Правото на платен годишен отпуск е пропорционално на времето, признато за трудов стаж за съответната календарна година. Съгласно чл. 160, ал. 3 от Кодекса на труда, неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет.