Становища на НАП

Определя се режимът за ДДС при услуга по складиране, получена от ДФ "Земеделие" от финландска агенция. При квалифициране като услуга по съхранение мястото на изпълнение е в България по чл. 21, ал. 2 ЗДДС, данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2, т. 3, с протокол по чл. 117, данъчното събитие е по чл. 25, ал. 4, а основата - фактурираната сума. При наем на склад мястото е във Финландия по чл. 21, ал. 4, т. 1.

Определя се режимът за приспадане на ДК при ВОП на стоки втора употреба от дилър, избрал общия ред на облагане. На основание § 51, ал. 2 ППЗДДС и чл. 151, ал. 4 ЗДДС (редакцията до 31.12.2011 г.) НАП приема, че правото на данъчен кредит за тези стоки, включително наличните към момента, възниква и се упражнява в периода, в който данъкът за последващата им доставка стане изискуем.

Разгледан е въпросът за прилагане на чл. 26, т. 2 и чл. 10 от ЗКПО при дружества, търгуващи с метали, когато по ЗДДС е установена липса на реални доставки. НАП приема, че непризнаването на данъчни разходи поради недоказана доставка не води автоматично до непризнаване на приходите, като за ЗКПО водещ е критерият за документална обоснованост по чл. 10, а не резултатите от ревизиите по ЗДДС.

Определя се режимът по ЗДДС при търговия с инвестиционно злато. НАП приема, че когато дружеството не произвежда или преработва инвестиционно злато, не доставя злато за промишлени цели и не извършва посреднически услуги, не може да избере облагаем режим по чл. 160, ал. 2 ЗДДС. Доставките му на инвестиционно злато са освободени по чл. 160, ал. 1, т. 1 ЗДДС.

Определя се режимът за ДДС при услуга по управление на инвестиционни портфейли, получавана от българско презастрахователно дружество от доставчик от ЕС. НАП приема, че мястото на изпълнение е на територията на страната по чл. 21, ал. 2 ЗДДС, услугата представлява една облагаема доставка и не попада в освобождаването по чл. 46, ал. 1, т. 5 ЗДДС.

Определя се режимът за осигуряване на лица по граждански договори при доход под и над минималната работна заплата и при множество договори. НАП приема, че дължимостта на вноските се определя по КСО върху месечния осигурителен доход по всички договори, а декларацията по чл.4 от НЕВД и по-ранното изплащане не освобождават възложителя от задължението за внасяне и деклариране на дължимите осигурителни вноски.

Определя се режимът за осигуряване на лица по граждански договори при доход под и над минималната работна заплата и при множество договори. НАП приема, че дължимостта на вноските се определя по КСО върху месечния осигурителен доход по всички договори, а декларацията по чл.4 от НЕВД и по-ранното изплащане не освобождават възложителя от задължението за внасяне и деклариране на дължимите осигурителни вноски.

Разгледан е въпросът за здравноосигурителните вноски при неплатен отпуск на лице с пенсия за инвалидност. НАП приема, че при статут на пенсионер по чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО вноските се дължат върху пенсията за сметка на държавния бюджет и не се дължат по чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "б" за периода на неплатен отпуск. Недължимо внесени суми се прихващат/възстановяват по чл. 128-129 ДОПК.

Определя се режимът за ДДС и ЗКПО при липсваща стока по ВОП, когато транспортът е за сметка на получателя и стоката не пристига. НАП приема, че при ВОП под български ДДС номер възниква задължение за начисляване на данък и при приспаднат данъчен кредит се дължи корекция по чл. 79, ал. 3 ЗДДС. Разходът за липсата и свързаният ДДС не се признават по ЗКПО, с изключенията по чл. 28 и 29.

Определя се режимът за ДДС при услуга по управление на Фонд за жилищно обновяване. Услугата е облагаема доставка по чл. 12, ал. 1 ЗДДС, като данъкът е изискуем от доставчика по чл. 82, ал. 1. Банката има право на данъчен кредит за получените стоки и услуги, използвани за тези облагаеми доставки, при ограниченията на чл. 70 и 71, а при смесено използване - на частичен данъчен кредит по чл. 73 ЗДДС.