Здравейте, колеги! Имам два въпроса по отношение на командировките в чужбина, с които не съм се сблъсквала като казуси и не намирам нищо конкретно като решение: 1. Възможно ли е командироване на непълнолетно лице, разбира се с придружител. Лицето не е назначено на договор. Приложими ли са разпоредбите и тарифите на Наредбата за командировките в чужбина? 2. Съгласно чл.21 на същата наредба при престой в съседна държава над 4 часа се заплащат 35% от дължимите дневни. А ако е под 4 часа какво се начислява? Дали тогава се дължат дневни като за командировка в страната или?
Благодаря на отзовалите се по който и да е от двата въпроса.

Отговарям на въпросите на irenabrili:EТ-то извършва услуги, почти няма разходи, за това има по-голяма печалба. Около 90% от оборота е по касов апарат. Счетоводството е двустранно.
Не мога да приема, че на собствениците на ООД например е дадена възможност да си разпределят дивиденти няколко пъти в годината и съгласно указанието на НАП за плащанията в брой, ако разпределят дивидент 3 пъти в годината по 10 000 лева с три решения на общото събрание, не попадат под ударите на закона за плащанията в брой. В същото време ЕТ, което е физ.лице и като такова ЕТ и собственикът му са идентични, не могат когато сметнат за удобно и удачно да се възползват от труда си. След като си е платило всички данъци и осигуровки, той може във всеки един момент да преценява дали иска да реинвестира част от печалбата или да си я харчи за собствени нужди, т.е. да си изплаща когато сметне за добре.
А за личния труд съм съгласна, че е неприложимо за ЕТ.    И не ми е това целта.
Тук не коментирам факта, защо собственикът е решил да работи с ЕТ - това е негово решение, въпреки че е запознат с недостатъците на ЕТ, засега това е положението.

А дали може да му се изплащат суми преди края на финансовата година? Защото той не е юр.лице, за да чака края на годината и да види дали ще разпределя дивиденти. Има пари в касата, няма задължения, пък и изхождайки пак от факта, че е физическо лице? Не знам, моля за мнениятя ви.

Здравейте! ЕТ работи явно добре и е събрало доста голяма сума в касата си. Разбира се собственика иска да си ги вземе/все пак всеки работи за пари/. Как да стане?  Според мен, тъй като ЕТ е физическо лице и т.н. , собственика може да взема суми когато си пожелае, стига да е документално оформено. Но дали е така? И какви точно документи да се съставят? Необходимо ли е да е приключила годината, за да се види , че ЕТ е на печалба, и тогава да му се изплатят сумите? Мога ли на няколко пъти да изплащам по-малки суми от касата и въз основа на какъв документ, за да не се приеме, че е плащане на едно основание и да се обединят изплатените суми и да станат над 15000 лв.? Търсих някакво становище по въпроса , но не намерих. Ако някой е имал този проблем или знае за становища на НАП или тълкувателно решение на съда, моля за помощ.

Благодаря Ви за отговора, Пасат. Всичко до тук е направено както и Вие сте писали. Имах съмнения по отношение на завеждането като стока и поради разубеждаване от страна на колеги, а и поради това, че алгоритъмът на отчетите в статистиката не може да разбере, как така сме строили нещо като ДМА, а пък го продаваме както стока.
Но ми стана интересно, как така да не начислявам амортизации, ако заведа оставащите за нас имоти като ДМА. Амортизации мога да не начислявам ако активът не се използва за период по-дълъг от 12 месеца. Значи първо трябва да минат тези 12 месеца. Дори и да бъдат заведени като инвестиционни имоти, ако се приеме подходът "цена на придобиване", също се начисляват амортизации.
Пък и аз искам да им начислявам амортизации и щом не съм в противиречие със закона, защо не

Здравейте колеги, не знам как най-кратко да обясня проблема си: Фирма-Инвеститор строи сграда. Строежът се изпълнява само от подизпълнители, т.е. фирмата-инвеститор, която има правото на строеж, няма нито работници, нито машини, нищо. Стойността на сградата се набира по набирателна сметка, примерно разходи за придобиване на ДМА. Тъй като инвеститорът още не знае дали ще успее да продаде имотите, които остават за него, дали ще ги отдава под наем или ще ги използва за административни нужди логично е да се осчетоводят като ДМА, а не като инвестиционни имоти. Строителството обаче е срещу обезщетение, така че два от обектите в сградата служат за обезщетение. Фактурите между двете фирми - инвеститор и собственик на имота /бартер - право на строеж срещу СМР/са издадени и осчетоводени преди години. Така че при инвеститора стои като задължение към собственика по сметка Клиенти по аванси съотвената сума. С издаването на акт 16 инвеститорът изпълнява задължението си по фактурата към клиента по аванс и предава готовия имот. Въпросът ми е : при прехвърляне и разпределяне на себестойността на имотите в сградата - собствените/на инвеститора/ имоти отиват като ДМА, а тези които са послужили за обезщетение какво ги правим? Не можем да ги заведем като ДМА, защото ние не ги използваме, те не са наши. Съгласно НСС 40 имотите за продажба се осчетоводяват като материални запаси - стока или продукция. Не може да се осчетоводи като продукция, защото не са минавали разходи по гр.60, а имаме отчетна стойност на актива - не можем да попълним ОПР - няма отчетна стойност на продукция. По метода на изключването остава да ги прекараме през сметка за стока. Как ви звучи - имоти - стока??? ще се радвам ако някой сподели опит и мнение.