На 12.02.2025 ,при инвентаризиране на вземанията от клиенти,открих,че  плащане от клиент /1250 лв платени в брой през м.ноември 2024 г/се води изискуемо,по салдото на ска 411 Клиенти.
При корекция на тази грешка ,салдото на касата надхвърля 50000 лв ,но срокът за декларацията по чл.55 е изтекъл.
Какви са възможните варианти за действие?
Мога ли сега /м.февруари 2025 / да коригирам сгрешената контировка през ноември 2024 ?
И с каква дата ще е корекцията?
Ако коригирам към месеца на плащане ноември..в баланса към 31.12.2024 г касата ще е над 50000 лв....и ще последва проверка ...защо няма декларация за касова наличност?
Има ли вариант ...да коригирам на по-късен етап,след подаване на ГДД / год.отчет,в т.ч. баланс/ т.е след 30.06.2025

Здравейте,
Имам същият  казус.
По оборотна ведомост,салдото по с/Ка 501 Каса към 31.12.2024 г беше под 50000 лв и не съм подал декл.по чл.55
за 4то тримесечие /краен срок е 31.01.2015/.
На 12.02.2025 ,при инвентаризиране на вземанията от клиенти,открих,че едно плащане от клиент /1250 лв платени в брой през м.ноември 2024 г/се води изискуемо,по салдото на ска 411 Клиенти.
При корекция на тази грешка ,салдото на касата надхвърля 50000 лв ,но срокът за декларацията по чл.55 е изтекъл.
Какви са възможните варианти за действие?
Мога ли сега /м.февруари 2025 / да коригирам сгрешената контировка през ноември 2024 ?
И с каква дата ще е корекцията?
Ако коригирам към месеца на плащане ноември..в баланса към 31.12.2024 г касата ще е над 50000 лв....и ще последва проверка ...защо няма декларация за касова наличност?
Има ли вариант ...да коригирам на по-късен етап,след подаване на ГДД / год.отчет,в т.ч. баланс/ т.е след 30.06.2025

В ЗКПО моментът на дължимост на данък дивидент за  суми,представляващи скрито разпределение на печалбата ,не е изрично посочен.
Скрито разпределение на печалбата се декларира с Част VII на ГДД по чл.92 ЗКПО.
Може ли да се тълкува/прочетох някъде из форумите/,че срокът за деклариране и за внасяне на данък дивидент за суми,които са декларирани като скрито разпределение на печалбата,започва да тече от датата на подаване на ГДД по чл.92 от ЗКПО?

https://ruskov-law.eu/sofia/article/skrito-razpredelenie-pechalba.html

Според мене е трябвало да се декларират обстоятелствата до 31.01.2025.

Какви ще бъдат санкциите,ако подам декларацията до 12.02.2025?

Здравейте,
От 01.12.2024 съм нов счетоводител на фирма.
На 06.01.2025  г , установихме ,че в касата на фирмата към 31.12.2024 г липсват 18 000 лева/неосчетоводени тегления в брой от мажоритарния собственик,чиято съпруга /и миноритарен съдружник/ беше счетоводител до 30.11.2024 .Има само бележки ,свободен текст „ получих/ изплатих  1000 лв..?
Въпроси:
1.Може ли тази липса / 18 000 лв / да се оформи като скрито разпределение на печалбата? Дт  609- скрито разпределение на печалбата
609/501    -  18000
609/425    -       947.37
425/459    -       947.37
459/503    -       947.37
Важи ли ограничението – плащане до 1000 лв?

2.В какъв срок трябва да се декларира / подаване на декларация по чл.55 /скрито разпределение на печалбата- направено през 2024 г и установено през януари 2025 г?
1 ви вариант - до 31.12.2025 – защото е извършено през 2024 г
2-ри вариант - до 30.04.2025 г -защото е установено през януари 2025 г.
В ЗКПО моментът на дължимост на данъка при дивидент под формата на скрито разпределение на печалбата не е изрично посочен.

И петте акта са на  основание  чл.416 ал1 от КТ:
Чл. 416. (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) (1) Нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното.

...за нарушение на чл.264
Чл. 264. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение.
Няма текст...за всяко отделно нарушение

Здравейте,
След проверка от Инспекцията по труда ,бяха съставени пет акта/АУАН/ за едно и също нарушение...във ведомостта за м.декември 2023 г не е начислено и не е изплатено удвоено възнаграждение по чл.264 от КТ за работа в ден на национален празник 24 декември и 25 декември на 3 работници,които работят по 4 месечен график със сумирано изчисляване на работното време.
Моето мнение е че нарушението е само едно...при съставянето на ведомостта за месец декември, не е начислено и не е платено удвоено възнаграждение по чл.264 за работа в ден  на национален празник.
И това нарушение на КТ засяга трима работници,двама от които са работили на 24.12 и на 25.12 и един е работил на 24.12
Принципът" ne bis in idem" гласи, че никой не може да бъде съден или наказван два пъти за едно и също нарушение.
По логиката на Инспекцията по труда,ако работниците бяха 20 и бяха работили и в трите празнични дни,трябваше да ми съставят 60 акта?
Възможно ли е ,да възразя пред директора на ИТ за издадените пет АУАН поради нарушаване на принципът "ne bis in idem " никой не може да бъде съден или наказван два пъти за едно и също нарушение?
Как се изчислява 7 дневния срок за подаване на писмени възражения ,актовете са получени в понеделник,12.02.2024 г.?

Аз бих подала. С отметка само на "започвам дейност". Без нищо за осигуряването

Същият отговор получих сега и от служител на НАП.
ХХХХХ благодаря Ви.

И отметка на "пенсионер съм и не желая да се осигурявам" ?

А за периода от 18.12.2020 до датата на подаване на декларация-- дължи ли здравно осигуряване?

Намерих следния коментар по моя казус:

С  ПМС  № 199 от 07.08.2020 г. са извършени промени в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица.
Изменена е  ал. 6 в чл. 1 от Наредбата ,,,, отпада изискването за подаване на декларация образец Окд-5 като задължителна предпоставка за запазване на социалното осигуряване на придобилите право на пенсия самоосигуряващи се лица.
Достатъчно е да продължи подаването на данните по чл. 5, ал.  4, т. 1 от КСО, / декл.1  и декл.6/ за да се приеме наличието на изрично изразено желание за осигуряване ...

Извод ... не е необходима декларация образец Окд-5 за самоосигуряващи се лица.
Но за лица ,които са било по ДУК и стават самоосигуряващи се лица декларация трябва да се подаде?

Здравейте, имам следния въпрос:
 Управителят – съдружник в ООД  ,придоби право и подаде заявление за отпускане на пенсия на 18.12.2020 г
Договорът за управление и контрол е прекъснат на 18.12.2020 г и след тази дата ще  упражнява дейност като управител- самоосигуряващо се лице
Трябва ли и в  какъв срок , да подаде декларация / и какъв образец/  в НАП  като самоосигуряващо се лице  - за да внася само здравни осигуровки?
През периода  от 18.12.2020  г до 05.01.2021 формално не е упражнявал дейност като управител-  не е подписвал документи

Да..протоколът се съставя за стойността на закупено гориво надвишаващо сумата на аванса.
Но моя въпрос е насочен към друга посока.
Наказуемо ли неспазването на чл.113 ал.4 ЗДДС/задължително издаване на фактура за получено авансово плащане в 5 дневен срок от получаване на плащането/...
предвид обстоятелството ,че на клиента са издадени фактури за реални сделки /покупка на готива/на стойността на аванса?

Да....издават се фактури за всяка покупка на гориво,без да се приспада аванса.
С авансово платената сума се покрива стойността на покупките за 4..5 дни..т.е клиентът получава фактури за закупено гориво ,чиято стойност е равна или по голяма от платения аванс и с двустранен протокол се уточнява сумата за доплащане.
Няма прехвърляне на част от аванса за следващ месец/ а от там и разминаване в размера на данъчния кредит по ДДС/

Корекция/редакция/:
Клиентът е получил фактури за закупено гориво,надвишаващи стойността на аванса 10000 лв.
Необходима ли е фактура за аванса...който е усвоен от клиента- закупени са горива,...в срока за издаване на фактура...и след това фактурата за аванса да се анулира с кредитно известие?
 

Здравейте,
по договор за покупка на горива,клиентът превежда авансово 10000 лв и веднага започва да покупките...и за 6 работни дни / в рамките на един календарен месец/зареденото гориво надхвърля сумата на аванса 10000 лв .За всяко отделно зареждане, на клиента се издава фактура,в която,поради ограничения в програмата,не е възможно да  се посочи/да се приспада/ авансовото плащане...записано е плащане по сметка-договор.
С двустранен протокол се установява сумата която клиентът трябва да доплати в края на месеца.
Въпрос: необходимо ли е продавачът да издава фактура за аванса 10000 лв/ и след това кредитно известие -10000лв към тази фактура,при условие,че е получил фактури за закупено гориво надвишаващи стойността на аванса...в рамките на един календарен месец

Здравейте,
     Колегата преди мен, не е изготвял коректни данни за Д6 - във файла за НАП са записвани  и декларирани само сумите на осигуровките, но данък липсва-  не  е деклариран   данък  по чл.42 от ЗДДФЛ   / вид плащане 8 / - записът е включвал само първата колона на Д6 - осигуровки с код 5

       Това е  за периода от 01.01.2015 г до 31.12.2018
       Разпечатката на хартиен носител е с данъка. На протокола от НАП  : данните са приети ,изписано  е : 1брой приети Д6.
       Несъответствието се установява сега  01.04.2019 г -при извършване на проверка за възстановяване на  надвнесена сума корпоративен данък ,в НАП няма деклариран удържан данък  по чл.42 от ЗДДФЛ   за посочения период
        Всички дължими осигурителни плащания ,произтичащи от д.6  и  удържания / но недеклариран/данък  по чл.42 от ЗДДФЛ   , фирмата е плащала ежемесечно .в съответните срокове /имало е надвнесени суми/
Т.е . няма нарушение по чл.355.... Който състави документ с невярно съдържание или предостави неверни данни по чл. 5, ал. 4 с цел да избегне плащането на задължителни осигурителни вноски,
      При друга проверка през м.02.2019 г е констатирано че нямяме задължения
       По указния на проверяващия , подадох с ел.подпис,на 02.04.2019 г редовни декларации обр.6, с попълнени данни за  удържан данък  по чл.42 от ЗДДФЛ   / за периода 01.01.2015 г до 31.12.2018 г.   Но не спазих хронологичния ред на декларациите , а ги подаох в обратен ред – първо Д6 за 2018 г   
       След подаването на Д6 , в Справката за задълженията   е-услуги на НАП,  се появиха задължение – около 3500 лева/главница и лихви/.
       Всеки месец ,през който не е била подадена декларация , системата начислява лихва ,защото от надвнесетите суми за данък  по чл.42 от ЗДДФЛ ,в   СУП са погасявани други декларирани данъчни задължения , например :  погасена е със сума,платена на 11.10.2018  и авансовата вноска за корп данък за 1 во трим на 2019 г,за която срокът за плащане е 15.04.2019?

         Въпроси: 
         1.  Дали ще ни глобят -  и на какво основание ?
няма нарушение по чл.355.. документ с невярно съдържание или предостави неверни данни..с цел да избегне плащането на задължителни осигурителни вноски,
          2.Мога ли да искам от НАП да подам отново Д6 в хронологичен ред за периода 01.01.2015 г до 31.12.2018 г.   –и  да се преразгледа редът на погасяване на декларираните задължения  ?

Здравейте,
Имам заплетен казус: ООД с двама съдружници/съпрузи/ , с търговска дейност /магазини /всяка година ,през декември ,чрез разпределяне на дивиденти , за сметка на неразпределената печалба от предходни години,оформят/покриват всички суми ,които съпругът/управител / е вземал от касата през годината .До сега дивиденти се изплащаха само на него- дялово учасие 70 %  , извършва всички дейности  в ООД   вкл. оперативен счетоводител, касиер, снабдител, работник ремонти/ без продажбата на стоки – имат 4 продавачи/. В дружествения договор има клаузи , че печалбата се разпределя на базата на дяловото участие и ПРИНОС на всеки съдружник в дейността на ООД, решенията за разпределение на печалбата се вземат с мнозинство ½ от капитала.

Но тази година ,съпругата/ която не участва в дейността на ООД – освен присъствие на обшо събрание/ отказва да подпише протоколите за разпределяне на дивиденти – иска и тя пари в брой,въпреки ,че знае,че се касае за суми, взети /изплатени през годината ?Не зная и не коментирам съпружеските им отношения или психичното здраве на съпругата ..
Остава възможността , в декларацията за 2018 г да се  декларира скрито разпределение на печалбата т. 5, б. “а“ от § 1 на ДР на ЗКПО във връзка с т. 8 от § 1 на ЗДДФЛ и да се плати данък дивидент.
Въпроси:
1.Има ли друг вариант ?
2.Каква е процедурата - кой орган на управление / общото събрание или управителя / взема решение за деклариране на скрито разпределение на печалбата, с какъв документ се оформя това рещение , необходимо ли е съгласието на съпругата/съдружник с 30 % дял?

След повече от 1 година от последния пост по тази тема, / чета я за 1 път/предлагам следното решение :
Според К Т   трудов договор се сключва между физическото и юридическото лице...
Общото събрание на съдружниците приема решение да се сключи трудов договор с лицето Х, който е и управител на дружеството.
Общото събрание на съдружниците упълномощава другия съдружник У да представлява дружеството при сключването на трудовия договор с лицето Х.
Съгласни ли сте с това решение?
Компетентността на Общото събрание по закон е над тази на управителя...

Съдружник съм /и управител/  в ООД с дейност търговия .Другият съдружник работи по трудов договор в друга фирма , не изпълнява дейност и не се осигурява в дружеството.
При регистрацията на ООД  през 2002 г представих   Договор за възлагане на управление - за срок от 1 година – т.е  след  изтичане на  срока, от 2003 г договорът   е прекратен .Не съм получавал възнаграждение като управител,въпреки че в договора беше записано  ”...управителят има право на месечно възнаграждение ...”
Осигурявам се   като самоосигуряващо се лице - за всички осигурителни случаи .До сега не съм получавал никакви други възнаграждения от дружеството освен дивиденти.
Всеки месец  подавам декл.обр.1  с код 12 / самоосигуряващо се лице/ с осигурителен доход  420 лева и годишна декларация обр.6
Не подавам годишна декларация по ЗДДФЛ защото не получавам доход.

С промените на КСО  ,  в сила от 01.01.2013 г , управителите на търговски дружества са включени в кръга на лицата по  чл.4 ал.1 т.7  - т.е .   да се осигуряват за всички осигурителни случаи с  месечен осигурителен доход не по-нисък от минималния осигурителен праг за съответната дейност/ 1050 лева/ 

Въпроси:
1.Нормата по  чл.4 ал.1 т.7  КСО  от 01.01.2013  императивна ли е ?
Щом нямам ДУ/ договорът   е прекратен -срокът е изтекъл/  не съм получавал и не получавам възнаграждение като управител и  няма   документи на дружеството за определяне възнаграждение на управителя,трябва ли задължително да се  осигурявам  като такъв или  осигуряването  като СОЛ е достатъчно?
Предпочитам да е СОЛ защото / въпреки ,че  има 4 наети лица по трудов договор като продавачи /  аз извършвам и  други дейности, извън кръга на управлението на дружеството /доставка на стоки,съставяне на  счетоводни документи , които подписвам..., /   и ако се осигурявам  по ДУК  ,може да се тълкува    задължение  за осигуряване  и като СОЛ едновременно за упражняване  и на друга трудова дейност/ освен управление/  по чл.4 ал.3 т.2  КСО ?

2.Възможно ли е и как/ за какви дейности/  мога да получавам ежемесечно възнаграждение  само като СОЛ  за трудова дейност в дружеството ,без това да може да  се тълкува, че съм получил възнаграждение за управление - като управител ?
Ако се прилага § 1, т. 26, б. 'и' от ДР на ЗДДФЛ, възнаграждението ще се  включва ли  ежемесечно във ведомостта за РЗ - /  с брутна сума 1200 лева ,осигуровки за сметка на заетото лице и за сметка на осигурителя,  данък по ЗДДФЛ/   и ще се  признава ли се  за разход на ООД / с изключение на осигуровките за  моя сметка – които ще приспадам от облагаемия доход в годишната данъчна декларация ?

3.Ако / съгласно   чл.4 ал.1 т.7  КСО / е  задължително  да се осигурявам по ДУК с осиг доход = м.о.д.  , как да се предпазя от изискването за двоино осигуряване  /и като СОЛ/ за другите  дейности, които са извън кръга на дейността управление на дружеството?