Становища на НАП

Определя се режимът за облагане на наем, изплащан от българско дружество на чуждестранно физическо лице - местно за Германия. Доходът от наем на имот в България е от източник в страната и се облага с окончателен данък 10 % по чл. 37, ал.1, т.4 ЗДДФЛ, удържан и деклариран от платеца. Доходът се включва в справката по чл. 73 ЗДДФЛ с отбелязване, че лицето е чуждестранно и без ЕГН/ЛНЧ не се вписва Булстат.

Определя се режимът за прихващане по чл. 129 ДОПК и последователността на погасяване по чл. 169 ДОПК. При няколко публични задължения първо се погасяват всички главници за съответния вид, после лихвите; при изпълнително дело - разноски, главница, лихви по чл. 169, ал. 8, без право на избор от длъжника. В тези производства се прилага и чл. 219 ДОПК.

Определя се режимът по чл.13, ал.6 ЗДДС при внос на стоки в друга държава членка и последващ превоз до България. При изпълнение на посочените кумулативни условия придобиването се третира като ВОП, за регистрирано лице се начислява ДДС с протокол по чл.117, а за нерегистрирано - оборотът се включва за регистрация по чл.99. ВОП се удостоверява с митнически, транспортни и други относими документи.

Определя се режимът за здравно осигуряване по чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО при временна неработоспособност по втори трудов договор на 1 час. Вноските се изчисляват върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се (420 лв. за 2014 г.), пропорционално на работните дни в болничния, а не на часовете. Ако по основния договор е достигнат максималният доход, по втория не се дължат вноски.

Определя се режимът по ЗКПО при преобразуване чрез вливане. При изпълнение на условията на чл.126 и попадащо в обхвата на чл.125 се прилага специфичният режим, като последният данъчен период е до датата на вписване по чл.113 и чл.114. Приемащото дружество подава декларация по чл.117 в 30-дневен срок, без да се изисква годишен финансов отчет към датата на преобразуването.

Определя се режимът по ЗКПО и ЗДДС при безлихвен заем между свързани лица, при който е уговорена 8% лихва само за данъчни цели. НАП приема, че за двете страни се прилага пазарна лихва по § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО, но тези лихви не се третират като разходи по чл. 43 ЗКПО. По ЗДДС заемът е безвъзмездна, но приравнена на възмездна и освободена услуга, за която се издава протокол по чл. 117 и се включва в коефициента по чл. 73.

Разгледан е въпросът дали разходи по ЗКПО, отчетени само по сканирани фактури и касови бележки без оригинали, са документално обосновани. НАП приема, че разход се признава само при надлежно документиране с първичен счетоводен документ по ЗСч, като сканирано незаверено копие не доказва автентичност и не замества изискването за съхранение и представяне на оригинал.

Разгледан е въпросът за отразяване в дневника за покупки на апартамент, придобит от частен съдебен изпълнител. НАП приема, че постановлението за възлагане не е данъчен документ по чл. 112, ал. 1 ЗДДС и не се отразява в дневника. Не се изисква фактура - продажбата при публична продан се документира с документ по чл. 131 ЗДДС и чл. 83 ППЗДДС.

Определя се режимът за документиране на неустойки и лихви с обезщетителен характер по ЗДДС. Потвърждава се, че те не са възнаграждение по доставка по чл. 26, ал. 2 от ЗДДС и за тях не се издават данъчни документи. Съгласно чл. 84 от ППЗДДС се издава документ за плащане, като в случая неустойката може да се документира с първичен счетоводен документ по чл. 7, ал. 1 от ЗСч.

Определя се режимът за данъчно третиране на дейността на почетно консулство при отдаване под наем на автомобил. НАП приема, че данъчнозадължено лице е чуждестранното МВнР чрез почетното консулство, доходът от наем е негов и подлежи на облагане с данък при източника по чл. 12, ал. 5, т. 3 и чл. 195 ЗКПО, а договорът за наем е действителен.