граждански договор от насрещната страна, защитата се осъществява по общите гражданскоправни способи.
Социално осигуряване
Управителите на търговски дружества се осигуряват задължително за всички осигурени социални рискове по реда на чл. 4, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). В тази точка попадат изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, еднолични търговци, неперсонифицирани дружества, както и синдиците и ликвидаторите. Осигурителният доход са получените, или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения. Той не може да бъде по-малък от минималния осигурителен доход по основните икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно Приложение № 1 към чл. 8, т. 1 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година и не може да надвишава максималния месечен размер на осигурителния доход.
ВАЖНО! Тук е мястото да бъде обяснена една много важна особенност на договора за управление и контрол, която го отличава съществено от трудовите договори по повод определянето на осигурителния доход пропорционално на отработеното време. Продължителността на работното време е част от съдържанието на трудовия договор и се определя съобразно разпоредбите на Кодекса на труда. Уговарянето на работа през определени дни от месеца и/или за непълно работно време е правна възможност, предвидена в чл. 114 от КТ, съответно в чл. 138, ал. 1 от КТ. Правата и задълженията на страните по договорите за управление и контрол се уреждат съгласно изискванията на Търговския закон и Закона за задълженията и договорите, поради което наличието на подобна клауза в договор за управление и контрол е без юридическа стойност за осигурителния режим на лицето, изпълнител по договора. Предвид изложеното, когато отношенията между страните, свързани с управлението на търговското дружество не са уредени по Кодекса на труда, а е сключен договор за възлагане на управлението по чл. 141, ал. 7 от ТЗ, задължително осигуряването е върху доход, не по-малък от съответния минимален „праг”, независимо че договорът може да е сключен за работа по няколко часа дневно или седмично. Що се отнася до разпоредбата на чл. 1, ал. 5 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, тя се прилага единствено в случаите, когато лицето не е работило през целия месец по договор за управление и контрол, например: при временна неработоспособност или друг отпуск, за който не се изплаща възнаграждение, както и при започване или прекратяване на трудовата дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. В тези случаи минималния месечен осигурителен доход се определя пропорционално на работните дни през месеца, без значение на отработените часове на ден.
Здравно осигуряване.
Здравното осигуряване на изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване – на база дохода, върху който се внасят осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване.
Лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО внасят осигурителните вноски върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход като спазват реда, определен в чл. 6, ал. 10 от КСО.
От цитираната разпоредба на КСО е видно, че водещ по отношение реда за определяне максималния месечен размер на осигурителния доход е доходът по трудови и/или по служебни правоотношения. Съгласно посочения ред на определяне на максималния месечен размер на осигурителния доход, ако едно лице работи едновременно по ТД и по ДУК, към доходите по трудови и/или служебни правоотношения следва да бъдат прибавени доходите по договори за управление и контрол на търговски дружества. Това следва да се извърши по хронологичния ред на датите на сключване на тези договори.
Признаване на осигурителен стаж.
Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време. Тази постановка обаче се прилага за работниците и служителите по трудови правоотношения. В т. 3 от същата разпоредба е регламентирано, че за осигурителен стаж на изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества се признава времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2 т. 3 от КСО.
От 01.01.2009 година за ДУК не се попълват и заверяват осигурителни книжки, за периодите в осигуряване, след тази дата, данните се вземат от персоналния регистър на осигурените лица.
Данъчно облагане.
От 01.01.2008 г., с разпоредбата на буква “з” на точка 26 от § 1 на Допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), лицата по договори за управление и контрол, включително членовете на управителни и контролни органи на предприятия, изрично са посочени в обхвата на доходите от трудови правоотношения. Тази съществена промяна в данъчното третиране на доходите по договори за управление означава, че от този момент нататък за станите по тези договори важат постановките от ЗДДФЛ, касаещи трудовите правоотношения и по конкретно:
- по отношение на формирането на облагаемия доход и годишната данъчна основа вече се прилагат разпоредбите на чл. 24 и 25 ЗДДФЛ (а не на чл. 29-30 ЗДДФЛ, приложими за лицата, упражняващи дейност по извънтрудови правоотношения – граждански договор);
Формирането на облагаемия доход за лицата по договори за управление и контрол по реда, приет за лицата по трудови правоотношения означава, че при определяне на облагаемия доход вече не следва да се приспадат нормативно признати разходи в размер на 10%.
- по отношение на авансовото облагане приложение намира вече нормата на чл. 42 ЗДДФЛ (а не на чл. 43 ЗДДФЛ, приложим за лицата, упражняващи дейност по извънтрудови правоотношения);
Това означава, че за разлика от досегашната практика, при авансово облагане на посочените доходи могат да се вземат предвид данъчни облекчения за намалена работоспособност по реда на чл. 18, ал. 2 ЗДДФЛ (660 лв. месечно) или за лични вноски (премии) по договори за доброволно осигуряване или животозастраховане, по реда на чл. 19, ал. 2 ЗДДФЛ, т.е. в размер до 10 на сто от облагаемия доход, получен през съответния месец, намален със задължителните лични осигуровки.
Авансовото удържане на данъка (аналогично на лицата по трудови правоотношения) не би следвало да се документира със Сметка за изплатени суми и Служебна бележка по реда на чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ.
- по отношение на удостоверяването на удържания данък вече се прилагат разпоредбите на чл. 45, ал. 1 ЗДДФЛ за издаване на Служебна бележка от работодателя (а не на чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ за издаване на Сметка за изплатени суми, приложим за лица, упражняващи дейност по извънтрудови правоотношения);
- по отношение на определянето на дължимия годишен данък вече се прилага чл. 49 ЗДДФЛ за определяне на годишния данък от основния работодател, който до 31.12.2007 г. нямаше отношение към лицата по договори за управление и контрол;