Данъчно третиране по ЗДДФЛ на доход от лихви по банкова сметка в чужбинаПубликувано на 27.11.2015
Лорета Цветкова, данъчен експерт
В бр. 9 на сп. “Счетоводство, данъци и право” Лорета Цветкова, данъчен експерт, разглежда казуса: Местно физическо лице има банкова сметка в Кипър, като в началото на август 2015 г. договорът е прекратен и авоарите по банковата сметка са изтеглени. В тази връзка банката е начислила и изплатила на лицето дължимите лихви. Какви са задълженията на физическото лице за получените банкови лихви при закриването на сметката?
Съгласно чл. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. Предвид разпоредбата на чл. 38, ал. 13 ЗДДФЛ, в редакцията на закона, действаща от 01.01.2015 г., брутната сума на придобитите от местни физически лица доходи от лихви по банкови сметки се облага с окончателен данък. Видно от цитираната данъчна норма, съществено значение за целите на данъчното облагане има датата на придобиването на лихвите. В тази връзка следва да се уточни, че в общия случай при определяне датата на придобиване на дохода, в т.ч. и от банкови лихви, приложима е разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗДДФЛ, а именно доходът се счита за придобит на датата на:
• плащането - при плащане в брой;
• заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека - при безналично плащане;
• получаването на престацията - за непаричен доход.
Изключение от това правило е регламентирано само при авансово изплащане на лихви по депозитни сметки, като в тези случаи на основание чл. 11, ал. 5 ЗДДФЛ доходът се смята за придобит на датата на падежа на депозита или на датата на предсрочното му прекратяване. Необходимо е да се поясни, че по смисъла на § 1, т. 58 от ДР на ЗДДФЛ “депозитни сметки” са банкови сметки за съхранение на пари за определен срок срещу възнаграждение (лихва).
От описаната фактическа ситуация не става ясно по категоричен начин, но може да се предполага, че в случая банковата сметка на лицето не е депозитна, т.е. при определяне датата на придобиване на дохода от лихви следва да се прилага цитираното по-горе общо правило на чл. 11, ал. 1 ЗДДФЛ. В този смисъл доходът ще се счита за придобит в началото на август 2015 г.
В конкретния случай физическото лице е задължено да определи дължимия окончателен данък по чл. 38, ал. 13 ЗДДФЛ, тъй като платецът не е банка, установена в Република България, и съответно разпоредбата на чл. 65, ал. 9 ЗДДФЛ не може да бъде приложена. Данъчната ставка за доходите от банкови лихви е 8 на сто (вж. чл. 46, ал. 4 ЗДДФЛ).
На основание чл. 67, ал. 1 ЗДДФЛ данъкът се внася от задълженото физическо лице в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което доходът е придобит - в случая до 31.10.2015 г. В същия срок на основание чл. 55, ал. 2 ЗДДФЛ лицето трябва да подаде и декларация за дължимия данък. Освен това то е задължено да декларира доходите от лихви по въпросната банкова сметка в чужбина и в годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2015 г. на основание чл. 50, ал. 1, т. 3, б. “в” от същия закон.
Източник:
http://ekspertis.bg/document/view/qanda/149475/5370321/82bdbf2b72c66bf8cc3c819c4eaa2fe9_69d036f8b35d095ae99287ed03df9329