Здравейте, българска фирма нерегистрирана по ДДС е разработила платено приложение за Android. Същото ще се продава в ЕС, САЩ и Русия чрез Google play. Реално парите ще постъпват там, те си удържат комисионната и доколкото разбрах и ДДС за съответната държава, и ще превеждат разликата - https://support.google.com/googleplay/android-developer/answer/138000?hl=bg. При това положение българската фирма следва ли да се регистрира по системата MOSS - според мен да, но ако продава директно на крайните клиенти, а в случая има посредник? И следва ли да начислява ДДС за продажбите в Русия и САЩ - отново извършвани през посредника? Извинете ако има пропуски в пояснението, но моля за вашето мнение.

И аз клоня към такова мнение, като имам предвид и СС11 -  5.3. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Разходите по договора включват разходи, които се отнасят към даден договор за времето от датата на възлагането на договора до окончателното му изпълнение. Разходите, понесени по сключването на договора, се включват като част от разходите по договора. Те не се включват като част от разходите по договора, когато са осъществени през текущия период, а договорът е сключен през следващ период. В този случай те се отчитат като текущи разходи за дейността, а не по изпълнението на договора.
Особено послените две изречения.

Здравейте, как следва да се отчете направен разход за проектиране, като след това инвеститорът се отказва от реализация на конкретния проект и реално строителство не стартира? В смисъл - ако строителството беше започнало, ясно - натрупва се в себестойносттта. А сега - направени разходи за проектиране, има пълна документация - и до там. Едва ли ще може да се продаде, но може би следва да се има предвид като възможност.
Да добавя, че дружеството няма собственост върху земя, а само предварителен договор за прехвърляне на право на строеж.

Клиент иска да развива дейност в Белгия - доставка и монтаж на дограма. Проблема ми е, че дограмата няма да тръгва от България, а ще се внася директно в другата страна от ЕС /Белгия/ от трета страна /имам внос в Общността от българската фирма, но вноса ще е в друга страна/. И след това монтажа. Има един основен клиент регистриран там по ДДС, който ще издава след това документи към най-крайните клиенти там - фирми и физически лица.
Обърках се по кой член се определя мастото на изпълнение - чл.17, ал.4 или чл.21, ал.4, доколкото дограмата е свързана с недвижими имоти, а в т.1,б накрая има едно "други", но май и в двата случая ще е страната от ЕС.
В случай, че е приложим чл.17, ал.4 възниква ли задължение за българското дружество за регистрация по ДДС в Белгия, реципрочно на нашия чл.97, ал.1. Но след като белгийският ни клиент притежава валиден ДДС номер, следва ли дружеството да не се регистрира по ДДС в Белгия.
Бихте ли помогнали с мнения, а пък ако някой е внасял в друга страна от ЕС да сподели как се оформя вноса и имаме ли право на ДК за платеното ДДС. И да уточня, че дограмата няма да се транспортира между държавите - внася се в Белгия и се монтира там.
Благодаря предварително.

Здравейте, след много четене по въпроса, все още не мога да преценя по какъв начин следва да се докаже брак поради изтекъл срок на годност. Става въпрос за магазин за пакетирани стоки, като се налага бракуване поради изтекъл срок на годност периодично, но на малко количество стоки - примерно 3 вафли, 1 кутия бисквити, 2 шоколада и т.н. Не е много, но за годината ще се събере сума. В протокола за брак да се вписва дата на изтичане на срока на годност и партидния номер или да се пазят опаковките, но това  с опаковките е...... Моля споделете опит от практиката. Реално бракуваните стоки се хвърлят или раздават/подаряват. Благодаря ви.

Като изключа факта, че фирмите в конкретния казус са свързани, ако лицето не уведоми новия работодател, че не може да постъпи на работа на .... дата поради временна нетрудосп., а вземе че се яви - мисля че за новия работодател няма проблем,  а само за лицето.

И аз така мисля. От фирмите ще се свържат с предходните колеги, тъй като са имали уверение, че нещата са оправени. По принцип се чудя, ако лицето е било в неплатен отпуск през застъпващите се дни, дали не би спасило положението?

Здравейте, казуса ми е следния: лице работи във фирма А по безрочно трудово правоотношение, като договора се прекратява повзаимно съгласие считано от 13.12.2013. От 13.12.2013 лицето постъпва на работа във фирма Б и считано от тази дата е осигурено. Междувремено е представило болничен лист при първия си работодател фирма А за периода от 06.12.2013 до 15.12.2013 г. Парите му са изплатени от НОИ. Сега правят проверка при втория работодател - искат договори, ведомости и т.н. Има ли проблем за лицето и дали ще трябва да връща обезщетение - моля за помощ ако сте имали подобен случай. Двете фирми са свързани и ако нещо трябва/може да се направи - ще го направим. Станало е по недоглеждане, но станалото - станало.
Благодаря за вниманието.

Извинете за елементарния въпрос, но се запънах - при строителство чрез възлагане на друго лице на сграда с цел последваща продажба на части /отделни апартаменти/, как следва да се отчитат направените разходи до момента на завършване на сградата - като незавършено строителство ли? За възложителя това не са разходи за придобиване на ДМА. Ако закупя апартамент с цел продажба той е стока. В случая строителството е с цел последваща продажба и може би трябва всичко платено да е като аванс. Но имаме все пак степен на завършеност....

При нашите програми винаги има забавяне. Вземания по програма за 2012 постъпиха втората половина на 2013 г., съответно приход отчетен 2013 г. Тук имаше подобни коментари в тази тема: http://www.kik-info.com/forum/index.php?topic=4175.0

Благодаря за отговора. По т.2 и аз предположих така, но по т.1 - защо ако няма доходи няма да се зачете. То и при 420 няма доходи, но му се зачита вноската.

Здравейте, съгласно нормативната уредба самоосигуряващите се лица внасят осигуровки върху избран осигурителен доход, но не по-малко 420.00 лв.
Съдружник в ЕООД иска от 01.2014 да си внася осигуровки върху 1000.00 лв. Не получава възнаграждение за личен труд, не се осигурява на други места, осигурява се за общо заболяване и майчинство.
Въпросите ми са:
1. Възможно ли е да стане - избран осигурителен доход 1000 лв.
2. Съгласно наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица чл.3 ал.1: За избран осигурителен доход от самоосигуряващото се лице, което е избрало да се осигурява и за общо заболяване и майчинство, се счита доходът, върху който са внесени осигурителни вноски до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.
Какво става ако се забави с вноските - превежда ги не до 25, а например на 30-то число, но върху база 1000 лв. - от НОИ ще поискат корекция на обр.1 от 1000 на 420 и разликата в осигуровките ще бъде недължимо внесена, и ще се прихване или ще се поиска в един следващ момент или има друга процедура.

В това писмо № 94-НН-198 от 29.08.2011 на МТСП има за извънреден труд в резултат на превръщането на часовете - т.е. че не се счита за извънреден труд по смисъла на чл.143/1 от КТ.

Признавам - не съм имала такъв случай и не мога да се справя с казуса. Чуждестранно физическо лице /ЧФЛ/ превежда на местно ФЛ по банков път определена сума като възнаграждение за извършване на услуга, която поради определени обстоятелства трябва официално да се декларира като такава. Според вас как следва да бъде обложен този доход на местното ФЛ и как следва да бъде деклариран в ГДД? Местното ФЛ не е самоосигуряващ се. Ще има ли право да признае 25% НПР?
Благодаря за всякакви насоки и коментари.

Срещу какъв процент от дяловете в другото дружество е апортиран имота - т.е. другото дружество дъщерно ли е или друг вид. Ако е дъщерно може би следва да се приложи друг стандарт, а не СС16.

Здравейте,
Фирма от ЕС планира да регистрира дъщерно дружетво в България, като намеренията са следните:
Дружество-майка: ЕС
Дъщерно дружество: България /ЕС/
Дъщерното дружество назначава специалисти, които ще презентират в страни от ЕС продуктите произвеждани от дружеството-майка в страни от ЕС. За да се покриват разходите за заплати, осигуровки, счетоводител, телефони и под. дъщерното дружество ще издава фактура за извършени услуги на дружеството-майка. Разходите за командировките се поемат изцяло от компанията-майка – тя им предава фирмена дебитна/кредитна карта с която служителите ще заплащат разходите си в командировка – нощувки, билети, храна.
По отношение на зддс мястото на изпълнение на доставка е извън територията на България.
и съгласно чл.86, ал.3 не се начислява ДДС в България при доставка с място на изпълнение извън територията на страната. Но за да има право дружеството-майка на ДК в нейната държава, дъщерното трябва да се регистрира по ЗДДС – правилно ли разсъждавам или ще следя оборот за регистрация по ЗДДС в другата държава?
Това което ме смущава е, че разходите за командировка се поемат директно от дружеството-майка. Не би ли следвало и те да се калкулират във фактурата кято ще издава дъщерното предприятие, или ако двете дружествата се договорят /писмено упоменато в договора за оказване на услуги от дъщерното дружество/ разходите да са за сметка на възложителя /дружеството-майка/ няма да има проблем.
Да допълня, че лицата ще отиват и се връщат в различни държави - т.е. няма да са командировани повече от 30 дни
Благодаря предварително.

Здравейте, закупена земя, построена сграда, апартаментите ще се продават, но без право на собственост върху земята. Фирмата инвеститор запазва за себе си един от апартаментите за офис /и по проект е офис/. Съответно прави допълнителни разходи по озеленяване, изграждане на ограда, пътечки, парково осветление, система за напояване и подобни. Според вас как следва да се третират този вид разходи - следва ли с тях да се увеличи стойността на цялото строителство или по друг начин. Благодаря предварително.

Благодаря. Вече се боря с текста - защо са ми толкова трудни за четене тези регламенти

А ако фирмата само е регистрирана в Бг и собствениците си движат нещата от тяхната държава в ЕС, т.е. не пребивават в БГ, и се осигуряват там - не би следвало да се осигуряват и в Бг. Но с какъв документ се доказва?

Това е чист внос и не се съставя протокол. Имате право на ДК по вноса, като размера е равен на ДДС вписан в ЕАД.