Петър Петров, MCs, бизнес консултант
PETROV & Co.
Един от най-разпространените митове сред мениджърите е, че счетоводството се води от счетоводителите. В реалната икономика в най-голяма степен стопанските операции се създават от нефинансови мениджъри. Всяка от тези операции оказва директно влияние върху имущественото и финансово състояние на предприятието. Успешните мениджъри знаят как техните решения засягат финансовата ефективност.Един от най-разпространените
митове сред мениджърите на всички нива е, че счетоводството се води от счетоводителите. Законовите разпоредби сочат друго:
- Субект на счетоводството са предприятията (чл. 1 от Закона за счетоводството).
- Предприятията организират счетоводните системи, съставят и представят финансовите отчети, осъществяват счетоводното записване на стопанските операции (чл. 2 от ЗСч.).
Казано иначе – счетоводството се води от предприятията, а счетоводителите способстват, подържат, имат водеща роля в този процес. Съпоставими по смисъл са разпоредбите на Директива 2013/34/ЕО от 26 Юни 2013 година.
„Защо това да ни засяга?” – питат част от мениджърите.
На първо място. Факт е, че в реалната икономика, в най-голяма степен, стопанските операции се създават от нефинансови мениджъри. Всяка от тези операции оказва директно влияние върху имущественото и финансово състояние на предприятието. Независимо дали организационната структура е функционална, или матрична, различните отдели в предприятието могат съществено да „допринесат” до влошаване на ликвидността, проблеми с устойчивия растеж, задлъжнялостта.
Примерите: - Отдел „Продажби”. В търсене на по-добри резултати, или изпълнение на бюджета, мениджърите по продажби на всички нива не винаги разбират, че създават вземания, който често лишават дружеството от парична ликвидност.
- Отдел „Производство”. Създаването на готова продукция и незавършеното производство оказва пряко въздействие върху складовите наличности и печалбите. Първите са свързани с допълнителни (скрити) разходи, а остойностяването на незавършеното производство се разглежда и като инструмент за „регулиране” на данъците. Това, което малко от мениджърите в производството знаят е, че те – чрез амортизационната политика, влияят директно върху паричните потоци на предприятието. Преобладаващо тяхно е задължението за определяне на полезния живот на активите, а не на счетоводителите.
Накрая – финансов измерител за ефективността на производството е брутната печалба. „И къде да я намерим брутната печалба?” – питат част от производствените мениджъри. - Отдел „Снабдяване”. Независимо дали пред мениджърите от отдел „Снабдяване” е поставена цел за икономии в бюджета, всяка тяхна покупка създава повече материални запаси, намаление на паричната ликвидност или увеличение на задълженията на дружеството. Повечето мениджъри по снабдяването са наясно със създаването на задължения, но разбират за проблема с ликвидността, когато от счетоводството им кажат: „Директорът каза: „Този доставчик да чака!””.
Сходни са ситуациите в отделите „Развитие”, „Маркетинг”, Дистрибуция” и „Човешки ресурси”. Всички тези отдели създават задължения, скрити разходи, влияят на парични потоци, но най-важното – в повечето случаи разсъждават с категориите на паричните потоци, наместо с тези на приходите и разходите.
На второ място. Всяка една фирма се конкурира чрез всички задачи на организационното си развитие – пазари, продукти, ресурси, операционни и управленски системи, корпоративна култура. Тази конкуренция изисква от мениджърите в организационната йерархия различни умения, свързани с ръководство на текущата дейност, оценка на работата, контрол, планиране и ефективност. Кризата, конкуренцията и големите счетоводни скандали (Enron, Parmalat, Olipus) промениха реалностите. Мениджърите от всички нива започнаха да разбират, че те са длъжни да познават както финансовите последици от своите решения, така и нуждата от ефективна комуникация с финансовите специалисти.
Например: Мениджър на средно управленско ниво в производствено предприятие получава задача да изготви предложение за намаляване на разходите за труд на единица продукция. Този мениджър разбира финансовото значение на израза „на единица продукция” и прави няколко предложения, първото, от което е:
„Намаляване на времето за прекъсване и аварии чрез...”.
Заключение: В успешните предприятия, мениджърите на всички нива знаят как техните решения засягат финансовата ефективност. Те познават финансовата терминология, принципите на съставяне на финансовите отчети, както и управленските решения, базиращи се на анализа на тези отчети.