Становища на НАП

Определя се данъчното третиране на доходите от продажба на селскостопанска продукция преди и след 30.09.2025 г. - като доходи от друга стопанска дейност по чл. 29 ЗДДФЛ с 60%/40% НПР и деклариране в приложение 3 с код 301/302. Уточнява се кой съпруг е данъчно задължен, условията за ползване на облекчение по чл. 22в ЗДДФЛ при публични задължения и осигурителният режим на регистриран ЗС.

Разгледан е въпросът за ДДС при B2C дистанционни продажби през Etsy. НАП приема, че прагът от 10 000 евро по чл. 20б, ал. 1 ЗДДС е приложим към българското дружество и до достигането му мястото на изпълнение е в България. При надвишаване на прага дружеството дължи ДДС в държавите на получателите и може по избор да прилага режим OSS; ДДС не се счита автоматично дължим от платформата.

Определя се режимът за осигурителни вноски и данък при обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ. Времето на обезщетението се зачита за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 3, т. 5 КСО, вноските се дължат от осигурителя и се декларират с декларация образец № 1 (код 27). Здравни вноски работодателят не дължи, лицето се осигурява по чл. 40, ал. 5 ЗЗО. При липсващи данни се сезира НОИ/НАП.

Разгледан е въпросът за ДДС и ЗКПО при продажба на мобилно приложение чрез Google Play и App Store. НАП приема, че услугата по абонамент за приложението може да е "услуга, извършена по електронен път". Определящо е кой е доставчик по веригата според чл. 9а от Регламент (ЕС) № 1042/2013 - платформата или разработчикът, което предопределя получателя, фактурирането и размера на признавания приход.

Определя се режимът по ЗДДФЛ на суми, получени като наследник по застраховка "Живот", от универсален пенсионен фонд и на унаследени финансови инструменти. Наследените суми и 1/2 от финансовите инструменти са необлагаеми, както и доходът от продажбата им. За придобитите чрез делба инструменти доходът е необлагаем при условията на чл. 13, ал. 1, т. 3, а в останалите случаи - облагаем и подлежащ на деклариране.

Разгледан е въпросът за осигуряването на управител - собственик/съдружник в две ЕООД, получаващ личен труд от двете. НАП приема, че изборът по чл. 2, ал. 3 НООСЛБГРЧМЛ важи само за авансовите вноски. При определяне на окончателния осигурителен доход се включват всички възнаграждения за личен труд, независимо че във второто дружество са под минималната работна заплата.

Определя се режимът за украински гражданин с временна закрила, получил през 2025 г. дивиденти от своя чуждестранна компания по сметка в българска банка. НАП приема, че лицето е чуждестранно за данъчни цели в България, доходът от дивидент не е от източник в страната, не се подава ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и не се дължи данък в България.

Определя се режимът за облагане на дивидент, разпределен от българско дружество към физическо лице - резидент на Словакия. НАП приема, че доходът е от източник в България и подлежи на окончателен данък при източника 5% по чл. 38 и чл. 46, ал. 3 ЗДДФЛ, удържан от платеца. СИДДО със Словакия допуска облагане и в България (до 10%), но не дава по-благоприятен режим от ЗДДФЛ.

Определя се режимът за ползване на отстъпката 5% по чл. 53, ал. 6 ЗДДФЛ - тя се прилага върху "данъка за довнасяне" по чл. 48, ал. 1 и 2, а не върху брутния данък, като понятието се извежда чрез чл. 48, ал. 3-8. Образците на ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ съответстват на този механизъм и могат да се изменят само от министъра на финансите, а не от НАП.

Определя се режимът за третиране по ЗДДС на временно антидъмпингово мито при внос. НАП приема, че окончателно дължимото антидъмпингово мито се включва в данъчната основа по чл. 55 ЗДДС, а начисленият върху него ДДС е приспадаем данъчен кредит при изпълнение на условията на чл. 71, т. 3 ЗДДС. При последващо намаляване/възстановяване се дължи корекция на данъчната основа и ползвания данъчен кредит.