Обезщетение пенсиониране при 2 работодатели

В случай, че има подписани два трудови договора, този от тях, който е сключен първи е основен трудов договор, а вторият е трудов договор за полагане на допълнителен труд - т. 12 на § 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда. По трудовия договор за допълнителен труд не се дължи изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ.

От запитването е видно, че 29 години и 6 месеца лицето е работило като готвач в дом за деца с. Дрен, като има общ трудов стаж 36 години. Видно е също така, че от 12.04.2011 г., поради преминаване в ЦНСТ 1 и 2 с. Дрен и ДДЛРГ щатът е разделен на 2 - 1/2 щат 4 часа в ДДЛРГ и 1/2 щат 4 часа в ЦНСТ 1 и 2 с. Дрен, но не става ясно на какво основание е извършена промяната.

В чл. 222, ал. 3 КТ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия си стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж.

Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на 6 брутни заплати при прекратяване на трудовото правоотношение е не само работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но и през последните 10 години от трудовия си стаж да е работил при "същия работодател".

"Работодател" по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.

Поради това, че ЦНСТ 1 и 2 с. Дрен и ДДЛРГ с. Дрен са различни работодатели по смисъла на § 1, т. 1 от ДП на КТ, лицето може да работи по основен трудов договор само при единия от тях. При другия работодател може да работи по трудов договор за допълнителен труд, сключен по реда на чл. 111 от КТ. В случай, че има подписани два трудови договора, този от тях, който е сключен първи е основен трудов договор, а вторият е трудов договор за полагане на допълнителен труд - т. 12 на § 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда.

При така изложените обстоятелства считаме, че ако лицето отговаря на посочените по-горе изисквания на разпоредбата - към момента на прекратяване на трудовото правоотношение да е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и последните 10 години от трудовия си стаж е работило при "същия работодател", би следвало да се приеме, че при прекратяване на трудовото му правоотношение ще има право на обезщетение от 6 брутни заплати. Обезщетението е дължимо от работодателя, с когото има сключен основен трудов договор. По трудовия договор за допълнителен труд не се дължи изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ.