Облагаем оборот

Чл. 96 (2) Облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:
1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
2. доставки на финансови услуги по чл. 46;
3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) В облагаемия оборот не се включват доставките по ал. 2, т. 2 и 3, когато не са свързани с основната дейност на лицето, доставките на дълготрайни материални или нематериални активи, използвани в дейността на лицето, както и доставките за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 и 3.

    Вх.№ 202184 от 08.05.2013 Дружество, което не е регистрирано по ЗДДС извършва услуги свързани с развитие на бизнеса на турски компании в България, за което получава комисионни.
ПИСМА

В Дирекция ”ОДОП” – ………. постъпи писмено запитване с вх. № ……/08.05.2013 г., относно регистрация по ЗДДС.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Дружество, което не е регистрирано по ЗДДС извършва услуги свързани с развитие на бизнеса на турски компании в България, за което получава комисионни. Всеки месец българската фирма издава фактура за извършената услуга на турската фирма.
Зададен е следният въпрос: Следва ли да се включват в облагаемия оборот на дружеството тези услуги, имайки предвид чл. 96, ал. 3 от ЗДДС и чл. 97а, ал. 2, тъй като данъкът е изискуем от получателя на услугата – турската фирма?
В отговор на поставените от Вас въпроси и съобразявайки се с действащата нормативна уредба, изразяваме следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.
В ал. 2 от същата разпоредба е регламентирано, че облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:
1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
2. доставки на финансови услуги по чл. 46;
3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47.
По смисъла на чл. 96, ал. 3 от ЗДДС, в облагаемия оборот не се включват доставките по ал. 2, т. 2 и 3, когато не са свързани с основната дейност на лицето, доставките на дълготрайни материални или нематериални активи, използвани в дейността на лицето, както и доставките за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 и 3.
Облагаема доставка съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Със ЗИД на ЗДДС /обн. ДВ, бр. 95 от 01.12.2009 г./ е променен общият принцип за определяне мястото на изпълнение на доставките на услуги и е заменен с нов, като мястото на изпълнение вече се определя от статута на получателя /данъчно задължено или данъчно незадължено лице/ и установяването на същия.
Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика.
По смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
От 01.07.2011 г. е приложим Регламент за изпълнение /ЕС/ № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. В Раздел 4 «Място на доставка на услуга», подраздел 1 «Статут на получателя» са разгледани доказателствата, с които доставчикът следва да разполага или трябва да получи от получателя на услугата, за да определи дали същият е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.
Съгласно чл. 18, ал. 3 от Регламента, че освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчнозадължено лице:
а) ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота — правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността;
б) когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
При условие, че получател на услугата е данъчно задължено лице от трета страна, мястото на изпълнение на доставката на услугата се определя по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и в този смисъл, тази доставка на услуга е с място на изпълнение там, където е установен получателят – извън Общността.
Следва да имате предвид и разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от ЗДДС, съгласно която мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване, когато са налице едновременно следните условия:
1. получателят е данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес или обичайно пребиваване извън Европейския съюз;
2. доставяните услуги са с предмет посочен в т. 2 на чл. 21, ал. 5 от закона.
Когато български доставчик окаже услуга по чл. 21, ал. 5 от ЗДДС на данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес или обичайно пребиваване извън Европейския съюз, мястото на изпълнение ще е там където е установен получателя, т.е. извън Европейския съюз /трета страна/.
Доставките с място на изпълнение извън територията на страната не попадат в кръга на облагаемите доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1 от закона. Те не участват при формиране на облагаем оборот за целите на задължителна регистрация по чл. 96 от ЗДДС.

С чл. 97а от ЗДДС се въвежда задължителна регистрация при доставка на услуги, данъкът за които е изискуем от получателя. Съгласно ал. 1 и 2 на чл. 97а от ЗДДС на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6:
- което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 /ал. 1/;
- установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка /ал. 2/.Предвид разпоредбата на чл. 97а, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, за дружеството не възниква задължение за регистрация на посоченото основание.