Становища на НАП

Определя се режимът за самофактуриране при вътреобщностни доставки, когато фактурата се издава от получателя. НАП приема, че при място на изпълнение в България фактурите задължително се издават по реда на глава единадесета от ЗДДС и ППЗДДС, включително с пореден десетразряден номер по чл. 114, ал. 1, т. 2 ЗДДС, като изключението по чл. 78, ал. 9 ППЗДДС не е приложимо.

Определя се режимът за ваучери за храна на електронен носител, предоставяни като СБКО за предходни месеци и изплатени еднократно. НАП приема, че лимитът по чл. 209а ЗКПО е месечен и не може да се надвишава чрез натрупване за минали периоди, независимо кога са начислени сумите. При надвишаване целият месечен разход се облага с данък върху разходите, но не се облага по ЗДДФЛ и не е осигурителен доход.

Определя се режимът за социално и здравно осигуряване на лице, работещо дистанционно от България за нидерландски работодател. НАП приема, че при трудова дейност само в България се прилага българското осигурително законодателство по чл. 11(3)(а) от Регламент 883/2004, като холандският работодател дължи осигурителни вноски и следва да се регистрира в НАП и да получи служебен номер по чл. 84, ал. 3 ДОПК.

Определя се режимът по ЗДДС и Наредба Н-18/2006 г. при депозитна система за чаши за многократна употреба. НАП приема, че депозитът за чашите не е възнаграждение и не формира данъчна основа по чл. 26 от ЗДДС, поради което не е налице облагаема доставка и не възниква задължение за начисляване на ДДС и издаване на фискален бон само за депозита.

Разгледан е въпросът кой има право да иска възстановяване на недължимо внесен окончателен данък по чл. 38, ал. 1, т. 2, б. "а" ЗДДФЛ при изплатен ликвидационен дял на наследници. НАП приема, че доходът от наследство не е облагаем по чл. 13, ал. 2 ЗДДФЛ, данъкът е недължимо платен по чл. 128 ДОПК и право да инициират възстановяване/прихващане имат наследниците и "Х" ООД, но не и нотариусът.

Определя се данъчният режим по ЗКПО на печалби и загуби от разпореждане с акции на американски регулирани пазари, признати за еквивалентни от ЕК. НАП приема, че за местни юридически лица тези резултати по принцип се облагат по общия ред, освен ако са налице условията на чл. 44 ЗКПО, при което се елиминират при формиране на данъчния финансов резултат.

Определя се режимът за национален допълнителен данък по част V "a" от ЗКПО за българско съставно образувание от МГП с прилагане на изключение "de minimis". НАП приема, че дружеството подава данъчна декларация по чл. 260я28 за 2024 г. до 30.06.2026 г., като може да намали националния допълнителен данък до нула при условията на чл. 260я20. Посочва се, че няма действащо специално споразумение между България и Италия.

Определя се режимът за подаване на информационна декларация по чл. 260я23 ЗКПО от български съставни образувания за 2024 г. НАП приема, че към май 2026 г. България не е страна по GIR-MCAA и Директива (ЕС) 2025/872 не е транспонирана, поради което не е налице "специално споразумение между компетентните органи" и по принцип не възниква автоматично освобождаване от местно подаване на информационна декларация.

Определя се режимът по ЗДДС за доставки на стоки с монтаж и инсталиране по чл. 17, ал. 4, включително кога комплексните договори (оборудване плюс монтаж, надзор и пускане в експлоатация) се третират като една доставка на стока с монтаж, мястото на изпълнение в България и последиците за регистрация по чл. 96, ал. 3 и 4 за доставчици от ЕС и трети страни.

Определя се режимът по чл. 260я18 и чл. 260я27 ЗКПО за националния допълнителен данък на съставно образувание от МНГП. НАП приема, че изключението при начален етап на международна дейност по чл. 260я18 не се прилага при определяне на национален допълнителен данък, поради което дружеството като лице по чл. 260я25 е длъжно да подаде декларация по чл. 260я28 в предвидените срокове.