Според мен обезщетението по чл.217 от КТ се дължи в случай ако лицето остане на работа при същият работодател, но на друга длъжност.
А обезщетението по чл.222, ал. 1 Кт се дължи ако се прекратява ТД при случай на чл.327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а от КТ. А ние досега говорим за прекратяване на ТД по чл.325, ал.1 т.9 КТ.

Ако работника се освобождава съгл.чл.325, ал.1 т.9 от КТ не следва да има разрешение от ИТ / имаме дори и писмен отговор по този въпрос/. Поради малката численост в нашата фирма не сме длъжни да сме определили места за трудоустроени и получихме становище от СТМ за това, че съгласно представеното им длъжностно разписание на лицето Х с телк решение 80 % инвалидност не може да му се осигури подходящо работно място което да е в съответствие с противопоказните условия на труд от т.14 от ТЕЛК решението.
На лицето се дължи обезщетение съгл. чл.222, ал.2 КТ - 2 заплати + евентуално за неизплатен отпуск.
Това направихме ние миналата седмица.
Сега чакам дали лицето ще оспорва освобождаването си и евентуално решението на съда.