Виолета Кръстанова
Управител Счетоводна компания "Дебал" ЕООД

За получаване на Удостоверение за местно лице по смисъла на СИДДО трябва да се подаде Искане за издаване на Удостоверение за местно лице до Централно управление на НАП – Дирекция СИДДО – София, ул. Княз Дондуков 52 – в два екземпляра, като към Искането трябва да се приложат и следните документи:
   

• Декларация кой от критериите за местно лице е изпълнен – дали лицето е пребивавало повече от 183 дни в страната, а ако не – се отбелязва с Да или Не дали лицето отговаря на следните условия:  “Семейството ми живее в България”, “Притежавам недвижимо имущество в България”, “Притежавам недвижимо имущество в чужбина”, “Разполагам с постоянно жилище в България”, “Осъществявам трудовата/професионалната/стопанската си дейност в България”;
• Копие от лична карта или документ на постоянно пребиваващ чужденец;
• Попълнено Удостоверение за местно лице на латиница за съответната година, готово за заверка.

Всички документи се носят лично или от нотариално упълномощено лице в ЦУ на НАП.
Удостоверението се издава в седемдневен срок.
Удостоверението се издава всяка година.

В чл.4 ал.1 на Закона за данъците върху доходите на физическите лица е посочено кои лица са местни:

Чл. 4. (1) Местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
1. което има постоянен адрес в България, или
2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.

Да, правилна е вметката. Благодаря за допълнението!

Виолета Кръстанова
Управител Счетоводна компания "Дебал" ЕООД

Ползването на данъчен кредит при придобиване на автомобил от фирмата винаги е бил дискусионен въпрос, защото ДДС-то на придобитите автомобили обикновено е немалка сума и фирмите търсят всяка възможност да го приспаднат като данъчен кредит от сумата на ДДС-то на продажбите или да го възстановят след законоустановения срок.

Съгласно чл. 70, ал. 1 от Закона за ДДС „Право на приспадане на данъчен кредит не е налице, когато:

т.4 /изм. ДВ бр. 94 от 2012, в сила от 01.01.2013 г./ е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил;
т.5/ изм. ДВ бр. 94 от 2012, в сила от 01.01.2013 г./ стоките или услугите са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили по т. 4, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали;

Алинея втора на същият член уточнява, че данъчен кредит за придобитите леки автомобили може да се ползва само когато:

• се използват за транспортна и охранителна дейност;
• таксиметрови услуги;
• отдаване под наем;
• куриерски услуги;
• за подготовка на водачи на МПС;
• са придобити с цел продажба;

и то при условие, че тези дейности /една или повече/, са основна дейност за придобиващата фирма /приходите от нея са над 50% от общите за 12 месеца назад- пар. 1, т. 18а от Допълнителните разпоредби към ЗДДС/, а не инцидентно възникнали.

Всичко казано до тук означава, че при придобиването на автомобил трябва да се отговори на три въпроса:

• Лек ли е автомобилът?
  
• Основна ли е дейността, която ще се извършва с него, ако е лек?
• Облагаеми ли са доставките, за които се използва автомобила?

Определението за лек автомобил е дадено в същият пар. 1 т.18 а  от Допълнителните разпоредби към ЗДДС:
„Лек автомобил”- броят на местата не превишава 5+1 /за водача/
Не е лек - ако е предназначен за превоз на товари или е лек, но има трайно вградено техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице.

Точно последното изречение „трайно вградено оборудване за целите на извършваната дейност” предизвикваше различно тълкуване - дали автомобилът трябва да е произведен така, дали се признават направени след това промени с цел промяна на предназначението му, какви точно промени се признават, за да се смята автомобилът със сигурност за предназначен за превоз на товари и др. Яснота по въпроса внесе издадената от НАП - Методика относно правото на данъчен кредит за закупен или нает лек автомобил.

Методиката съдържа указания до органите по приходите за прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) относно правото на приспадане на данъчен кредит. Съгласно Методиката, при класифицирането на един автомобил като “автомобил, предназначен за превоз на товари” за целите на ЗДДС, органите по приходите ще вземат предвид критериите, залегнали в Комбинираната номенклатура (КН) на ЕС, а не критериите съгласно Закона за движение по пътищата. В резултат на горното, регистрацията на автомобил в МВР – Пътна полиция като товарен няма да е достатъчно условие същият да се счита за “автомобил, предназначен за превоз на товари” за целите на ЗДДС.

Критериите, които ще се прилагат за класифициране на един автомобил в тази категория са и:

• наличие в задната част на превозното средство на седалки тип пейки (без предпазни колани);
• наличие на отделна кабина за шофьора и пътниците;
• липса на прозорци на стените в задната част;
• наличие на постоянна преграда между кабината на шофьора  и задната част;
• липса на елементи на комфорт върху платформата за товарене, аналогични на присъстващите в кабината на пътническите автомобили, или
• липса на елементи, показващи завършеност на интериора (напр. мокет, вътрешно осветление, пепелници).

Автомобил, който не отговаря на горните изисквания, няма да бъде считан от
органите на НАП за “автомобил, предназначен за превоз на товари” за целите на ЗДДС и право на данъчен кредит  при покупката, поддръжката, ремонта и експлоатацията на автомобила няма да възниква.

Друго обстоятелство, което трябва да е на лице за да се ползва данъчен кредит, е дали автомобилът се използва за извършване на облагаеми доставки или за лични нужди.

Доказването, че автомобилът се използва за дейността на фирмата, а не за лични нужди, става чрез:

• Вътрешна заповед за служебно използване на автомобилите и
• Надлежно водена пътна книжка или пътен лист;

При липсата на такива документи, в хода на данъчна ревизия може да бъде установено, че автомобилите са използвани, дори и частично, за лични нужди и да се оспори ползваният данъчен кредит.

Ако автомобилът не е лек по всички горепосочени критерии и се използва за дейността на фирмата, то всички разходи свързани с неговото придобиване и експлоатация са с право на данъчен кредит.

Ако автомобилът е лек и се използва за дейността на фирмата, данъчен кредит би могъл да се ползва само, ако автомобилът е нает основавайки се на изменението в текста на чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС след 2012 г.

До 31.12.2012 г. текстът беше:

Чл. 70. (1) Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато:
.......
4. е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил;
5. стоките или услугите са свързани зс поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства по т. 4, както и за получените транспортни услуги или таксиметрови превози с превозни средства по т. 4;

От 01.01.2013 г. текстът е:

Чл. 70. (1) Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато:
...
4. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил;
5. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) стоките или услугите са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили по т. 4, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали;

С отпадането на думата „нает” от текста се явявя възможност за ново тълкуване  на закона и ползване на ДДС на наети леки автомобили и разходите свързани с тяхната експлоатация - ремонти, горива, масла и други.

По отношение на лизингите на автомобили за избягване грешки кога става въпрос за наемен договор и може да се ползва данъчен кредит и кога за чисто придобиване на автомобил, НАП публикува Указание № 91-00-88 от 26.06.2013 г. В него е точно посочено кога лизинговият договор се третира като придобиване и кога като наемане на автомобил.

Когато разходите свързани с лек автомобил са за нает такъв, попълвани са пътни листа или пътна книжка и разходът на гориво е отчетен според километрите в пътният лист, ще са налице необходимите предпоставки за приспадане на данъчен кредит.

За улеснение в практиката прилагаме, като прикачени файлове към темата най-долу:

• Заповед за служебно ползване на автомобилите – примерна.
• Попълнена пътна книжка – примерна.
• Таблица за изчисляване на разход на горива - примерна

---

Приложение от КиК Инфо Програма за издаване на пътни листа.
Приложението е подходящо за фирми, които не обичат да попълват пътни листове и желаят възможно най-лесно да решат този въпрос. За още по-бързо попълване се препоръчват функциите за предварително зададени шаблони. Чрез Приложението за издаване на пътни листа, можете лесно и удобно да попълните месечния си маршрут, фактурите за гориво и нормата на автомобила, което ще позволи автоматично да бъде пресметнат самия разход, както и да бъде генериран надлежен пътен лист. Докато попълвате програмата ще пресмята и ще Ви подсказва колко километра трябва да впишете в пътния лист, така че да съответства на подаденото гориво. Ще изчислява каква е сумата на счетоводния разход и колко километри остават за изминаване с остатъка гориво.

---

Виолета Кръстанова
Управител Счетоводна компания "Дебал" ЕООД

За отписването на неправилно заведените като дълготрайни активи активи със стойност под прага на същественост са възможни няколко варианта:

1. В зависимост от възприетия в счетоводната политика подход за признаване на активите – ПРЕПОРЪЧИТЕЛЕН (по остатъчна стойност) или АЛТЕРНАТИВЕН (по предполагаема продажна цена) ДМА-тата под прага на същественост могат да се отпишат:

• ако е препоръчителен – отписват се за сметка на неразпределената печалба,

• ако е алтернативен – като разход през сметка 609-та и в годишната данъчна декларация се отразяват в увеличение на печалбата.

Трябва да се има предвид, че:

• ако се отпишат за сметка на неразпределената печалба може да се стигне до третиране като скрито разпределение на печалбата;

• ако се отпишат през сметка 609 ще се яви голяма разлика между счетоводна и данъчна печалба;

Горните операции се вземат при положение че има Решение на ръководството за отписване на ДМА под прага на същественост.

2. Могат да се „въведат в експлоатация” наличните от 01.01. на съответната година и да им се начисли амортизация, за да се намали балансовата им стойност в отчета за годината и в следващите години – тези операции се вземат при положение че има Решение на ръководството за въвеждане в експлоатация на посочените подробно активи . Счетоводната амортизация може да е по-висока от данъчната.

3. Да се направят сравнителни отчети за годините, в които е допусната грешката и нови декларации да се представят в НАП с искане за корекция на резултата. НАП прави проверка или ревизия и издава протокол за корекция на приетите отчети и декларации, който се осчетоводява.

Виолета Кръстанова
Управител Счетоводна компания "Дебал" ЕООД

В много случаи напоследък поради неизпълнение на сключени договори за строителни услуги строителните фирми губят построените от тях сгради в груб строеж в полза на възложителя, чийто договор не са изпълнили.
В конкретен казус от нашата практиката строител „Х” е сключил договор с възложител „У” за изграждане на Офис сграда, която да бъде въведена в експлоатация с надлежно разрешение за ползване и предадена на възложителя. Договорът предвижда неустойка в полза на възложителя – 250 000 лв. примерно, при неизпълнение на договорните условия.

Договорът не е изпълнен, възложителят предявява иск за неустойка и иска е присъден в негова полза.Частен съдия изпълнител продава на „У” обекти от сграда завършена на етап груб строеж, собственост на „Х”, за 360000 – данъчна основа 300 000, ДДС 60 000. Предоставен е Протокол за извършена продажба по чл. 131 от ЗДДС (виж Приложение №1: Протокол за извършена публична продажба)

Счетоводните операции за осчетоводяване на протокола са:

За начисляване на неустойката:
Д-т 692 Разходи за глоби и неустойки 250 000
К-т 499 Други кредитори
Ан. „У” 250 000

За очакваното постъпление от продажбата чрез ЧСИ по протокола по чл. 131 от ЗДДС:
Д-т 498 Други кредитори 300 000
Ан.ЧСИ Иванов
К-т 709 Други приходи от продажби 300 000

Внимание: Фактура не се издава от „Х” и не се начислява ДДС – задължението за документиране на сделката е на съдия –изпълнителя /Глава 14 от ЗДДС „Специфични случаи на доставки”/

За изплащане неустойката в полза на „У” чрез съдия-изпълнителя:
Д-т 499 / К-т 498 250 000
Ан.”У”        Ан. ЧСИ Иванов

За отчитане преведената чрез ЧСИ разлика между продажната цена и размера на неустойката:
Д-т 503 / К-т 498 ЧСИ Иванов  50 000

За отписване на обекта от активите на „Х”:
Д-т 709 Други приходи от продажби
К-т 611 Незавършено строителство – с разхода за конкретния обект от общата сума на разходите в сметка 611

Виолета Кръстанова
Управител на СК „Дебал” ЕООД

"Подлежи ли на задължително осигуряване едноличен търговец, който лично не упражнява трудова дейност и предприятието му изцяло се управлява от прокурист?"

Отговор: Не. Задължението за внасяне на осигурителни вноски от едноличен търговец – в качеството му на самоосигуряващо се лице, отпада при представяне на вписан в търговския регистър договор за прокура.

Съгласно чл. 21, ал.1 от Търговския закон, прокуристът е „физическо лице, натоварено и упълномощено от търговец да управлява предприятието му срещу възнаграждение”. Отношенията между търговеца и прокуриста се уреждат чрез сключване на договор за прокура. 

За да породи действие спрямо трети лица, договорът трябва да изпълнява едновременно две  условия – да е сключен в писмена форма и в него да е посочено възнаграждение, и да бъде вписан в съда по регистрация на търговеца.

Осигурителни вноски при полагане на труд по договори за прокура

Договорът за прокура може да бъде както трудов, така и не трудов. Задължителното осигуряване възниква по реда на чл.4, ал.1, т.1 - когато е трудов, и по чл.4, ал.1, т.7 от КСО - когато е договор за прокура или договор за управление по ТЗ. Какъвто и да е видът на договора, осигуряването е  за всички осигурителни случаи върху доход, не по-малък от минималния осигурителен праг по икономически дейности и професии. Минималният осигурителен доход за прокуриста следва да бъде определен по основната икономическа дейност в първа квалификационна група професии „Ръководни служители”, съгласно Приложение № 1 към чл. 8, т. 1 на ЗБДОО за 2015 г.

Ако например ние сме Едноличен търговец, занимаващ се с предоставяне на счетоводни услуги, минималният осигурителен доход за длъжността „Прокурист” би бил 867 лева.

При договора за управление и контрол се плащат всички осигуровки, включително и пенсионните, независимо, че управителят (прокуристът) е пенсионер.

Важно е да се отбележи, че:

1. Договорът с прокурист е вид договор за управление и когато не е трудов е приравнен на трудов договор с разпоредбата на б. “з” на т. 26 от § 1 на Допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Третирането на договорите за управление, и в частност на договорите за прокура, като трудови договори е само  за целите на данъчното облагане по реда на ЗДДФЛ. Във всяко друго отношение те продължават да се третират различно от трудовите договори сключени по Кодекса на труда. 

2. Осигуряването е за всички осигурителни случаи без да се приспадат нормативно признати разходи.

При  формирането на облагаемия доход и годишната данъчна основа вече се прилагат разпоредбите на чл. 24 и 25 ЗДДФЛ за доходи от трудови правоотношения (а не на чл. 29-30 ЗДДФЛ, приложими за лицата, упражняващи дейност по извънтрудови правоотношения - граждански договор).

3. Размерът на осигуряването е минималният осигурителен доход за съответната дейност, независимо от вида на договора.

4. При сключен договор за прокура прокуристът задължително се вписва в Търговския регистър. За разлика от него управлението на търговското дружество може да е поверено на довереник, който притежава нотариално заверено пълномощно да представлява управителя и дружеството пред трети лица, което може да не се вписва в Търговският регистър.

5. Прокуристът няма задължение за подаване на годишна данъчна декларация, ако няма други доходи от извънтрудови правоотношения.

6. Предпиятието-платец на възнаграждението на прокуриста не декларира изплатените му суми през данъчната година в Справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ.

7. Разходите за осигуровки /и заплати/ на договора за управление и прокура се признават за разход на дружеството.

8. Трудовият и осигурителен стаж се отразяват в трудова книжка.

---

КСО

Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са:
т.1- работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на лицата по чл. 4а, ал. 1.
...
т.7 - управителите и прокуристите на търговски дружества и на еднолични търговци и на техните клонове, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон;