А работодателят дължи ли обезщетение в размер на една работна заплата в случай, че служителят не успее да намери работа до месец след напускането?
Ако прекрати трудовото правоотношение по своя инициатива, няма да има право на такова обезщетение:
чл. 222. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) При уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго насе-лено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде ос-вободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя.
Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не по-вече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.