Становища на НАП

Разгледан е въпросът за признаване за данъчни цели на разход по фактура за ел. енергия, платена чрез "Изипей" АД. НАП приема, че при плащане чрез лицензирана платежна институция по ЗПУПС по чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/2006 г. не е задължително издаване на фискален бон и разписката от институцията е достатъчен документ за плащането, при условие че самата фактура отговаря на изискванията на ЗДДС и ППЗДДС.

Определя се режимът за авансов данък при наем на имот - семейна общност, отдаден на три ЕТ. След 01.01.2011 г. данъкът по чл.44 ЗДДФЛ се изчислява и удържа от платците - ЕТ, и се внася до 10-то число на следващия месец. За съпругата с 50% намалена работоспособност се прилага необлагаем праг 7920 лв. ГДД се подава от двамата съпрузи с приложени сметки и служебни бележки.

Определя се режимът по чл. 52, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ за лице с два работодателя към 31.12.2010 г., при което основният работодател е преизчислил данъка, включително доходите от другия работодател. НАП приема, че тъй като към 31.12.2010 г. лицето няма само един работодател, изключението не се прилага и задължението за подаване на годишна данъчна декларация не отпада.

Определя се режимът за авансов данък при наем, изплащан от предприятие на физическо лице с 100% намалена работоспособност. Данъкът е 10% върху наема, намален с 10% разходи. При лице с ≥50% намалена работоспособност авансов данък се дължи след превишаване на 7920 лв. облагаем доход годишно, при представено валидно ТЕЛК решение. Данъкът се внася по сметка на ТД на НАП по регистрация на наемателя.

Определя се режимът по ЗДДС на директните плащания на площ по ЗПЗП. НАП приема, че тези субсидии не са обвързани с цена или количество продукция, третират се като финансиране на разходи и не са облагаема доставка. Не се включват в данъчната основа по чл. 26, ал. 3, т. 2 ЗДДС и не участват при формиране на облагаем оборот по чл. 96, ал. 2 ЗДДС.

Определя се режимът за осигурителния доход на регистриран земеделски производител, който едновременно работи по трудово правоотношение през 2011 г. НАП приема, че за дейността като земеделски производител се дължат авансови осигурителни вноски върху месечен доход не по-малък от 240 лв., независимо от получаваните доходи по трудов договор, при спазване на максималния осигурителен доход.

Определя се режимът при грешно попълнена годишна декларация по чл.92 ЗКПО, довела до невписани авансови вноски и надвнесен корпоративен данък. Уточнява се, че несъответствието се отстранява по чл.103, ал.1 ДОПК, включително при електронно подадена декларация, и че при спазени условия по чл.92, ал.5 ЗКПО лицето запазва правото на 1% отстъпка, дори новата декларация да не е електронна.

Определя се режимът за облагане на доходи от наем на недвижими имоти при едноличен търговец. Когато отдаването под наем е търговска дейност по занятие, доходът се облага като доход от стопанска дейност по чл. 26 и чл. 28 ЗДДФЛ с данък 15%. Ако не е търговска дейност, прилага се режимът за доходи от наем по чл. 31 и чл. 32 ЗДДФЛ с 10% разходи и данък 10%.

Определя се режимът по ЗДДС при продажба на стоки на консигнация. НАП приема, че по чл.6, ал.2, т.4 и чл.25, ал.3, т.1 данъчното събитие между доверителя и консигнатора възниква на датата на фактическото предаване на стоките, независимо от прехвърлянето на собственост. При последващо разваляне на доставката е налице основание за издаване на кредитно известие по чл.115, ал.3 ЗДДС.

Определя се режимът за лихва по паричен заем между търговски дружества. НАП приема, че отпускането на заем срещу лихва представлява договаряне и отпускане на кредит по чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и е освободена доставка. На основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС върху получената лихва не се начислява ДДС.