Становища на НАП

Определя се режимът за счетоводно и данъчно третиране при продажба на предприятие по чл. 15 от ТЗ. За дата на прехвърляне се приема датата на сключване на договора, когато в действителност се прехвърля собствеността/контролът, освен ако не е уговорено друго. Счетоводните приходи и данъчният финансов резултат по ЗКПО се признават в годината на сключване на договора.

Определя се режимът за парична помощ за лечение, изплатена на части за сметка на социалните разходи. НАП приема, че при продължително лечение на конкретно заболяване помощта се счита за "еднократна" по чл. 24, ал. 2, т. 10 ЗДДФЛ и не се облага като доход от труд. Поради случайния характер на събитието не се дължат и осигурителни вноски по чл. 2, ал. 2 от НЕВДВКПОВ.

Определя се режимът за данъчно облекчение по чл. 19 ЗДДФЛ при застраховка "Живот", когато платец е едно лице, а застраховано - друго. НАП приема, че облекчението се ползва само ако данъчно задълженото лице е и застраховано по договора. При застраховка в полза на съпруг, нито платецът, нито съпругът могат да ползват облекчението за годината, в която съпругът не прави лични вноски.

Определя се режимът за ДДС и разходите по фактура за адвокатска услуга, свързана с ревизия на физическо лице, издадена на ЕТ. За ЕТ възниква право на данъчен кредит, ако са изпълнени условията на чл. 69, 71 и 72 ЗДДС и не са налице ограниченията на чл. 70. Разходът по фактурата не се признава за данъчен разход на ЕТ, тъй като е несвързан с дейността му и е относими към физическото лице.

Определя се режимът за корекция на ползван данъчен кредит по чл. 79 от ЗДДС при разходи за проектиране на сграда, чието строителство не е започнало. НАП посочва, че задължение за начисляване и внасяне на ползвания ДДС възниква само ако са налице хипотезите на чл. 79, ал. 1 или ал. 3 - използване за освободени доставки, дейности без право на кредит, унищожаване, липси, брак или промяна на предназначението.

Разгледан е въпросът за данъчното третиране по ЗДДФЛ на възнаграждения, изплащани от българско дружество на сръбски граждани - дистрибутори за продажби в Сърбия. НАП приема, че доходите не са от източник в България по чл. 8 ЗДДФЛ, не подлежат на облагане с окончателен данък по чл. 37, ал. 1, т. 7 и не се удостоверяват по чл. 45, ал. 4. Осигурителният въпрос е препратен.

Определя се режимът за осигурителни вноски върху социални разходи в натура - "поевтиняване на храна" чрез столово хранене и "ваучер за туристическа услуга" за почивни бази. НАП приема, че тези разходи попадат в чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ и върху тях не се дължат осигурителни и здравноосигурителни вноски по чл. 6, ал. 3 и ал. 11 от КСО.

Определя се режимът за осигуряване на съдружник - управител без договор за управление и контрол. НАП приема, че осигуряване по чл.4, ал.1, т.7 КСО възниква само при трудова дейност като управител и сключен договор с възнаграждение. В описания случай лицето се осигурява само като самоосигуряващо се по чл.4, ал.3, т.2 КСО. По втория въпрос НАП отказва становище, тъй като не засяга права и задължения на запитващия.

Определя се режимът за облагане на физическо лице, което изработва и търгува с бижута. Ако бижутата са от благородни метали и са изпълнени условията на чл. 61з, ал. 1 ЗМДТ, дейността е патентна по т. 7 от приложение № 4. При бижута без благородни метали изработването се облага по ЗДДФЛ като занаят или извънтрудови правоотношения, а търговията на дребно - с патентен данък при условията на т. 3 от приложение № 4.

Определя се режимът по ЗДДС при публична продан на УПИ в съсобственост, когато длъжникът - регистрирано лице, притежава 1/3 идеална част, а сградите са на нерегистрирани физически лица. Чл.131 ЗДДС се прилага само за идеалната част на регистрираното лице. Продажбата на УПИ е облагаема, с изключение на прилежащия терен към стари сгради, за които е налице освободена доставка.