Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗОПБ при извършване или допускане извършването на нарушение на чл. 3 ЗОПБ нарушителят се наказва с глоба в размер 25 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е физическо лице, или с имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е юридическо лице. При повторно нарушение чл. 5, ал. 2 ЗОПБ предвижда размерът на глобата да е 50 на сто от размера на направеното плащане, а на имуществената санкция - 100 на сто от размера на направеното плащане. По смисъла на § 1 ЗПОБ “повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение. Актовете за установяване на нарушенията се съставят от органите на НАП, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на НАП или от оправомощени от него длъжностни лица. Съставянето, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на ЗАНН.
Не се образува административнонаказател но производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.
Образуваното административнонаказател но производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.
Когато акт е съставен:
Чл. 82. (1) Административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли:
а) две години, когато наложеното наказание е глоба;
б) шест месеца, когато наложеното наказание е временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;
в) три месеца, когато наложеното наказание е обществено порицание.
(2) Давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.
(3) Независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1.
(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство. Това се отнася и за висящите дела, давността по които не е изтекла до влизането на тази алинея в сила.