В случаите, когато едно и също лице обичайно осъществява дейност в повече от една държава-членка, може да се окаже проблематично спазването на принципа за прилагане законодателството на една единствена страна. Затова Дял II от Регламент 883/2004 съдържа правила, регламентиращи ситуациите, при които лицата обичайно осъществяват дейност в две или повече държави-членки, в зависимост от това дали са заети или самостоятелно заети. Тези разпоредби представляват изключение от основното правило в регламента – „по месторабота” .
Съгласно разпоредбата на чл. 16 от Регламент 987/2009 във всички случаи, когато едно и също лице упражнява дейности в две или повече държави-членки, то уведомява за това компетентната институция на държавата-членка по пребиваване.
Място на съсредоточаване на дейността - чл. 14(9) от Регламент 987/2009
Ако не пребивава постоянно в една от държавите-членки, в които осъществява значителна част от дейността си, лицето следва да бъде подчинено на законодателството на държавата-членка, в която е съсредоточена дейността му.
Мястото на съсредоточаване на дейността следва да се определи, като се вземат предвид всички аспекти на професионалните дейности на това лице и по-специално:
местоположението на постоянните помещения, в които съответното лице осъществява дейността си;
обичайното естество или продължителността на извършваните дейности;
броят на предоставените услуги; и
намерението на съответното лице, за което свидетелстват всички обстоятелства.
В допълнение на посочените критерии, предполагаемото бъдещо положение през следващите 12 календарни месеца също трябва да бъде отчетено. Минали периоди също могат да бъдат взети предвид, доколкото дават достатъчно ясна представа за дейността на самостоятелно заетото лице.
Повече по темата в Наръчник по определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004, версия 2012 г.
http://portal.nap.bg/ospage?id=184