Значи представете си фирма ЕООД без дейност, но през годината има малко банкови такси, малко разходи по регистрация, печат и тн... и така с точност до стотинката събират се 352.82 лева разходи за година. Аз пуснах декларация за фирми без дейност и съответно уведомление до НСИ, че фирмата няма дейност с чиста съвест.

Разбирам, че по този начин няма да дам възможност на клиента си да приспадне тази загуба от евентуални бъдещи печалби, но като съпоставя с таксата която бих му взела за изготвяне на ГДД за фирми с дейност и статистическия формуляр, то смятам че не съм го ощетила с тези 35.28 лева евентуално спестен данък.

Интересно ми е вие как постъпвате в тези случаи?

Има и такса за запазване на име на фирмата в Търговски Регистър:
 - 25 лева при подаване с електронен подпис
 - 50 лева на хартия, на гише

Вижте интересно съдебно решение, което ми посочиха.
 
Решение № 1332 от 6.02.2006 г. на ВАС по адм. д. № 11484/2005 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков
 чл. 110, ал. 1 КСО,
 чл. 258 ЗЗД
 -------------------------
 Производство по чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).
 
Образувано е по касационна жалба на АИПСМП "Инфекциозни болести - д-р Т. Ж.Т" гр. Варна срещу решение № 1090 от 11.10.2005 г. по адм. дело № 2122/2004 г. на Варненския окръжен съд и по частна жалба на същото лице срещу определение № 2422 от 3.11.2005 г. по същото дело.
 
Жалбите са подадени съответно в срока по чл. 33, ал. 1 ЗВАС и този по чл. 214, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 11 ЗВАС и са допустими, а разгледани по същество са основателни.
 
От данните по делото е видно, че с ревизионен акт вх. № 1 от 24.09.2004 г. е била направена констатация, че касационният жалбоподател е работодател по трудови договори, съответно осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), на Недялка Милева Димитрова, но тези трудови договори са били оформени текстово като граждански и в резултат по тях са внасяни само здравноосигурителни вноски и то след приспадане на нормативно признатите за гражданските договори разходи, което в случая според контролните органи е неправилно и е довело до задължение от 1099,56 лв. главница по приходите на Държавното обществено осигуряване и лихва от 418 лв. върху тази главница, както и задължение от 64, 68 лв. за невнесени здравноосигурителни вноски и лихва от 23, 44 лв. върху тази главница. Въз основа на този акт за начет началникът на отдел "Осигурителни вноски и краткосрочно осигуряване" (ръководител на контрола по приходите и разходите) при Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Варна е издал разпореждане № 824 от 30.09.2004 г. за доброволно внасяне на сумите по констатираните задължения. С жалби вх. № 94-Т-84 от 30.09.2004 г. и вх. № 94-Т-94 от 11.10.2004 г. касационният жалбоподател е оспорил законосъобразността на това разпореждане. Основният довод в жалбите е, че договорите с Недялка Милева Димитрова не са трудови, а граждански, защото с тях е уговорен краен трудов резултат по епизодично възлагани поръчки и изпълнителят по тях не е имал определено работно време, нито определено в амбулаторията работно място. Управителят на касационния жалбоподател - д-р Т. Ж. Т. - редовно е внасяла дължимите от Недялка Милева Димитрова, която е пенсионер, здравноосигурителни вноски след приспадане на 35 % нормативно признати разходи. С решение № 20 от 12.11.2004 г. директорът на РУСО - Варна е споделил изводите на контролните органи досежно вида на спорните договори е оставил в сила обжалваното разпореждане.
 
Сезиран с жалба от касационния жалбоподател Варненският окръжен съд с посоченото по-горе решение също е приел, че спорните по делото договори са трудови, а не граждански и по изплатените въз основа на тях възнаграждения са дължими отразените в ревизионния акт осигурителни вноски, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна.
 
Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Основните аргументи в подкрепа на тези доводи са два: а) че в случая се касае за граждански договори за услуги, които нямат специална правна уредба и затова се уреждат от нормите на чл. 258 - 269 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), регламентиращи договор за изработка; б) в нарушение на чл. 405а от Кодекса на труда (КТ) органите на РУСО - Варна са определили договорите с Недялка Милева Димитрова като трудови, вместо да сезират съответната инспекция по труда и ако тя обяви с постановление, че тези договори са трудови, едва тогава да пристъпят към действията, сега извършени неправомерно.
 
Решението на Варненския окръжен съд е неправилно.
 
По делото са представени 12 бр. договори, наименовани граждански договори. Страни по тях са касационният жалбоподател, представляван от д-р Т. Ж. Т. и наименован "възложител", и Недялка Милева Димитрова, наименована "изпълнител". По всичките 12 договори страните са уговорили един и същ предмет: изпълнителят приема качествено да изпълнява задълженията "почистване на лекарския кабинет в момент, когато не се използва за основната дейност" и "изпиране ежедневно на чаршафи, хавлиени кърпи, работно облекло, гладене" през съответния месец, а възложителят се задължава да му заплати в края на съответния месец (3 дни след приемане на извършената работа) по 170 лв. месечно, съответно за месеците януари, февруари, март и април 2002 г. и по 300 лв. месечно за всеки от останалите месеци. При условията на чл. 38 ЗВАС с касационната жалба са представени и 11 бр. приемателно - предавателни протоколи за месеците от януари до ноември 2002 г. включително, а приемателно - предавателен протокол, касаещ изпълнението на договора за м. декември 2002 г., е представен като доказателство по делото пред Варненския окръжен съд. Всички те са с почти идентично съдържание: посочена е датата, на която е направено еднократно почистване през съответния месец и е отбелязано, че "амбулаторията е почистена качествено, липсват повреди и несвършена работа; добре почистени са вратите, прозорците, мивките, батериите, осветителните тела, щорите, фаянса по стените на кабинета, манипулационната, тоалетната, преддверието, чакалнята, терасата, стълбите и парапетите им", че "ежедневно сменяните чаршафи, хавлиени кърпи, работно облекло (престилки, панталони, бели тениски и чорапи) са изпирани, изглаждани и предавани навреме (в ежедневни пакети, предавани в края на всяка седмица); те са изпрани и изгладени качествено, няма разпорени шевове, липсващи копчета, петна по дрехите, неработещи ципове". И тези си задължения изпълнителят е изпълнил "със свои средства - почистващи препарати, перилни препарати, омекотители, ароматизатори, хартиени и полиетиленови пликове, вода, електрическа енергия, копчета, ципове, конци и оръдия на труда - метла, парцали, стирка, прахосмукачка, стълба, перална машина, сушилня, дъска за гладене, ютия, шевна машина, игли".
 
Първият от двата спорни въпроси по делото е дали тези 12 договори са граждански или са трудови договори.
 
В анализа по ревизионния акт е прието, че "според тяхното съдържание по характера си те представляват трудови договори, понеже техният предмет не е резултат от трудова функция, а е престиране на работна сила, свързана с основната дейност на самоосигуряващото се лице, за определено време и на определено място, срещу определено възнаграждение".
 
В оспореното пред Варненския окръжен съд Решение № 20 от 12.11.2004 г. директорът на РУСО - Варна е приел, че "при преценката на характера на сключените договори, контролните органи са взели предвид предмета на договорите, характера на работата, извършвана от наетите работници и критериите за разграничаване на трудовите от гражданските договори, посочени в тълкувателно решение № 86 от 27.11.1985 г. на Общото събрание - гражданска колегия на Върховния съд". Следва цитиране на тълкувателното решение, но всъщност е цитирано буквално указание № 67-00-2 от 28.01.1999 г. на Министерството на труда, относно разликата между граждански и трудов договор.
 
В обжалваното решение Варненският окръжен съд е приел, че основен разграничителен критерий е конкретната престация - при облигационния договор е налице насрещна, обикновено еднократна престация, изработване на готов краен продукт; при трудовия договор се престира труд срещу възнаграждение и видно от представените по делото заверени копия от договори те съдържат основните характеристики, определящи правоотношението като трудово; изпълнението на договорите предполага предоставяне на работна сила от дадено лице, което в договора е наречено изпълнител, за извършване на определена дейност (почистване, изпиране, гладене) на определено работно място и в определено време; изискването за спазване на трудова дисциплина представлява част от предварително определените от възложителя изисквания за качествено изпълнение; в случая изпълнителя по договора е престирала работна сила - почистване на лекарски кабинет когато не се използва за основна дейност, изпиране, гладене на кърпи, чаршафи, работно облекло; предметът на договора са периодично повтарящи се престации, които не представляват трудов резултат; определящото в случая е конкретната престация, предмета на задължението, а именно, че работната сила се предоставя за конкретно определена в договора работа. . . липсва и характерната за гражданските договори уговорка, че изпълнението може да се възложи и на трето лице, поради което следва да се приеме, че процесните договори са сключени с оглед на личността".
 
Варненският окръжен съд е приел още, че "договорите нямат характер и на договори за услуга" и че "с оглед на предмета и броя на сключените договори, както и на посочените задължения в тях, безспорно се налага извода, че тези работи нямат случаен и еднократен характер, поради което правилно ревизиращият орган е приел, че фактически наетото по договорите лице работи по трудово правоотношение".
 
Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че изложените от директора на РУСО - Варна и от Варненския окръжен съд съждения са принципно правилни, но в процесния случай, с оглед на конкретното съдържание на писмените доказателства (договори и приемателно - предавателни протоколи) крайният извод, че процесните договори са трудови, не може да бъде споделен.
  [/u]
Правото има за основна задача да регулира конкретно проявили се в обективната действителност фактически отношения между правните субекти. В съвременния живот най - съществен е делът на икономическите отношения, които възникват и се развиват в стремеж към увеличаване на икономическия растеж и личното или общественото благосъстояние. Тези отношения са свързани с природните ресурси, технологичния прогрес, капитала и човешкия труд като основни икономически фактори на растежа. Затова съвременното позитивно право се стреми да регулира колкото е възможно по - задълбочено и адекватно фактическите отношения между правните субекти, породени от използването на посочените фактори. При липса на правен регламент е приложима на общо основание аналогията на правото (сравни чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове).
 
В икономиката всеки един от факторите природни ресурси, технологии, капитал и труд могат да бъдат продавани. Но за разлика от древното римско право, което е познавало само четири вида договори за продажба на човешкия труд (договор за услуги, договор за изработка, мандат или договор за поръчка и влог), съвременното позитивно право познава значително повече такива договори. Те са предмет на различни правни клонове. В индустриалните общества най - съществен е делът на продажбата на работната сила. Правилата за нейното извършване са предмет на трудовото право и правото на държавния служител, които засега у нас регулират трудовите и служебните правоотношения, възникнали от трудов договор, от конкурс, от избор и от административен акт, наречен заповед за назначаване. Но съществуват и множество други обществени отношения, които имат за предмет продажбата на икономическия фактор "труд" и които са предмет на търговското и облигационното право. Извършването на услуги е от тази категория обществени отношения, но поради тяхното многообразие все още не са обхванати в един основен регламент (т. нар. в правото "общ закон") и затова от една страна съществуват редица специални регламенти на отделни видове договори за услуги (виж напр. чл. 1, ал. 1, т. 4, 5, 9, 11 и 13, и чл. 2, т. 2 от Търговския закон; договора за медицински услуги по Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване, договор за адвокатски услуги, регламентиран със Закона за адвокатурата и т. н.), а от друга страна, все поради тяхното многообразие, значителен брой услуги нямат изрична правна уредба и при съдебното обсъждане на всеки един конкретен случай е необходимо да прилага аналогия на правото.
 
По възприетото в правната теория определение договорът за услуга има за предмет насрещните задължения да се извърши определена услуга или да се осъществи пакет от услуги, за което да бъде заплатено възнаграждение. Поради неговия очевидно двустранен и възмезден характер и преди всичко поради вида на основната престация (facere), договорът за услуги стои най - близо до трудовия договор от една страна, а от друга - до договора за изработка. Основната разлика между трудовия договор и договора за услуги се състои в елементите работно време, работно място и задължение за спазване на определена трудова дисциплина, както и в йерархичната зависимост на работника при трудовия договор, докато при договора за услуги изпълнителят е независим от насрещната страна при осъществяването на уговорения резултат - възложителят може да не одобри и да не приеме този резултат, но не може да наложи дисциплинарно наказание на изпълнителя, затова че последният се е отклонил от уговореното, нито пък е властен да упражнява над него някакъв йерархичен контрол. Разликата между договора за изработка и договора за услуги се състои в това дали изпълнителя отговаря, ако не бъде постигнат уговорения резултат. При договора за изработка изпълнителят може да иска заплащане на уговореното възнаграждение само ако е престирал уговорения резултат. Ако усилията му да постигне този резултат останат напразни, за него не възниква право на възнаграждение. При договора за услуги може да се иска възнаграждение дори ако уговореният резултат не може да бъде постигнат и това е така, защото при договора за услуги се дължи единствено осъществяването на определена дейност, а не обществения краен резултат от тази дейност. Т. е. докато при договора за изработка възнаграждението е функция единствено на постигнатия резултат, уговорен с договора, при договора за услуги възнаграждението е функция на извършената уговорена дейност като вид, характер и продължителност, независимо дали целеният краен резултат на тази дейност е постигнат (напр. по договора за медицински услуги болният дължи възнаграждение за проведеното му лечение, независимо дали то е довело до неговото оздравяване; гражданинът, наел адвокат за определено дело дължи възнаграждение за оказаните му адвокатски услуги, независимо дали е спечелил или изгубил делото и т. н.).
 
В процесния случай е уговорен конкретен резултат - почистване на амбулаторията; изпиране и гладене на работното облекло и т. н. Липсват уговорки за работно място, работно време и трудова дисциплина По тези белези договорите между касационния жалбоподател и пенсионера Недялка Милева Димитрова да договори за изработка. Ако те бяха трудови договори хипотетичното заместване на работника с търговец би било невъзможно, защото обективно не съществува търговец, който да има за предмет на стопанската си дейност отдаване под наем на своята работна сила. В случая, обаче, хипотетичното заместване на пенсионера Недялка Милева Димитрова като изпълнител по процесните договори е напълно възможно, защото съществуват търговци с предмет на дейност почистване на работни и жилищни помещения, пране и гладене. Разликата се състои единствено в това дали осъществяваната от Недялка Милева Димитрова, сега обсъждана стопанска дейност, може да бъде определена като предприятие (виж чл. 2, т. 2 ТЗ) или не може да бъде определена като такава, докато при търговеца, с такъв предмет на стопанска дейност, тя е винаги предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 3 ТЗ.
 
Вторият спорен въпрос е дали контролните органи и директорът на РУСО са нарушили чл. 405а КТ като са дали дефиниция на процесните договори, а не са сезирали и съответно изчакали становището на инспекцията по труда дали в случая се касае за трудови договори.
 
На този въпрос следва да бъде даден отрицателен отговор. Действията на инспекцията по труда по чл. 405а КТ са насочени единствено към защита на правата и интересите на работника, който поради своята зависимост от работодателя не е в състояние и не разполага с правен механизъм да му наложи сключването на трудов договор. Контролните органи на НОИ съставят на физическите и на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване. В тази си дейност те могат да констатират, че с привиден договор за изработка е прикрито едно фактическо трудово отношение. и съответно да приложат правилата, отнасящи се до трудовото правоотношение. Защото според чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, и ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност и това правило се прилага и спрямо кредиторите на приобретателят по привидното съглашение. От друга страна привидните договори са нищожни (чл. 26, ал. 2 ЗЗД), а на нищожността може да се позове всеки.
 
По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че постановеното от Варненския окръжен съд решение е необосновано, поради което следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което да се отменят решението на директора на РУСО и оставеното с него в сила разпореждане и преписката да се върне на административния орган, издал разпореждането, който да провери дали касационният жалбоподател има задължение по държавното обществено осигуряване или за здравносигурителни вноски, вкл. и за сметка пенсионера Недялка Милева Димитрова, като съобрази указанията по тълкуването на закона, дадени с тези мотиви и преди всичко като съобрази, че договорите за 2002 г., въз основа на които е съставен ревизионният акт, са граждански договори, а не са трудови договори.
 
При този изход на делото следва да бъде отменено и определението, с което разноските по делото са възложени в тежест на касационния жалбоподател.
 
Водим от гореизложените мотиви, Върховният административен съд, шесто отделение,
 
Реши:
 
Отменя решение № 1090 от 11.10.2005 г. по адм. дело № 2122/2004 г. на Варненския окръжен съд и вместо него постановява:
 
Отменя решение № 20 от 12.11.2004 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Варна и оставеното с него в сила разпореждане № 824 от 30.09.2004 г. на началник отдел "Осигурителни вноски и краткосрочно осигуряване".
 
Връща преписката на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Варна, респ. на началника на отдел "Осигурителни вноски и краткосрочно осигуряване", които да решат по същество въпроса дали АИПСМП "Инфекциозни болести - д-р Т. Ж. Т." гр. Варна има задължения по държавното обществено осигуряване като съобразят и указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на това решение.
 
Отменя определение № 2422 от 03.11.2005 г. по същото адм. дело № 2122/2004 г. на Варненския окръжен съд.
 
Решението не подлежи на обжалване

Има работно място. Ако се сключи трудов договор обаче ще трябва да се посочи работно време в него, съгласно КТ. А фирмата не иска това, защото просто иска работата да е свършена и да плаща за свършена работа.

Дали това, че има работно място е достатъчно един договор да се определи задължително като трудов?

Благодаря ви за мненията. Чистачката ще купува материалите, но фирмата ще възстановява изхарчените суми. Чистачката още ще сменя и пере кърпи, като ги взима и носи в къщи и ги връща. Това е накратко.

Трудов договор, но резонния въпрос, който виждам вече тук е че няма работно време, което е задължително при трудов договор. На какво основание сте толкова твърдо за трудов договор?

Здравейте,

Според вас една чистачка на трудов или на граждански договор следва да бъде назначена. Идва 2 пъти седмично за определена работа. Целта е да изчисти както трябва офиса. Тя си определя колко време ще чисти.

Мисля, че не е задължително, ако след това успеете да съставите верен отчет. Все пак Вие, като съставител на ГФО ще си прецените как Ви е най-удобно.