БЕЗПЛАТЕН ДОКУМЕНТ
Командироване на шофьори в чужбина
Публикувано на 21.03.2014
Доц. д-р Десислава Йосифова, ВТУ „Т. Каблешков”
В бр. 12/2013 г. на в. „Счетоводна и данъчна практика”, Доц. д-р Десислава Йосифова, ВТУ „Т. Каблешков” разисква следния казус:
Във фирмите, извършващи международен транспорт на товари, по правило назначените шофьори работят при условията на трудов договор при сумирано изчисляване на работното време. За дните на командировка, включително почивните и празничните дни, на шофьорите се изплащат дневни пари в размер на определените в приложение № 3 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.
Понякога се налага шофьор да бъде командирован за по-дълго време с продължителност от 3-4 месеца, като той пребивава в различни държави-членки на Европейския съюз.
а) Следва ли шофьорите да подписват писмено съгласие пред работодателя, че са съгласни да бъдат командировани за срок по-дълъг от 30 календарни дни?
б) Следва ли да се прилага чл. 121, ал. 3 от КТ, при положение че става въпрос за шофьори и как следва да се прилага?
В КТ в раздела за командироване на работници или служители, чл. 121, ал. 2 (изм., ДВ, бр. 100/1992 г.) е постановено базовото нормативно изискване, че когато командироването е за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, то се извършва с писмено съгласие на работника или служителя. Специално в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ) не съществува изрично нормативно изискване за подобно.
От значение е обстоятелството, че в НСКСЧ има и други приложения — специално следва да се отбележи Приложение № 2, по което размерите за дневни са различни — по-високи с 20% от тези в Приложение № 3, но те не се отнасят за персонала на сухоземни, въздухоплавателни и водни транспортни и специални средства. Именно по тази причина за шофьорите (и останалия екипаж на сухоземните транспортни средства) няма нормативно ограничение, което действа в чл. 22 от НСКСЧ (изм., ДВ, бр. 86 от 2004 г., в сила от 01.10.2004 г.), а именно, че пълният размер на дневните пари при командировки се изплаща до 30 последователни календарни дни, а за дните над тях дневните пари се намаляват с 25 на сто от размерите, определени в Приложение № 2. Ограничението за „до 30 дни“ се отнася само за други видове командировани лица, с изключение на персонала на сухоземни и др. видове транспортни средства (командировани по чл. 31 от НСКСЧ).
В чл. 121, ал. 3 (ДВ, бр. 15 от 2010 г., в сила от 28.08.2010 г.) се регламентират правилата за командироване, когато срокът на командировката в рамките на предоставяне на услуги в друга държава-членка на ЕС е по-дълъг от 30 календарни дни. Указано е още, че условията по които страните следва да постигнат съгласие, се установяват с акт на МС. Това е направено в чл. 5, ал. 3 (ДВ, бр. 73 от 2010 г., в сила от 28.08.2010 г.) на НСКСЧ, където ясно е казано, че при командироване по чл. 121, ал. 3 от КТ работодателят и работникът или служителят следва да постигнат съгласие по отношение на:
- продължителността на работния ден и размера на междудневната и седмичната почивка и на почивките в работния ден;
- размера на трудовото възнаграждение;
- размера на платения годишен отпуск;
- заплащането на извънреден труд;
- безопасните и здраво-словните условия на труд.
В случая обаче, когато се командироват шофьори, те не се наемат от европейска организация/предприятие за предоставяне на услуги в друга държава-членка на ЕС и тук не следва да се прилага нито цитирания чл. 121, ал. 3, нито пък свързаната с нея ал. 5, а именно, че условията на заплащане в приемащата държава в случаите по ал. 3 не включват заплащането на пътни, дневни и квартирни пари по българското законодателство. На практика нормативните правила в случаите при командироване на шофьори са специфични и те са регламентирани по специален ред в НСКСЧ, в раздел IV.
Следователно за шофьорите не се прилага режима на чл. 121, ал. 3 от КТ.
