Становища на НАП

Определя се режимът за ДДС при транспортни услуги към българско ДЗЛ с постоянен обект в Румъния. Ако услугата се предоставя на румънския постоянен обект и получателят е идентифициран по ДДС там - мястото на изпълнение е Румъния, без начисляване на ДДС, с "обратно начисляване", отразяване в кол.22, кл.17 и VIES. Ако не е към постоянния обект - мястото е в България, с 20% ДДС и отразяване в кл.11.

Определя се режимът за приложимото осигурително законодателство при италианска гражданка с постоянно пребиваване в България, собственик и управител на българско ЕООД. Уточнява се, че по Регламент (ЕО) 883/2004 и 987/2009 лицето подлежи на законодателството само на една държава, определяно от компетентната институция, която издава формуляр А1; правилата важат и за здравното осигуряване.

Определя се понятието "допълнителни доходи от трудова дейност" по чл. 7, ал. 2 КСО като допълнителни трудови възнаграждения по чл. 6 НСОРЗ, включително за резултати и извънреден труд. Уточнява се, че за 2013 г. осигуровките върху основното възнаграждение се декларират с код 5 в т. 8 на обр. 6, а върху допълнителните възнаграждения - с код 6, при просрочие се дължат лихви.

Определя се режимът за осигуряване на съдружник - управител. При упражняване на дейност по управление и контрол и наличие на договорено възнаграждение лицето подлежи на осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, независимо от осигуряването му като самоосигуряващо се. Личният труд на съдружник с над 5% дялово участие се приравнява на трудово правоотношение по § 1, т. 26, б. "и" ЗДДФЛ.

Разгледан е въпросът дали общо писмено пълномощно, с което чуждестранни лица упълномощават представители на ЕООД да ги представляват пред НАП и други органи, е допустимо по ДОПК. НАП приема, че при липса на специални изисквания в ДОПК и извън хипотезата на чл.87, ал.7, такова пълномощно е валидно и не е необходимо изготвяне на ново.

Определя се режимът за облагане по ЗКПО на приходи на държавно висше училище от възнаграждение за образователен франчайз по договор с чуждестранен университет. НАП приема, че тези приходи са облагаеми с 3% данък върху приходите по чл. 248 ЗКПО и че е налице право на преотстъпване на 50% от данъка по чл. 251, ал. 1 ЗКПО като пряко свързана/помощна дейност.

Определя се режимът за данъчно третиране по ЗКПО на плащания към чуждестранни лица за софтуер и рекламни услуги. Ползването на софтуер само като краен потребител, без права за търговско използване, не е "авторско и лицензионно възнаграждение" и не се облага с данък при източника. Рекламните услуги също не се облагат. Доказването се извършва по общия ред на ДОПК.

Определя се режимът по ЗМДТ и СК при данъка върху МПС, придобито по време на брак от лице с ТЕЛК. НАП приема, че при съпружеска имуществена общност освобождаването по чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗМДТ се прилага само за идеалната част на инвалида, а за останалата част данък се дължи и платеният от неинвалидния съпруг данък не подлежи на възстановяване. Въпросите за собствеността не са в компетентността на НАП.

Определя се осигурителният режим на съдружници и управители в ООД. НАП приема, че задължение за осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО възниква само при определено възнаграждение за управление, а вписването в ТР само по себе си не го поражда. При липса на възнаграждение съдружниците-управители се осигуряват като самоосигуряващи се по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО за целия личен труд в дружеството.

Разгледан е въпросът за данъчното третиране на ваучери за храна по чл. 204, т. 2, б. "б" и чл. 209, ал. 1 ЗКПО и чл. 24 ЗДДФЛ. НАП приема, че всеки работодател самостоятелно прилага лимита от 60 лв. месечно и липсва ограничение едно лице да получава ваучери от повече от един работодател; при спазване на условията облагането е при работодателя, а не при физическото лице.