Прекратяване на трудов договор по чл.328 от Кодекса на труда

25.06.2012, 09:48 84707 66

#20 | 25.06.2012, 09:48
Публикации: 6411 / 1143
ДТМ, аз така ги разбирам нещата: когато трябва да се гътне буквата на Закона, за целта се използва неговият Дух и единствен проводник на тази духовна връзка е съдът. :smile1:
#21 | 25.06.2012, 09:50
Публикации: 204 / 9
Съдът е органа който се произнася по спорни въпроси. И до сега има съдилища в по долните инстанции, които при липсата на предизвестие признават уволнението за незаконно. По важното в случая е, че ВКС има трайна практика по този казус и то от много години. Още с решение № 763 от 23.X.1990 г. по гр. д. № 692/90 г., III г. о., а последното по което са се произнесли е  Р Е Ш Е Н И Е № 63 гр. София, 21.02.2012 г.

Ако практиката на ВКС беше противоречива, щеше да се иска тълкувателно решение, което щеше да е задължително, но в случая такова не се налага и за това не е искано. ВКС приема, че разпореждането за изплащане на обезщетение по същество изпълнява ролята на предизвестие и че този подход не е в противоречие с духа на закона. За това е без правно значение факта, че работника не е получил предизвестие преди връчването на заповедта за уволнение, по отношение на законоста на уволнението.

Поради тази причина, лично аз не бих оспорвал уволнение на това основание, защото вярно е, че работника и служителят не дължат съдебни такси, но като загубят делото плащат адвокатския хонорар на адвоката на работодателя, както и на своя адвокат ако са ангажирали такъв.
А тази разпоредба на Гражданския процесуален кодекс: "Чл. 83. (1) Такси и разноски по производството на делата не се внасят:
1. от ищците - работници, служители и членове на кооперации, по искове, произтичащи от трудови правоотношения;", дали важи за ищците по трудови дела?
Смятам, че юристите са обхванати от финансов интерес да получават хонорари, макар и законът да повелява, да не се плащат съдебни разноски от ищците по трудови дела.
Това е дискриминация по икономически признак, като по този начин се ограничава достъпа до правосъдие за защитата на трудовите права на гражданите
#22 | 25.06.2012, 09:51
Публикации: 204 / 9
ДТМ, аз така ги разбирам нещата: когато трябва да се гътне буквата на Закона, за целта се използва неговият Дух и единствен проводник на тази духовна връзка е съдът. :smile1:
Мога само да се усмихна в съгласие с теб, Ирена!  :smile1:
#23 | 25.06.2012, 10:07
Публикации: 30 / 2
Р Е Ш Е Н И Е № 63 гр. София, 21.02.2012 г.

Поддържаното несъответствие в текста на уволнителната заповед относно посочените правни основания за издаването й – чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ (предвиждащ отправянето на предизвестие за уволнение) и чл.335, ал. 2, т. 3 КТ (определяща момента на прекратяване на трудовия договор без предизвестие) не формира извод за незаконност на уволнението. При съкращаване на щата трудовият договор се прекратява с предизвестие. Това е принципът. В случая трудовият договор е прекратен съобразно изискванията на закона и по регламентирания там начин, а последиците от неспазването на срока на предизвестието са уредени в чл.220, ал. 1 КТ. Затова работодателят се е задължил с плащане на предвиденото обезщетение. Когато предприятието има право да прекрати трудовия договор с предизвестие, то може да го прекрати и преди изтичане на срока на предизвестието, като заплати на работника обезщетение за неспазения срок на предизвестието. В този случай трудовото правоотношение се прекратява в момента на връчване на заповедта за уволнение (т.е. на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора в хипотезата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ), която съдържа в себе си и елемент на предизвестие, което с оглед датата на връчване не е изтекло изцяло, затова към този момент следва да се преценява и валидността на изявлението. Ето защо е без правно значение и факта, че ищецът не е получил предизвестие преди връчването на уволнителната заповед.

Всеки има право на мнение, но някои го дават от позицията на последна инстанция (независимо дали е грешно или вярно).

Това, че адвокатите трябва да работят безплатно не го разбрах, все някой трябва да заплати и техния труд.
#24 | 25.06.2012, 10:23
Публикации: 204 / 9
Р Е Ш Е Н И Е № 63 гр. София, 21.02.2012 г.

Поддържаното несъответствие в текста на уволнителната заповед относно посочените правни основания за издаването й – чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ (предвиждащ отправянето на предизвестие за уволнение) и чл.335, ал. 2, т. 3 КТ (определяща момента на прекратяване на трудовия договор без предизвестие) не формира извод за незаконност на уволнението. При съкращаване на щата трудовият договор се прекратява с предизвестие. Това е принципът. В случая трудовият договор е прекратен съобразно изискванията на закона и по регламентирания там начин, а последиците от неспазването на срока на предизвестието са уредени в чл.220, ал. 1 КТ. Затова работодателят се е задължил с плащане на предвиденото обезщетение. Когато предприятието има право да прекрати трудовия договор с предизвестие, то може да го прекрати и преди изтичане на срока на предизвестието, като заплати на работника обезщетение за неспазения срок на предизвестието. В този случай трудовото правоотношение се прекратява в момента на връчване на заповедта за уволнение (т.е. на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора в хипотезата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ), която съдържа в себе си и елемент на предизвестие, което с оглед датата на връчване не е изтекло изцяло, затова към този момент следва да се преценява и валидността на изявлението. Ето защо е без правно значение и факта, че ищецът не е получил предизвестие преди връчването на уволнителната заповед.

Всеки има право на мнение, но някои го дават от позицията на последна инстанция (независимо дали е грешно или вярно).

Това, че адвокатите трябва да работят безплатно не го разбрах, все някой трябва да заплати и техния труд.
Благодаря за публикуваното решение!
Не съм съгласен с тезата:"Когато трудовият договор подлежи на прекратяване с предизвестие, заповедта за уволнение поражда действие с изтичането на предизвестието, а при неспазване на срока - с изтичането на съответната част от него." А, съдиите по терлички  :wink1: заобикалят върховенството на закона, да се отправя предизвестие, но как ще има действие една заповед, която е незаконно постановена т.е. не е било отправено преидизвестие за прекратяване на ТПО?
Няма спор, че заповедта за има действие от момента на на издаването й, но питаме се, дали е законна, за което не се произнасят във визираното съдебно решение.

Ето, драга scaramouche, как се защитават интересите на ищците по трудови дела съгласно чл.117, ал.1 от Конституцията!!?
А, що се отнася за труда на адвокатите, то този труд трябва да се плаща служебно от бюджета на съда. А питам се, дали трябва адвокати да защитават интересите на ищците по трудови дела, като това е държавен проблем, защитата на трудовите права на гражданите??
Ищците по трудови дела са освободени от съдебни разноски, а съдът е длъжен да защитава тяхната свобода, да не плащат съдебни разноски.
#25 | 25.06.2012, 10:48
Публикации: 30 / 2
Термина "служебна защита" вече е заменен с "правна помощ" и в тази връзка има закон който регламентира в кои случаи може да се ползва "правна помощ" и водещо при ползването и не е дали са за спорове по трудови правоотношения .

Чл. 23.
.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това.

.

(4) По граждански и административни дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Преценката си за това съдът формира, като вземе предвид:

1. доходите на лицето или семейството;

2. имущественото състояние, удостоверено с декларация;

3. семейното положение;

4. здравословното състояние;

5. трудовата заетост;

6. възрастта и

7. други констатирани обстоятелства.

.
.
Чл. 27. (1) Лицето, на което е предоставена правна помощ, е длъжно да уведоми незабавно органа по чл. 25, ал. 1 или 2 за промени в обстоятелствата, на които се основава предоставянето на помощта.

(2) Органът, взел решението за предоставяне на правна помощ, може да я прекрати от момента на настъпване на промяната. Препис от акта се изпраща незабавно на НБПП.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) В случай че лицето не уведоми своевременно за промяната в обстоятелствата по ал. 1, въз основа на решение по чл. 8, т. 10 то възстановява на НБПП направените разноски от момента на промяната. Вземането се събира по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
#26 | 25.06.2012, 10:53
Публикации: 204 / 9
Що за теза на върховни съдии е следното: "Поддържаното несъответствие в текста на уволнителната заповед относно посочените правни основания за издаването й – чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ (предвиждащ отправянето на предизвестие за уволнение) и чл.335, ал. 2, т. 3 КТ (определяща момента на прекратяване на трудовия договор без предизвестие) не формира извод за незаконност на уволнението. При съкращаване на щата трудовият договор се прекратява с предизвестие. Това е принципът. В случая трудовият договор е прекратен съобразно изискванията на закона и по регламентирания там начин, а последиците от неспазването на срока на предизвестието са уредени в чл.220, ал. 1 КТ. Затова работодателят се е задължил с плащане на предвиденото обезщетение. Когато предприятието има право да прекрати трудовия договор с предизвестие, то може да го прекрати и преди изтичане на срока на предизвестието, като заплати на работника обезщетение за неспазения срок на предизвестието. В този случай трудовото правоотношение се прекратява в момента на връчване на заповедта за уволнение (т.е. на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора в хипотезата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ), която съдържа в себе си и елемент на предизвестие, което с оглед датата на връчване не е изтекло изцяло, затова към този момент следва да се преценява и валидността на изявлението. Ето защо е без правно значение и факта, че ищецът не е получил предизвестие преди връчването на уволнителната заповед."

Като е принцип, да се отправя предизвестие за прекратяване на трудов договор по чл.328КТ, то следва да се спазва от съда този принцип при издаването на заповеди за уволнение/ а не само да се вметва/, за да се следва върховенството на закона. А, ако се наруши срока на издаденото предизвестие, то следва да се заплати да се плати обезщетение по чл.220КТ.

Нека помислим за този проблем?!
#27 | 25.06.2012, 11:05
Публикации: 204 / 9
Термина "служебна защита" вече е заменен с "правна помощ" и в тази връзка има закон който регламентира в кои случаи може да се ползва "правна помощ" и водещо при ползването и не е дали са за спорове по трудови правоотношения .

Чл. 23.
.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това.

.

(4) По граждански и административни дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Преценката си за това съдът формира, като вземе предвид:

1. доходите на лицето или семейството;

2. имущественото състояние, удостоверено с декларация;

3. семейното положение;

4. здравословното състояние;

5. трудовата заетост;

6. възрастта и

7. други констатирани обстоятелства.

.
.
Чл. 27. (1) Лицето, на което е предоставена правна помощ, е длъжно да уведоми незабавно органа по чл. 25, ал. 1 или 2 за промени в обстоятелствата, на които се основава предоставянето на помощта.

(2) Органът, взел решението за предоставяне на правна помощ, може да я прекрати от момента на настъпване на промяната. Препис от акта се изпраща незабавно на НБПП.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) В случай че лицето не уведоми своевременно за промяната в обстоятелствата по ал. 1, въз основа на решение по чл. 8, т. 10 то възстановява на НБПП направените разноски от момента на промяната. Вземането се събира по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Освобождаването от съдебни разноски на ищците по трудови дела по чл.83ГПК е защита на трудовите права на гражданите съгласно чл.48 от Конституцията/(1) Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право/ т.е. лицата водещи дела/спорове/ по КТ, както и лицата по чл.120КСО не са задължени да плащат разноски, което иначе би довело до имуществен ценз за достъп до правосъдие.Например ответникът е заможна фирма и плаща на скъп на адвокат, а вие сте с ниските доходи, то тогава, ако не сте освободен от разноски, как бихте платили хонорар от 1500-2000лв. ? Това ще ви възпира, нали?
А правната помощ се изисква тогава, ако нямате способността да се защитите сам в процеса.
#28 | 25.06.2012, 11:21
Публикации: 30 / 2
Заведете иск по трудовоправен спор и чакайте "правна помощ", ако не отговаряте на условията. Не само, че ще си платите за "правна помощ", но ако загубите делото ще платите и на противниковия адвокат. Възнаграждението на адвоката е различно понятие от разноски по производството (примерно за вещи лица).

Разбира се ако спечелите може да претендирате да ви са заплати.

Решение № 76 от 16.II.1995 г. по гр. д. № 1442/94 г., III г. о.

Със същото решение Р. окръжен съд е осъдил молителката да заплати на ответното дружество направените от него разноски по делото. В тази му част решението се основава на чл. 64, ал. 2 ГПК и е законосъобразно. Вярно е, че производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите и те не плащат такси и деловодни разноски (чл. 359 КТ). Но това не означава с тази разпоредба да се дерогира правилото на чл. 64, ал. 2 ГПК и установената с него отговорност за разноски в случаите на отхвърлени искове по трудови спорове. С нормата на чл. 359 КТ законодателят е освободил работниците и служителите, ищци по дела за трудови спорове, само от заплащането на дължимите към съда по силата на чл. 53 и чл. 59 ГПК държавни такси и разноски за съдебното производство, независимо от изхода на делото. Но по силата на чл. 64, ал. 2 ГПК работниците и служителите, ищци по дела за трудови спорове, са длъжни да заплатят направените от работодателя разноски в случаите, когато предявените от тях искове бъдат отхвърлени.

Лично аз спирам да пиша по тази тема. Приятен ден.
#29 | 25.06.2012, 11:24
Публикации: 204 / 9
До    scaramouche,
Аз бих обжалвал пред ВКС Решение 63, като несправедливо, щото съдиите са извършили престъпление по служба, тъй като са нарушили чл.155 от Закона за съдебната власт/ЗСВ/, като бих се мотивирал на база чл.117, ал.1 от Конституцията и чл.3 и 7 от ЗСВ. И ще го сторя.
#30 | 25.06.2012, 11:28
Публикации: 204 / 9
Заведете иск по трудовоправен спор и чакайте "правна помощ", ако не отговаряте на условията. Не само, че ще си платите за "правна помощ", но ако загубите делото ще платите и на противниковия адвокат. Възнаграждението на адвоката е различно понятие от разноски по производството (примерно за вещи лица).

Разбира се ако спечелите може да претендирате да ви са заплати.

Решение № 76 от 16.II.1995 г. по гр. д. № 1442/94 г., III г. о.

Със същото решение Р. окръжен съд е осъдил молителката да заплати на ответното дружество направените от него разноски по делото. В тази му част решението се основава на чл. 64, ал. 2 ГПК и е законосъобразно. Вярно е, че производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите и те не плащат такси и деловодни разноски (чл. 359 КТ). Но това не означава с тази разпоредба да се дерогира правилото на чл. 64, ал. 2 ГПК и установената с него отговорност за разноски в случаите на отхвърлени искове по трудови спорове. С нормата на чл. 359 КТ законодателят е освободил работниците и служителите, ищци по дела за трудови спорове, само от заплащането на дължимите към съда по силата на чл. 53 и чл. 59 ГПК държавни такси и разноски за съдебното производство, независимо от изхода на делото. Но по силата на чл. 64, ал. 2 ГПК работниците и служителите, ищци по дела за трудови спорове, са длъжни да заплатят направените от работодателя разноски в случаите, когато предявените от тях искове бъдат отхвърлени.

Лично аз спирам да пиша по тази тема. Приятен ден.
И аз спирам, но това не са справедливи решения, а чл.83 създава изключение от нормата по чл.64, защото ограничават достъпа до правосъдие и обезсмисля защитата на трудовите права. Приятен ден.  :smile1:
#31 | 26.06.2012, 03:45
Публикации: 204 / 9
Чл. 83. (1) Такси и разноски по производството на делата не се внасят:
1. от ищците - работници, служители и членове на кооперации, по искове, произтичащи от трудови правоотношения;/специалната клауза/

Производството на делата обхваща дейностите на съда и страните в процеса, като са освободени от такси и разноски само категориите страни в процеса, посочени в чл.83, ал.1 от ГПК.
Ако имате по-различно мнение, то го посочете.
Нека да се прави разлика с общата разпоредба за разноските, посочена в чл.78 от ГПК.
#32 | 26.06.2012, 09:07
Публикации: 30 / 2
Не мога да разбера какво точно ви терзае и в какво точно трябва да е различно мнението ми. Определение на "разноски" е дадено в чл.75 от ГПК,  възнаграждението на свидетелите се определя от съда с оглед на отделеното време и направените разноски, а възнаграждението на вещите лица се определя от съда с оглед на извършената работа и направените разноски. Ако прочетете внимателно чл.78 от ГПК, ще видите, че законодателят прави разлики между такси, разноски и възнаграждение на адвокат.

"Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска."


Тоест ищците работници и служители са освободени от такси и разноски, но не са освободени от заплащането на адвокатско възнаграждение, такова не се дължи когато лицето попада сред изброените в чл.23 от ЗПП

Не разбирам и какво точно имате предвид, "Аз бих обжалвал пред ВКС Решение 63, като несправедливо". Решението е на ВКС, разбира се може да се жалите в ЕСПЧ.

Както и да е аз нямам нито време нито желание да продължавам безсмислени спорове.
#33 | 26.06.2012, 09:59
Публикации: 204 / 9
Не мога да разбера какво точно ви терзае и в какво точно трябва да е различно мнението ми. Определение на "разноски" е дадено в чл.75 от ГПК,  възнаграждението на свидетелите се определя от съда с оглед на отделеното време и направените разноски, а възнаграждението на вещите лица се определя от съда с оглед на извършената работа и направените разноски. Ако прочетете внимателно чл.78 от ГПК, ще видите, че законодателят прави разлики между такси, разноски и възнаграждение на адвокат.

"Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска."


Тоест ищците работници и служители са освободени от такси и разноски, но не са освободени от заплащането на адвокатско възнаграждение, такова не се дължи когато лицето попада сред изброените в чл.23 от ЗПП

Не разбирам и какво точно имате предвид, "Аз бих обжалвал пред ВКС Решение 63, като несправедливо". Решението е на ВКС, разбира се може да се жалите в ЕСПЧ.

Както и да е аз нямам нито време нито желание да продължавам безсмислени спорове.
До scaramouche,
Нищо не ме терзае, но искам да наблегна на това, че чл.83 от ГПК изважда от контекста на чл.78ГПК ищците по трудови дела, като забележете, че ищците по трудови дела се освобождават и от деловодни разноски/Чл. 83. (1) Такси и разноски по производството на делата не се внасят:/ , а това включва и разноски за възнаграждение за адвокат.
А вижте чл.78/Чл. 78. (1) Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска./
Моля, поправете ме, ако бъркам!
#34 | 26.06.2012, 12:18
Публикации: 30 / 2
Бъркате.

Съгласно чл. 359 КТ, производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите. Те не заплащат такси и разноски по производството. Отхвърлянето на исковете не е основание за присъждане на държавна такса и разноски по производството. Те остават за сметка на държавния бюджет. С нормата на чл. 359 КТ законодателят е освободил работниците и служителите, ищци по трудови дела, от заплащане на дължимите към съда, държавни такси и разноски по производството, независимо от изхода на делото. Но това се отнася само за тях, а не и за възнаграждението на адвокат (което е различно от разноски по производството).
#35 | 26.06.2012, 14:25
Публикации: 204 / 9
Бъркате.

Съгласно чл. 359 КТ, производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите. Те не заплащат такси и разноски по производството. Отхвърлянето на исковете не е основание за присъждане на държавна такса и разноски по производството. Те остават за сметка на държавния бюджет. С нормата на чл. 359 КТ законодателят е освободил работниците и служителите, ищци по трудови дела, от заплащане на дължимите към съда, държавни такси и разноски по производството, независимо от изхода на делото. Но това се отнася само за тях, а не и за възнаграждението на адвокат (което е различно от разноски по производството).
Но, законодателят с устройствения закон-Гражданският процесуален кодекс, в чл.83 е разширил защитата на трудовите права на гражданите, като ги е освободил от разноски по производството до разноски по делата т.е. освободил ги е от разноски за адвокатски хонорар. ГПК е общ устройствен закон, в който "плува" и Кодексът на труда. Ако беше приложим само чл.359КТ, то нямаше да се формулира освобождаване от разноски в чл.83ГПК. Така мисля, но ГПК е нормативен акт от по-висок порядък.
Същата философия е в чл.120КСО, като субекти на правото са осигуряващите лица и пенсионерите.
Приемам тезата ви, но как ще защитим правата на работник и служител, безработни, които нямат доходи, губещи исковото производство, като трябва да се плати "тлъст" хонорар. Сами разбирате, че ще има страх от правосъдие в трудовото право. Това ми бяха аргументите.
Дайте ми някое такова дело, да му искам отмяната пред ВКС. Аз знам, как. Сериозно говоря, даже приложете и дела, загубени от не отправени предизвестия.
#36 | 26.06.2012, 17:26
Публикации: 30 / 2
За какво трябва да си чешем клавиатурите. Почти всички дела които цитирах са на ВКС и са без право на обжалване и отдавна им е минал срока за обжалване даже и пред ЕСПЧ.

Ето ви няколко решения на по долна инстанция, някои от които хората все още си ги водят.

Р Е Ш Е Н И Е  № 67 гр.Русе, 16.01.2012 г.

Предвид обстоятелството, че по един от исковете производството е прекратено изцяло, а по друг – частично, поради заявения отказ, на осн.чл.78, ал.4 от ГПК, ответникът също има право на разноски в общ размер от 424,48  лева от общо направените такива 750 лева – за възнаграждение на вещото лице и адвокатско възнаграждение. С нормата на чл.359 от КТ законодателят е освободил работниците и служителите, ищци по дела за трудови спорове, само от заплащането на дължимите към съда по силата на държавни такси и разноски за съдебното производство, независимо от изхода на делото. Но по силата на чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК последните дължат направените от работодателя разноски в случаите, когато производството по предявените от тях искове бъде частично или изцяло прекратено или исковете бъдат отхвърлени

 Р Е Ш Е Н И Е № 545  гр.Русе, 22.03.2012 г.

С оглед отхвърлената част от исковете на осн.чл.78, ал.3 от ГПК, от общо заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева /договор на л.41 от делото/, ответникът има право на разноски в размер на 61, 50 лева, от заплащането на които, по арг. от чл.359 от КТ, ищцата не е освободена


Р Е Ш Е Н И Е № 464 01.04.2011 година  град Бургас

По отговорността за разноски: С оглед изхода от спора неоснователно е искането на ищеца за присъждане на направените по делото разноски. На основание чл. 78 ал. 3 ГПК работниците и служителите, ищци по дела за трудови спорове, следва да заплатят направените от работодателя разноски в случаите, когато предявените от тях искове бъдат отхвърлени / Решение № 76 от 16.II.1995 г. по гр. д. № 1442/94 г., III г. о./ Предвид това върху ищеца  следва да бъдат възложени направените по делото съдебно-деловодни разноски от ответника за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. съобразно чл.7, ал.1, т.1 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.


Р Е Ш Е Н И Е
№ 1760
гр.Варна, 23.04.2012г.
 
 По отговорността за разноски: С оглед изхода от спора неоснователно е искането на ищеца за присъждане на направените по делото разноски. На основание чл. 78 ал. 3 ГПК работниците и служителите, ищци по дела за трудови спорове, следва да заплатят направените от работодателя разноски в случаите, когато предявените от тях искове бъдат отхвърлени. Предвид това върху ищеца  следва да бъдат възложени направените по делото съдебно-деловодни разноски от ответника в общ размер на 540 лв. Представляващи заплатено възнаграждание на един адвокат.
       

и т.н.

Вече окончателно спирам да пиша в тази тема, защото ставаме смешни. Влязох тук за да си напиша мнението за да не остане някой с впечатлението, че по темата има само едно мнение и то е безспорно. Нямам никакво желание да убеждавам някой в правотата си. В бъдеще когато някой чете дискусията ще бъде по добре информиран и сам ще може да реши как да процедира в такива случаи. Ако иска даже може даже да се обърне към "ДТМ" да го защитава.
#37 | 27.06.2012, 02:41
Публикации: 204 / 9
За какво трябва да си чешем клавиатурите. Почти всички дела които цитирах са на ВКС и са без право на обжалване и отдавна им е минал срока за обжалване даже и пред ЕСПЧ.

Ето ви няколко решения на по долна инстанция, някои от които хората все още си ги водят.

Р Е Ш Е Н И Е  № 67 гр.Русе, 16.01.2012 г.

Предвид обстоятелството, че по един от исковете производството е прекратено изцяло, а по друг – частично, поради заявения отказ, на осн.чл.78, ал.4 от ГПК, ответникът също има право на разноски в общ размер от 424,48  лева от общо направените такива 750 лева – за възнаграждение на вещото лице и адвокатско възнаграждение. С нормата на чл.359 от КТ законодателят е освободил работниците и служителите, ищци по дела за трудови спорове, само от заплащането на дължимите към съда по силата на държавни такси и разноски за съдебното производство, независимо от изхода на делото. Но по силата на чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК последните дължат направените от работодателя разноски в случаите, когато производството по предявените от тях искове бъде частично или изцяло прекратено или исковете бъдат отхвърлени

 Р Е Ш Е Н И Е № 545  гр.Русе, 22.03.2012 г.

С оглед отхвърлената част от исковете на осн.чл.78, ал.3 от ГПК, от общо заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева /договор на л.41 от делото/, ответникът има право на разноски в размер на 61, 50 лева, от заплащането на които, по арг. от чл.359 от КТ, ищцата не е освободена


Р Е Ш Е Н И Е № 464 01.04.2011 година  град Бургас

По отговорността за разноски: С оглед изхода от спора неоснователно е искането на ищеца за присъждане на направените по делото разноски. На основание чл. 78 ал. 3 ГПК работниците и служителите, ищци по дела за трудови спорове, следва да заплатят направените от работодателя разноски в случаите, когато предявените от тях искове бъдат отхвърлени / Решение № 76 от 16.II.1995 г. по гр. д. № 1442/94 г., III г. о./ Предвид това върху ищеца  следва да бъдат възложени направените по делото съдебно-деловодни разноски от ответника за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. съобразно чл.7, ал.1, т.1 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.


Р Е Ш Е Н И Е
№ 1760
гр.Варна, 23.04.2012г.
 
 По отговорността за разноски: С оглед изхода от спора неоснователно е искането на ищеца за присъждане на направените по делото разноски. На основание чл. 78 ал. 3 ГПК работниците и служителите, ищци по дела за трудови спорове, следва да заплатят направените от работодателя разноски в случаите, когато предявените от тях искове бъдат отхвърлени. Предвид това върху ищеца  следва да бъдат възложени направените по делото съдебно-деловодни разноски от ответника в общ размер на 540 лв. Представляващи заплатено възнаграждание на един адвокат.
       

и т.н.

Вече окончателно спирам да пиша в тази тема, защото ставаме смешни. Влязох тук за да си напиша мнението за да не остане някой с впечатлението, че по темата има само едно мнение и то е безспорно. Нямам никакво желание да убеждавам някой в правотата си. В бъдеще когато някой чете дискусията ще бъде по добре информиран и сам ще може да реши как да процедира в такива случаи. Ако иска даже може даже да се обърне към "ДТМ" да го защитава.
Моля ви, scaramouche!
Чл.83, ал.1 от ГПК също въвежда права за разноски.
Разберете, това е корпоративен интерес, и няма съдия, който да го пристъпи, щото няма да е съдия. Съгласен съм с вашите коментари, но тогава дайте обяснение/ако искате/, къде бихме приложили чл.83 от ГПК?
Моля да бъда извинен, ако някъде съм бил дързък!
#38 | 27.06.2012, 03:13
Публикации: 204 / 9
Ето, "три бели лебеда"  :hmmm:
Има и съдии, които се осмеляват да отсъждат по буквата на закона!!! Но това са "бели лебеди" в съдебната практика.
Наистина ч.83, ал.1 от ГПК е много ясен, но засяга корпоративния интерес на адвокатите.

http://www.court-gbr.com/00634511/85772911.htm
Относно разноските
         Тъй като с исковата молба е предявен трудов спор, а ищците по трудови спорове са освободени от заплащане на ДТ и разноски на осн. чл.83, ал.1 от ГПК, то направените по делото разноски следва да останат за сметка на съда.

http://87.126.64.46:8888/LegalActs/2011/G/06.16-30/08634509_44941311.htm
Спорът е трудов и при спазване на разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ГПК молбата за присъждане на разноски по делото в полза на ответното дружество следва да бъде оставено без уважение.

http://sliven.court-bg.org/img/File/05634509/09220510.htm
При този изход на делото и на осн.чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца разноски съразмерно уважената част от исковете. В случая Д. е направил разноски в общ размер на 1200лв.- заплатено възнаграждение на пълномощника адв. П., видно от Договор за правна защита и съдействие №13748/ 18.01.2010г. Поради това му се следват разноски в размер на 1110.11лв.
Тъй като съгл.чл.359 от КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците, а и защото съгл.чл.83 ал.1 от ГПК такси и разноски не се заплащат по граждански дела от ищеца, щом той е работник, то на осн.чл78 ал.6 от ГПК следващата се от цената на исковете, до която съда ги е уважил, държавна такса трябва да се възложи в тежест на ответника. В частта, в която исковете се отхвърлят, следващата се държавна такса остава за сметка на бюджета. Ето защо ответника трябва да бъде осъден да заплати за държавна такса по първият иск сумата от 153.35лв.- 4% върху размера, до който иска е уважен, а за втория изцяло уважен иск- държавна такса от 50лв., тъй като това е минималния размер държавна такса, която се дължи за оценяеми искове, независимо от тяхната цена.

scaramouche, не ставаме  смешни, а напротив помагаме си взаимно!
#39 | 27.06.2012, 07:58
Публикации: 30 / 2
В дела които сте цитирали няма нищо по различно от това което го има в решенията, които съм цитирал и аз (и никой не го оспорва). Вие просто не правите разлика между различните такси, разноски и адвокатско възнаграждение.

Решение № 76 от 16.II.1995 г. по гр. д. № 1442/94 г., III г. о.

С нормата на чл. 359 КТ законодателят е освободил работниците и служителите, ищци по дела за трудови спорове, само от заплащането на дължимите към съда по силата на чл. 53 и чл. 59 ГПК държавни такси и разноски за съдебното производство, независимо от изхода на делото.

Р Е Ш Е Н И Е  № 67 гр.Русе, 16.01.2012 г.

С нормата на чл.359 от КТ законодателят е освободил работниците и служителите, ищци по дела за трудови спорове, само от заплащането на дължимите към съда по силата на държавни такси и разноски за съдебното производство,


Работниците и служителите не заплащат такси и разноски по производството. Отхвърлянето на исковете не е основание за присъждане на държавна такса и разноски по производството. Те остават за сметка на държавния бюджет. И ако има съд който при отхвърляне на иск да ги присъди, на по-горна инстанция, ако се обжалва ще се отмени такова решение. Но пак се повтарям за пореден път това няма нищо общо с възнаграждението на адвокат както и с направените разноски от ответника (чл.78, ал.3 от ГПК).


Относно питането ви "но как ще защитим правата на работник и служител, безработни, които нямат доходи, губещи исковото производство, като трябва да се плати "тлъст" хонорар."

За тези случаи има чл.83, ал.2 от ГПК, както и Закон за правната помощ, в него са регламентирани лицата които обхваща и имат право  на правна помощ. Сред тези лица попадат и посочените от вас (по рано съм цитирал част от чл.23 от закона). Така че тези лица не внасят такси и разноски по производството, както и възнаграждение за адвокат, независимо за какво дело става въпрос (не само по трудови дела).

Знам, че пак няма да ме разберете, но обяснението го давам за тези които ще четат темата след години.
Последни Теми
Последно в Новини
Намери ни във Facebook
Харесай нашата страница
Facebook.com/KiKinfo
и се присъедини към
ПРОФЕСИОНАЛНА СЧЕТОВОДНА ОБЩНОСТ
най-голямата счетоводна група