Отговаря Лиляна ПАНЕВА – данъчен консултант
Въпрос: Предстои да бъде сключен договор между българска фирма (регистрирана по ЗДДС) и фирма в Китай за доставка на стоки. Стоките ще се продават чрез поръчка по електронен път посредством създадена за целта интернет страница на българската фирма. Стоките няма да пристигат в България, а ще бъдат доставяни на купувачите (физически лица от Европейския съюз и трети страни) директно от фирмата доставчик (от Китай) посредством куриерска фирма. Сумите от физическите лица ще постъпват в банковата сметка на българската фирма, а българската фирма от своя страна ще извърши превод към фирмата в Китай. Всички плащания ще се извършват през PayPal системата.
Въпроси:
1. Как следва да бъде оформена документално доставката на стоките?
2. Какви документи следва да бъдат издадени от китайската фирма към българската фирма, при положение че не се прехвърля собственост върху стоките?
3. Какъв документ следва да издаде българската фирма към купувача - физическо лице, при положение че българската фирма не придобива собственост върху стоката?
4. Как следва да бъде отразена описаната доставка в дневник покупки, дневник продажби и справка-декларацията по ЗДДС?
5. Ще има ли различно данъчно облагане, ако стоките се предоставят на български физически лица?
6. Оборотът, който ще реализира българската фирма от продажбите, облагаема или освободена сделка е за целите на ДДС?
7. Какви следва да бъдат счетоводните записвания на описаната доставка? [/b]
Отговор: Според посочените обстоятелства на българската фирма предстои да извършва продажби на стоки, които няма да са нейна собственост. В резултат на това при тази си дейност тя фактически ще осъществява посредничество между купувачите на въпросните стоки и техния собственик - китайската фирма. По правило в случаите, при които дадена фирма посредничи между купувача и продавача за покупко-продажбата на стоки, посредничеството бива пряко или косвено. В зависимост от случая при прякото посредничество той действа от името и за сметка на продавача или на купувача на стоката, а при непрякото - в качеството си на комисионер, който не придобива собственостт върху стоката, обект на продажбата, като я продава от свое име, но за сметка на собственика й.
В запитването си не давате информация на каква база и с каква периодичност ще бъде договорено възнаграждението, което ще получава за дейността си фирмата ви от китайския собственик на стоката. Това не дава възможност да се определи еднозначно от кой тип е посредничеството, което ще осъществява тя в случая. Особеност, която затруднява това, е и обстоятелството, че продажбите се договарят по електронен път и липсва движение на стоката, с което да е свързана тя директно.
Въпреки това данните от запитването дават основание да се направи заключение, че във вашия случай е по-вероятно посредничеството на фирмата ви да се квалифицира като такова, извършвано в качеството й на комисионер, т.е. като лице, осъществяващо продажби от свое име, но за сметка на друго лице. Основният аргумент за това е обстоятелството, че собственикът на продаваната стока - китайската фирма, и нейните купувачи - физическите лица, нямат пряк договорен контакт. Договарянето на условията за продажбата, изпращането на стоката и плащанията за нея се извършват от фирмата ви, т.е. от комисионера, който при тези продажби действа от свое име, но за сметка на собственика на стоката. Последният от своя страна само осъществява доставките на поръчките, които е приел комисионерът. Поради това не може да се приеме, че в случая българската фирма осъществява само пряко посредничество, като договарянето и осъществяването на продажбите се извършва между купувача и продавача на стоките. Аргумент против наличието на комисионерска сделка е обстоятелството, че между двете фирми не се предвижда прехвърляне на собственост върху търгуваната стока. При комисионните сделки обаче нейното прехвърляне (т.нар. отчетна доставка) е само документално, поради което приемаме, че това не е пречка отговорите на зададените ни въпроси да бъдат дадени в контекста на тази хипотеза.
Редът за облагане на доставките, възникващи при комисионни продажби, осъществявани от свое име, но за чужда сметка, е регламентиран в чл. 127 от ЗДДС.
В съответствие с него при сделката в случая възникват три доставки, както следва:
- първа възниква сделката между българската фирма – комисионер, и физическото лице, купувач на стоката. При нея тя осъществява доставка на стока с местоизпълнение извън територията на страната. Следователно за фирмата това е доставка извън обхвата на нашия ЗДДС. По смисъла на чл.127 на закона това е доставката по т. 1 между комисионера и третото лице;
- втора е т.нар. отчетна доставка, при която търговецът (в случая китайската фирма) прехвърля собствеността на продадената стока на комисионера, т.е. тази по чл. 127, ал. 2, т. 2 от закона. Местоизпълнението на тази доставка също е извън територията на страната (на основание чл. 17, ал. 2 от ЗДДС то е там, където се намира стоката преди изпращането й). В резултат на това тя също е извън обхвата на нашия закон. Следователно във фактурите, които издава на българската фирма, китайският доставчик няма да начислява данък;
- трета е доставката на комисионната услуга, оказвана от комисионера на комитента – тази по чл. 127, ал. 2, т. 3 от закона. Когато получател на услугата е данъчно задължено лице, нейното местоизпълнение се определя по реда на чл. 21, ал. 2 от закона и също е извън територията на България. В резултат на това във фактурата, която издава на китайската фирма, българската няма да начисли ДДС, а като основание за това ще посочи в документа “чл. 21, ал. 2 от ЗДДС”.
На основание изложената нормативна постановка даваме следните отговори на зададените ни въпроси:
Въпроси № 1 и 3: Как следва да бъде оформена документално доставката на стоките и какъв документ следва да издаде българската фирма към купувача - физическо лице, при положение че българската фирма не придобива собственост върху стоката?
Доставките по чл. 127, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, които извършва българската фирма, са предназначени за данъчно незадължени физически лица и на основание чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, независимо от това къде са установени тези лица, за тях може да не се издават фактури. По силата на чл. 119, ал. 1 от закона за тези доставки регистрираните лица са задължени да съставят отчет за продажбите по реда и с данните, определени от чл. 112 от ППЗДДС.
Въпрос № 2: Какви документи следва да бъдат издадени от китайската фирма към българската фирма, при положение че не се прехвърля собственост върху стоките?
В случая китайската фирма прехвърля собственост само върху стоките, които са продадени за нейна сметка от българската фирма. В условията на комисионните продажби прехвърлянето на собствеността е само документално и се оформя чрез документиране на т. нар. отчетна сделка (тази по чл. 127, ал. 2, т. 2 от ЗДДС). В случая придобиването на стоката от фирмата не е свързано с внос, тъй като те се придобиват от лица, установени в ЕС или трети страни, поради което е извън обхвата на нашия закон и не е свързано с начисляване на ДДС. Сделката се документира с фактура, в която не се начислява ДДС нито в Китай (където по силата на международнте правила ставката следва да е нулева), нито у нас, тъй като е с местоизпълнение извън територията на страната. Съобразно договореното между двете фирми документирането може да става след продажбата на определено количество, стойност или друг параметър на продажбите или на определен период от време - месец, тримесечие и т.н.
В същата периодичност или период от време българската фирма следва да фактурира на китайската фирма доставката на своята комисионна услуга. За целта тя издава фактура без начислен данък на основание чл. 21, ал. 2 от закона, данните от който отразява в колона 22 на дневника за продажбите и в клетка 18 на справката декларация за съответния данъчен период. На основание чл.18 от Регламент 282/2006/ЕС обаче, за да има право да приложи този ред за облагане, българската фирма следва да разполага с доказателства, че получателят на доставката й е данъчно задължено лице по смисъла на регламента. За целта тя следва да получи от клиента си удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган в Китай, което потвърждава, че той извършва стопанска дейност с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС (съгласно чл. 18, ал. 3, б. “а” от регламента); да разполага с негов идентификационен номер по ДДС (или с подобен номер, изпълняващ същата функция), издаден от китайската държава, с друго доказателство за това, че китайската фирма е данъчно задължено лице, или с проверена информация по въпроса, получена при проверка, подобна на тези, свързани с проверките на самоличността на получателя и на извършените от него плащания.
Въпрос № 6: Оборотът, който ще реализира българската фирма от продажбите, облагаема или освободена сделка е за целите на ДДС?
В случая фирмата извършва доставки на стоки и на услуга с местоизпълнение извън територията на страната. Ако бяха с местоназначение на наша територия, тези доставки биха били облагаеми и по смисъла на чл. 69, ал. 2, т. 1 от ЗДДС и за целите на чл. 69 от закона те се приемат за облагаеми. Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 3, т. 3 от закона те се приемат за облагаеми и за целите на коефициента по чл. 73 от закона.
Въпрос № 5: Ще има ли различно данъчно облагане, ако стоките се предоставят на български физически лица? Да, в случай че получател на стоката е данъчно незадължено лице, установено в България, фактически възникват обстоятелства на внос, който следва да бъде обявяван пред митническите власти от съответната куриерска фирма и облаган с ДДС в зависимост от наличието или отсъствието на условията за освобождаване от облагане с ДДС при внос, регламентирани в чл. 58 от ЗДДС.