Според мен е 28 дни. Може би калкулаторът изисква да се зададе като последен ден 01.09.2016 г. - датата на прекратяване на трудовото правоотношение.

Благодаря за бързия отговор, marpan_64!

Според мен със сигурност изключвам хипотезите по т. 1, 2, 3, 4 и 7. 

Доста неща има за самото прехвърляне на предприятието в мрежата, но най-вече от гледна точна на ЗДДС,  ЗДДФЛ и осчетоводяванията. За договорите с работниците не намерих. Адвокатът е сигурен, че попада в чл. 123 ал. 1 от КТ и с подаването на уведомлението за промяна на работодател приключват нещата.

При прехвърляне на предприятие на ЕТ по чл. 15 от ТЗ към ЕООД чрез продажба и заличаване на ЕТ от ТР прилага ли се чл. 123 ал. 1 от КТ? Ако отговорът е да, в коя точно хипотеза попада, моля?
1. сливане на предприятия;
2. вливане на едно предприятие в друго;
3. разпределяне на дейността на едно предприятие между две или повече предприятия;
4. преминаване на обособена част от едно предприятие към друго;
5. промяна на правноорганизационната форма на предприятието;
6. смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него;
7. преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи.

Според адвоката попада и трябва да подам уведомление за промяна на работодател. Но какъв код да посоча в 2. Основание на промяната на работодателя, моля?

Здравейте, за осигуровките е ясно.Само не разбрах добре кога се подава декл.6 за данъка?Както описахте по заплати за януари, платени през февруари?
През Март ли се подава декл. с датата на изплащане през 02/2016?

Мисля че се подава в периода от 1 до 25 март 2016 г.

Аз опитах да подам чрез програмата, бутон "Изпрати онлайн", на два пъти, но все ми даваше някаква грешка. В смисъл беше или да напусна приложението или да продължа. Пишеше нещо за някаква забрана. Май беше forbidden 403. Трябваше да го запазя.

После реших да опитам от страницата за подаване
https://ebenefits.nssi.bg/iseodd/
Експортирах в програмата и после качих единия ЕксЕмЕл файл. Излезе, че са го приели. Получих и справка на ел. поща.

Най-вече ме принтеснява защо не стана директно чрез програмата, защото е доста по-бързо. Явно нещо бъркам. Уж четох ръководството на потребителя към програмата. Интересно, че нямаше проблем при проверка онлайн чрез програмата, а само като опитах изпрати онлайн.

Така си комуникраме с тази личност - с мейли и неговото голямо питане е за съюза "и" т.е. явно му се иска да има и отпуск, и обезщетение

Личността има право на отпуск по чл. 163, ал. 7 от КТ, съответно за това време има право на парично обезщетение при раждане на дете ако има 12 месеца осигурителен стаж като осигурен за общо заболяване и майчинство.

Може би той иска работодателят да му плати отпуска и да получи и обезщетение от НОИ? Това ли има предвид?

Благодаря Ви за бързия и изчерпателен отговор, marpan_64! 

Няма  "скрити лимонки" в питането ми. Понеже не срещнах забрана в нормативната уредба ми се струваше, че е възможно, но е свързано с доста работа, както посочвате. Трябва да си призная, че  егоистично се надявах да не ми налага да я върша тази работа. Явно не съм добър човек.

Иначе, не попитах служителката за причините за нейното решение. Тя не ги сподели с мен, а пък аз счетох, че ще е по-добре да не проявявам любопитство. Още повече, че не бях съвсем наясно с процедурата. И от суетност да не се разбере неувереността ми, предпочетох да си замълча.

Още веднъж Ви благодаря много, marpan_64!

Иска да работи на длъжността си през този 1 месец.

Служителка иска да прекрати отпуск отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 164 от КТ, но само за един месец и после отново да продължи ползването му до навършване на 2 години на детето.  Не можах да намеря подобен казус в темите във форума.

Съществува ли такава възможност, моля?

Прочетох с интерес дискусията. Ще споделя моя опит със запорите без да претендирам, че съм голям специалист в тази област.

Преди около две години получихме запор от ЧСИ за наш работник. Понеже ми се случваше за първи път се опитах да прочета, каквото е на разположение, включително и съдебна практика. В писмото до ЧСИ посочих размера на трудовото възнаграждение на длъжника, което беше под минималната работна заплата за страната и го информирах, че считаме че не следва да се извършват удръжки от наша страна в този случай. Помолихме ЧСИ да ни уведоми ако погрешно тълкуваме процедурата по ГПК.

Не получихме какъвто и да е отговор от ЧСИ. Може би се е придържал към максимата „Мълчанието е злато“, а и вероятно се е въздържал, тъй като правилно сме тълкували разпоредбата на чл. 446 от ГПК. Не случайно в писмото се прехвърля топката към работодателя, като се посочва „при спазване на разпоредбите на чл. 446 от ГПК“. С други думи ЧСИ никъде не посочва, че разпоредбата за минималната РЗ се отнася само за пенсиите. При липсата на отговор е естествено работодателят за предпочете да не рискува и да започне да удържа сумите от длъжника. Все пак посъветвахме работника да потърси консултация с адвокат. Така или иначе правихме удръжките до месец юни 2015 г.

След излизането на тълкувателно решение 2/2013 на ВКС решихме да изпратим повторно писмо до ЧСИ, с което го уведомихме, че прекратяваме удръжките, поради липса на правно основание. Последва, забележете, телефонно обаждане от страна на секретарка или нещо подобно на ЧСИ, която твърди, че трябва да продължим с удръжките. Не била информирана за някакви промени за процедурата по ГПК. Естествено, че няма да правим каквито и да е удръжки, докато ЧСИ не изпрати официално писмо, което съм сигурен, че няма да стане. Междувременно собственикът реши да се консултира и с адвокат.

Странична бележка: Цялата тази процедура със запорите е несправедлива спрямо работодателя, който трябва да свърши доста работа на ЧСИ, включително: да връчи покана за доброволно изпълнение да длъжника, да определи размера на удръжката, да изготвя платежен документ, да заплаща съответната банкова такса за превода до ЧСИ години наред (в случай, че не плаща твърда месечна такса), да кореспондира с ЧСИ (забележете, че е даден 3 дневен срок за отговор на съобщението за запора, каква щедрост само, цели 3 дни ), да направи правна консултация, защото в един момент може да се окаже, че длъжника го съди за неправомерно действия и т. н. Няма никаква логика всичко това да се извършва безплатно и в полза на ЧСИ. Ако беше в полза на държавата бих го приел донякъде. В случая, по-скоро, бих го квалифицирал на „изнудване, облечено в законова форма“. В запора видях, че ЧСИ е оценил труда си на повече от 1 000 лв. при дълг от няколко хиляди лева, но явно приема, че трудът на работодателя не струва и петак. Най-вече ме дразни „мълчаливият отказ“ от страна на ЧСИ, изразяващ се в липсата на отговори на писма, да сътрудничи на работодателя за да му беше свършена неговата работа.