Хора, изпаднах в отчайващо положение. Гл. счетоводител напусна и мен насила ме натовариха да изпълнявам функциите ѝ. Досега животновъдството се отчиташе по справедлива стойност съгл. СС 41. Сега има нов одитор, който отрича напълно този подход и настоява животните да се отчитат по себестойност - младите, а основните да се амортизират. Накара ме да преработя цялото животновъдство считано от 01.01.23. В общи линии - младите животни текущо се водят по планова себестойност, в края на годината се изчислява фактическата себестойност и се изравнява. До тук добре. Обаче - какво се случва с новоотелилите се юници, които през годината са преминали в основно стадо. Текущо съм ги прехвърлила по планова себестойност и съм ги амортизирала по тази стойност. Ама в края на годината ще има разлики за изравняване - какво се случва с тези разлики и с вече начислените амортизации. Като капак на всичко имам и основни животни овце, които са под прага на същественост и не ги амортизирам. Обаче ако в края на годината след това "изравняване" се окаже че някои от преминалите в основно стадо животни вече са над прага на същественост и е трябвало да бъдат амортизирани? На този въпрос одиторът ми отговори разликите да ги прехвърля в 611 - разходи за дейността, което за мен е лишено от логика. Нямам никакъв опит като гл. счетоводител, за пръв път в живота си ще правя годишно приключване и съм в тотален шаш и паника. Хора, кажете само на мен ли ми се струва, че този подход на одитора е лишен от смисъл и да се връщам ли на справедливата стойност, докато още не е късно.