Становища на НАП

Определя се прилагането на ЗОПБ при договори за изкупуване на сурово мляко и рамкови договори за продажба на млечни продукти. Подчертава се, че за всеки конкретен договор с плащания под 15 000 лв. следва да се прецени дали общата стойност е равна или над 15 000 лв. и дали е определена/определяема (т.3.2) или не (т.3.4), като органът по приходите решава самостоятелно.

Определя се режимът за ползване на облекчението по чл.18 ЗДДФЛ при отменено решение на ТЕЛК и последващо ново решение. НАП приема, че при отмяна на ТЕЛК с решение на НЕЛК ползваното облекчение за 2010 г. е неправомерно и възстановеният данък следва да се върне и внесе. Новото решение на ТЕЛК от 31.03.2011 г. дава право на облекчение от 01.04.2011 г., като данъкът за първите три месеца на 2011 г. е надвнесен и подлежи на възстановяване.

Определя се режимът за ваучери за храна, разпределяни според отработените дни и непълен работен ден. НАП приема, че така предоставените ваучери не са "социални разходи, предоставени в натура" по § 1, т. 34 ДР на ЗКПО, не се облагат с данък върху разходите по чл. 209 ЗКПО, не са данъчно признати по чл. 26, т. 1 ЗКПО и представляват облагаем доход по чл. 24, ал. 1 ЗДДФЛ.

Определя се режимът за облагане на парични печалби от играта "Колелото на късмета". Ако играта не е хазартна по ЗХ и печалбата е на случаен принцип (късмет), сумата е необлагаема и не се декларира по чл.52, ал.1, т.2 ЗДДФЛ. Ако наградата е резултат от знания, умения и усилия, доходът е облагаем като "друг източник" по чл.35, т.2 ЗДДФЛ и се декларира в Приложение 6.

Определя се режимът по ЗОПБ на плащанията на капаро по договори за продажба на автомобили над 15 000 лв. НАП приема, че капарото е част от паричната престация по договора и попада в обхвата на чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗОПБ, поради което, когато общата стойност по договора е равна или над 15 000 лв., всички плащания, включително капарото, задължително се извършват по платежна сметка.

Определя се режимът за авансов данък при наем на общи части в етажна собственост. Наемодатели и получатели на дохода са отделните собственици/ползватели, а не управителят или касиерът. Предприятието - наемател удържа и внася данъка по чл. 65, ал. 11 и чл. 66 ЗДДФЛ и издава сметка за изплатени суми и служебна бележка поотделно на всяко физическо лице.

Определя се режимът за плащания чрез POS-терминал: при плащане с дебитни/кредитни карти в търговски обект се издава фискална касова бележка от регистрирано в НАП фискално устройство по чл.118 ЗДДС и Наредба Н-18, като може да се използва отделен бутон "с карта" за отчетност. Изрично се приема, че не възниква задължение за регистрация на самия POS-терминал в НАП.

Определя се режимът за възнаграждението по § 22о, т. 1 от ПЗР на КСО за първите три дни временна неработоспособност - то е осигурителен доход по чл. 6, ал. 2 КСО, върху който се дължат вноски за ДОО, допълнително пенсионно и здравно осигуряване, но не и за фонд "ГВРС". От 01.07.2010 г. тези суми са необлагаем доход по ЗДДФЛ. В Д1 се включват към общия осигурителен доход.

Определя се режимът за данъчно и осигурително третиране на възнаграждения на местен персонал в посолство на чужда държава. Доходите (за прослужено време, извънреден труд, бонуси, суми за храна) са облагаеми по чл. 24 ЗДДФЛ. Посолството не е "работодател" по ЗДДФЛ - данъкът се дължи и декларира от физическите лица. Посолството е осигурител и подава данни и внася осигуровки по КСО, ЗЗО и Наредба Н-8.

Определя се режимът за облагане на ЮЛНЦ: дейност е стопанска, когато се извършва по занятие, носи регулярен доход, цели печалба/частен интерес и цените са пазарни. Печалбата от такава дейност се облага с корпоративен данък 10% по ЗКПО, прилага се чл. 30 за неразпределяемите разходи и възникват задължения за данък върху разходите по чл. 204 ЗКПО. Приходите от членски внос и дарения са от нестопанска дейност и не се облагат.