Лице, упражняващо свободна професия - фактури, осигуровки

Здравейте,
По първия въпрос за осигуровките нямам мнение.
По в.2 - Можете да закупите кочан фактури от книжарницата. Фактурата е данъчен документ, който трябва да отговаря на изискванията, посочени в чл. 113 от ЗДДС. За Вас е важно да знаете, че като данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, но нерегистрирано по същия закон, нямате право да вписвате данък във фактурите, които издавате, до момента на регистрацията. В тази връзка, като основание за неначисляване на данък, трябва да посочвате във всяка фактура "на основание чл. 113, ал. 9 от ЗДДС"
По в.3 - Фактурата към чуждестранна фирма - извън или в ЕС - се издава на български, а нейният превод за клиента са се нарича ивнойс.

Ако развивате постоянна дейност е препоръчително да сключите договор за обслужване със счетоводител. Спестява време и пари 

Както Ви е казала Ирена,може да не се справите сам/сама и не е лошо ,даже препорачително да се свържете със счетоводител.Нищо чудно да трябва да се регистрирате и по ЗДДС,тъй като споменавате услуги и за чужди фирми.

Добро утро на всички. Честит празник на децата. Свържете се със счетоводител и дали не трябва преди да издадете фактури не следва регистрация по ДДС по чл. 97а. Не е много лесно да Ви бъде даден някакъв отговор във форум. Относно осигуровките ако сте подали ОКД 5 за започване на дейност ги дължите от датата на дейността.

Здравейте! Приятелят ми също се регистрира като свободна професия. Пуска месечно по една фактура. Върху този ли доход трябва да плаща осигуровки?

Само да допълня, че осигуровките за самоосигуряващите се се внасят до 10 число, не до 25.
Начало на осигуряването е началото на развиване на трудова дейност, удостоверено с декларацията за регистрация, а не момента на издаване на първата фактура.

Виж Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица

Само да допълня, че осигуровките за самоосигуряващите се се внасят до 10 число, не до 25.

До 10-то число? Това къде го пише? И не беше ли много отдавна?

ПП А, и коригирахте се но няма да се трия

Само да допълня защо смятам, че самоосигуряващото се лице не е предприятие по смисъла на този закон (Закон за счетоводството):

Чл. 1. (1) Този закон урежда:
1. изискванията към всеобхватността и достоверността на счетоводните системи (счетоводствата) в предприятията;
2. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) съдържанието, съставянето и публичността на финансовите отчети на предприятията;
3. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) изискванията към лицата, които съставят финансовите отчети.
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Предприятия са: търговците по смисъла на Търговския закон; юридическите лица, които не са търговци, бюджетните предприятия, неперсонифицираните дружества, търговските представителства и чуждестранните лица, осъществяващи стопанска дейност на територията на страната чрез място на стопанска дейност, с изключение на случаите, когато стопанската дейност се осъществява от чуждестранно лице от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, единствено при условията на свободно предоставяне на услуги.

От Търговския закон:

Чл. 2. Не се смятат за търговци:
1. физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност;
2. занаятчиите, лицата, извършващи услуги с личен труд или упражняващи свободна професия, освен ако тяхната дейност може да се определи като предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 3;
3. лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища.

Може да се окаже, че лицето е нерегистриран търговец (нерегистрирано като ЕТ физическо лице, което извършва търговска дейност). В такъв случай възниква ли задължението да се издават първични счетоводни документи все едно е "предприятие" по смисъла на ЗСч за доходите от услуги с личен труд или само за доходите, които са част от търговската дейност по занятие?

Според НАП дефинирането на едно физическо лице като търговец не следва да се обвързва единствено с наличието или липсата на регистрация по реда на Търговския закон. Когато физическото лице осъществява търговски сделки, не е от значение дали то е манифестирало или не участието си в тях като едноличен търговец: сделките го определят като такъв, а не то определя сделките като търговски.

Сигурно има и други документи за отчитане на приход.

Много ми е забавно когато някой ползва думичката „сигурно“ вместо „вероятно“.

Не ми се чете закона от кора до кора, искам някой да напише становище какви са допустимите документи и да го подкрепи с цитати от закона. Защото обратния ред (да се чете целия закон и да се правят изводи) отнема много време.

Вероятно това е правено, но не не намирам на едно място систематизирана информация с аргументация.

Това значи ли, че ако съм самоосигуряващо се лице в хартиената касова бележка мога изобщо да не пиша името си и ЕГН-то си (щото са лични данни и не искам да ги има някой)? И мога да не се заниамвам и номера да слагам на фактурите и касовите бележки. Или ако слагам - мога да си измислям номерата така, че да не се налага да са последователни (да не се налага да помня или запивам кой е последния номер фактура - примерно да пиша номер 080120201 и ако евентуално издам втора фактура през същия ден да пиша номер 080120202. Или е по-добре изобщо да не пиша номер - защото в закона пише, че може да липсват данни, но не и да има данни, които са неправилни (номера, които не са последователни).

ЕГН-то ми го има в изтеклите данни от НАП, но все пак може да не искам да си го давам на всеки. Ако допуснем, че ЕГН-то ми е различно от номера по БУЛСТАТ това има смисъл - иначе не особено. Но въпросът е принципен - ако искам мога и да не си пиша името (като продавач на  услугата с личен труд) и ЕГН-то на бона.

Интересно е и как обхватът на закона е така дефиниран:

изискванията към всеобхватността и достоверността на счетоводните системи (счетоводствата) в предприятията

А в същото време пишат за документи, издадени от лица, които не са предприятия:

документална обоснованост е налице и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на този закон и в документа липсва част от изискуемата информация по ал. 1 и 2, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция.

Може би законодателят има предвид, че документалната обоснованост по смисъла на горното изречение се отнася за предприятията - тоест предприятието може да оправдае свой разход за някаква услуга, изършена от физическо лице, което не е търговец, ако физическото лице издаде една хвърчаща бележка, на която има съвсем малко данни. Но тогава не е ли задължено предприятието да вземе личните данни на лицето и да издаде свой собствен документ за своите нужди от отчетност?

И как точно НАП могат да спипат с контролна проверка такъв самоосигуряващ се? Има ли срок, в който той е длъжен да напише на хартия или на електронен носител първичен счетоводен документ? Може ли агент под прикритие да каже 2 минути след като плати - "покажи къде ти е първичния счетоводен документ" и ако няма такъв да наложи глоба?

Ако само съм си записал в тефтерчето, че съм получил еди каква си сума (и имам намерение в края на месеца да прехвърля тези данни в електронна таблица, където си водя записки за приходите)?



От гледна точка на годишната данъчна декларация става ясно, че не се декларират имената на лицата, които са изплатили доходите.

Обаче какво става когато лицето, което упражнява свободна професия е регистрирано по ЗДДС - тогава трябва да издава фактури и да спазва ЗДДС, а там няма изключение, което да позволява фактурите да не отговарят на изискванията на ЗДДС.

Следователно това поставя лицата, регистрирани по ЗДДС в неравностойно положение - те ще изгубят клиентите, които не искат да си дават личните данни.

Не съм чел подробно ЗДДС, обаче някъде бях прочел наскоро, че и лицата, упражняващи свободни професии, които имат ДДС регистрация трябва да имат касови апарати все едно са фирма... Ако е така би било много тъпо.

Сетих се и още нещо - няма ли в законите против прането на пари и финансирането на тероризма някой член, който да забранява доставяне на  услуги без установяване на самоличността на лицата, които плащат или ползват услугите? Има ли хипотеза когато лицето, упражняващо свободна професия, да е длъжно да изиска личните данни на лицата, на които предоставя услугите си (и от които получава плащания)?

Освен това изискването на закона - лицата, упражняващи свободни професии, които са регистрирани по зддс да издават фактури, ги поставя в неравностойно положение спрямо юридическите лица, които могат да издадат касов бон. Или информацията ми е стара (или невярна) и всъщност лицата, упражняващи свободни професии имат право, също като фирмите, да издадат касов бон без да вземат личните данни на клиентите?

Лавина от въпроси, обърках се.
Само за последното изречение - "...да издадат касов бон без да вземат личните данни на клиентите" - не ми се е случвало да ми издадат касов бон и да ми искат лични данни. То няма и къде да ги пишат де.