Становища на НАП

Определя се режимът за стопанска дейност на ЮЛНЦ: те могат да извършват допълнителна стопанска дейност по чл. 3, ал. 3 ЗЮЛНЦ, като при печалба от сделки по чл. 1 ТЗ и наеми подлежат на облагане с корпоративен данък 10% по ЗКПО, при отделно счетоводно отчитане, прилагане на чл. 30 ЗКПО, Наредба Н-18 за фискални устройства и възможност да получават данъчно признати дарения по чл. 31 ЗКПО.

Определя се режимът за облагане по ЗДДФЛ на регистриран земеделски производител на яйца. НАП приема, че производството на яйца е производство на непреработени селскостопански продукти и облагаемият доход се формира по чл. 29, т. 1 ЗДДФЛ - с 60% нормативно признати разходи, без доказване. По чл. 30 ЗДДФЛ годишната данъчна основа се намалява с дължимите лични осигурителни вноски.

Уточнява се прилагането на чл. 55, ал. 2 от ДОПК - нормата за превод на документи от органа по приходите за сметка на лицето се отнася само до административната фаза по ДОПК, не и до съдебното обжалване. В съдебното производство преводът е за сметка на страната, която представя документа, а направените от НАП разходи за превод следва да се претендират като съдебни разноски.

Разгледан е въпросът дали средства от план-сметката за такса битови отпадъци по чл. 66, ал.1, т.4 ЗМДТ могат да се използват за работен проект за реконструкция и обновяване на междублокови пространства и зелени площи във връзка с кандидатстване по мярка 322. НАП посочва, че няма правомощия по определяне и администриране на ТБО и не се произнася по законосъобразността.

Определя се режимът за осигуряване и облагане на местно физическо лице, което извършва ИТ услуги (програмист, системен администратор и др.) за чуждестранни възложители без представителство в България. НАП приема, че при липса на изричен писмен договор тези услуги не се третират като труд без трудово правоотношение по чл. 4 КСО и не възниква осигуряване на това основание.

Определя се режимът по чл. 26 ЗДДС при фактуриране на акциз, обезпечен и платен от дружество и възстановяван от вложителя. НАП приема, че при доставка на стоките акцизът се включва в данъчната основа, когато е дължим за доставката, но в разглеждания случай при самостоятелно фактуриране на акциза не следва да се начислява ДДС.

Определя се режимът за данък при източника по чл. 195 ЗКПО при плащания към чуждестранно лице за "регулярна поддръжка и ремонт" на машина. При чист ремонт без елементи на консултации данък при източника не се дължи. Ако има елементи на технически услуги, се прилагат правилата за удържане, внасяне, деклариране и евентуално преизчисляване на данъка по чл. 195-203 и чл. 202а ЗКПО.

Определя се режимът за осигуряване при граждански договор със служител на община, който е осигурен и на друго основание. НАП приема, че за възнаграждението по договора се дължат осигурителни и здравни вноски за целия срок на договора, върху дохода след НПР, разпределени между осигурител и осигурен, при спазване на чл.6, ал.10 КСО и чл.40, ал.1, т.3, б."б" ЗЗО.

Определя се режимът за ДДС при лихва по финансов лизинг. Уточнява се, че предоставянето на кредит по чл.46, ал.1, т.1 от ЗДДС е освободена финансова услуга, но по чл.46, ал.2 доставчикът може да избере тя да е облагаема. Изборът се прави от доставчика и важи за цялата доставка за целия период, без възможност режимът да се променя само за част от нея.

Определя се режимът за осигуряване на командировани по чл. 121, ал. 3 КТ работници в ЕС/ЕИП/Швейцария след 14.09.2010 г. По чл. 6а КСО осигурителните и здравноосигурителните вноски се дължат върху всички доходи от трудова дейност, но не под минималните ставки в приемащата държава и не над максималния месечен осигурителен доход, като вноските се разпределят по общия ред.