Становища на НАП

Определя се режимът за регистрация по ЗДДС при продажба на лични недвижими имоти от физическо лице. НАП приема, че еднократни или инцидентни разпоредителни сделки, представляващи обикновено управление на лично имущество, не са независима икономическа дейност и не формират облагаем оборот по чл. 96 ЗДДС. При активни действия като търговец е налице икономическа дейност и възниква задължение за регистрация при надхвърляне на прага.

Определя се режимът по чл. 73 ЗДДФЛ при прехвърляне на търговско предприятие по чл. 15 ТЗ. НАП приема, че справките по чл. 73, ал. 1 и ал. 6 за доходите, изплатени от "А" ЕАД до датата на прехвърлянето, се подават от правоприемника "В" АД, включително за прекратени договори, като доходите на "А" се посочват отделно с неговия ЕИК. За непредадени правоотношения (напр. договори за управление) подава "А" ЕАД.

Определя се режимът по чл. 118 ЗДДС и Наредба Н-18/2006 г. при покупка с наложен платеж от чужд доставчик без търговски обект в България. НАП приема, че за чуждото лице не възниква задължение за фискално устройство, електронен магазин и издаване на касов бон, а българският куриер не документира продажбата по чл. 29 от Наредба Н-18. Фактурата не се приравнява на касов бон.

Определя се режимът за данъчно и счетоводно третиране на дълготраен материален актив по компонентния модел при МСС 16/СС 16. НАП приема, че за целите на ЗКПО компонентният подход се прилага само за съставни части, които поотделно отговарят на критериите за ДМА, имат различен полезен живот и могат да се третират като самостоятелни активи, като данъчният режим следва счетоводното им отчитане.

Определя се режимът за ДДС при онлайн образователни услуги от британски университет към физическо лице в България. Уточнява се, че обучение с онлайн работа с преподавател не е "услуга, извършвана по електронен път". Мястото на изпълнение зависи от характера и организацията на обучението и може да е в България, но за еднозначен извод е нужна допълнителна информация.

Определя се режимът за регистрация по БУЛСТАТ на физическо лице със свободна професия - регистрацията в Агенцията по вписванията е задължителна при започване на дейност по чл. 3, ал. 1, т. 9 ЗРБУЛСТАТ, но сама по себе си не поражда данъчни задължения, които възникват при придобиване на доход. Въпросът за приложимото осигурително законодателство е препратен по компетентност в ЦУ на НАП.

Разгледан е въпросът за данъчното и осигурителното третиране на доход на местно физическо лице - фрийлансър, получен за едномесечна работа в Испания, изплатен от испанско дружество. НАП приема, че доходът се облага само в България по реда на чл. 29, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ, без право на метод за избягване на двойното данъчно облагане, а осигурителното законодателство се определя по Регламент №883/2004.

Разгледан е въпросът за данъчното третиране на възнаграждение, изплатено от българско дружество на чуждестранно юридическо лице - собственост на артистите-изпълнители, за концерт в България. НАП принципно уточнява квалификацията на дохода като авторско/сродно право и приложимостта на ЗКПО или ЗДДФЛ и СИДДО за определяне на данъка при източника и задълженото лице.

Определя се режимът за осигуряване на съдружник - самоосигуряващо се лице, което е на максимален осигурителен доход по трудов договор и ползва болничен. НАП приема, че ако през периода на временна неработоспособност лицето упражнява дейност като самоосигуряващо се, дължи вноски и подава обр. 1, като посочва работните дни в т. 16.1 и осигурителния доход (до максималния) в т. 21.

Определя се режимът за приспадане на ДДС кредит от община за разходи по строително-ремонтни дейности на общински имот (плажен басейн и търговски обекти). НАП приема, че общината има право на данъчен кредит по чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, ако обектите се използват за облагаеми доставки и не са налице ограниченията на чл. 70 ЗДДС, като при промяна на използването се прилага корекция по чл. 79 ЗДДС.