Становища на НАП

Определя се режимът за социално осигуряване на чуждестранни физически лица от Индонезия, Тайланд и Филипините, получаващи възнаграждения от българско дружество за дистанционна работа по обработка на данни. НАП приема, че при наличие на трудова или извънтрудова дейност по чл. 4 и чл. 4а КСО се дължат осигурителни вноски в България, независимо от гражданството.

Определя се режимът за осигуряване при доходи от авторски възнаграждения. НАП приема, че възнагражденията за отстъпено право на използване на произведения по ЗАПСП не са доход от трудова дейност по чл. 4 от КСО и върху тях не се дължат осигурителни вноски. Осигурителни вноски се дължат, когато възнаграждението е за изработване на самото произведение като трудова дейност.

Определя се режимът за лихви върху вземания за отнети в полза на държавата парични средства. Приема се, че това са публични вземания по чл. 162 ДОПК, но лихви се дължат и начисляват от публичния изпълнител само ако изрично са предвидени в закона, по който е наложено наказанието (напр. НК). При липса на такава разпоредба лихви не се дължат.

Определя се режимът за ДДС и ЗКПО при покупка и експлоатация на товарен автомобил N1, ползван от изп. директор, главен счетоводител и търговец. НАП приема, че ако автомобилът не е "лек" по §1, т.18 ЗДДС и се използва за облагаеми доставки, има право на пълен данъчен кредит. По ЗКПО разходите са данъчно признати, а при използване за управленска дейност се дължи данък върху разходите по чл.204, т.3 и чл.215 ЗКПО.

Разгледан е въпросът за прилагане на ЗОПБ при предоставяне на пари в брой на служители за разплащане по търговски сделки. НАП приема, че тези суми не са "част от парична престация по договор" по чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗОПБ. Подчертава се, че законът ограничава плащанията, а не доставките, и че не се допускат договорни уговорки за заобикаляне на ограниченията, като за всяко нарушение се налага санкция.

Определя се режимът за възнаграждения на съдии по програма към Международния съд по правата на човека като доходи от извънтрудови правоотношения по § 1, т. 30 ДР на ЗДДФЛ, с 25% нормативно признати разходи, авансов данък по чл. 43 и издаване на СИС и служебна бележка по чл. 45, ал. 4. Регламентите 883/2004 и 987/2009 не се прилагат, осигуряването е по българското законодателство.

Разгледан е въпросът за облагане по ЗДДФЛ на сума от офшорно дружество към местно физическо лице. Независимо от сметката преводът е доход с източник в чужбина. При дивидент се дължи 5% окончателен данък със самооблагане и деклариране. При възнаграждение за услуги - облагане като доход от друга стопанска дейност с авансов и годишен данък. При заем - само деклариране. Преводът не поражда сам по себе си регистрация по ЗДДС.

Определя се режимът за фактура с начислен ДДС при доставка на ново превозно средство до Гърция. НАП приема, че при изпълнение на условията на чл. 7, ал. 2 и чл. 53, ал. 1 от ЗДДС е приложима нулева ставка и начисленият данък е неправомерен. Фактурата се счита за погрешно съставен документ и следва да се анулира по реда на чл. 116 от ЗДДС.

Определя се режимът при технически проблем с ФУВАС по Наредба № Н-18/2006. Генерираният от устройството нереален оборот не подлежи на корекция. Собственикът е длъжен да контролира коректността на отчетите и при повреда незабавно да уведоми сервизната фирма. Единствено протоколът по чл. 50, ал. 6, заедно с паспорта на ФУ, може да служи като доказателство за проблема и различието в данъчните задължения.

Определя се режимът по чл.79, ал.3 ЗДДС при закупени активи (военна техника, автомобили, компютри и др.), които се разкомплектоват и от тях се получават отпадъци от черни и цветни метали. НАП приема, че няма бракуване/унищожаване и не се дължи корекция на данъчния кредит, като е налице право на данъчен кредит по чл.69 ЗДДС заради последващи облагаеми доставки по чл.163а.