Прекратяване на трудов договор по чл.328 от Кодекса на труда

Съдът е органа който се произнася по спорни въпроси. И до сега има съдилища в по долните инстанции, които при липсата на предизвестие признават уволнението за незаконно. По важното в случая е, че ВКС има трайна практика по този казус и то от много години. Още с решение № 763 от 23.X.1990 г. по гр. д. № 692/90 г., III г. о., а последното по което са се произнесли е  Р Е Ш Е Н И Е № 63 гр. София, 21.02.2012 г.

Ако практиката на ВКС беше противоречива, щеше да се иска тълкувателно решение, което щеше да е задължително, но в случая такова не се налага и за това не е искано. ВКС приема, че разпореждането за изплащане на обезщетение по същество изпълнява ролята на предизвестие и че този подход не е в противоречие с духа на закона. За това е без правно значение факта, че работника не е получил предизвестие преди връчването на заповедта за уволнение, по отношение на законоста на уволнението.

Поради тази причина, лично аз не бих оспорвал уволнение на това основание, защото вярно е, че работника и служителят не дължат съдебни такси, но като загубят делото плащат адвокатския хонорар на адвоката на работодателя, както и на своя адвокат ако са ангажирали такъв.

Термина "служебна защита" вече е заменен с "правна помощ" и в тази връзка има закон който регламентира в кои случаи може да се ползва "правна помощ" и водещо при ползването и не е дали са за спорове по трудови правоотношения .

Чл. 23.
.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) Системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това.

.

(4) По граждански и административни дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Преценката си за това съдът формира, като вземе предвид:

1. доходите на лицето или семейството;

2. имущественото състояние, удостоверено с декларация;

3. семейното положение;

4. здравословното състояние;

5. трудовата заетост;

6. възрастта и

7. други констатирани обстоятелства.

.
.
Чл. 27. (1) Лицето, на което е предоставена правна помощ, е длъжно да уведоми незабавно органа по чл. 25, ал. 1 или 2 за промени в обстоятелствата, на които се основава предоставянето на помощта.

(2) Органът, взел решението за предоставяне на правна помощ, може да я прекрати от момента на настъпване на промяната. Препис от акта се изпраща незабавно на НБПП.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) В случай че лицето не уведоми своевременно за промяната в обстоятелствата по ал. 1, въз основа на решение по чл. 8, т. 10 то възстановява на НБПП направените разноски от момента на промяната. Вземането се събира по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Не мога да разбера какво точно ви терзае и в какво точно трябва да е различно мнението ми. Определение на "разноски" е дадено в чл.75 от ГПК,  възнаграждението на свидетелите се определя от съда с оглед на отделеното време и направените разноски, а възнаграждението на вещите лица се определя от съда с оглед на извършената работа и направените разноски. Ако прочетете внимателно чл.78 от ГПК, ще видите, че законодателят прави разлики между такси, разноски и възнаграждение на адвокат.

"Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска."


Тоест ищците работници и служители са освободени от такси и разноски, но не са освободени от заплащането на адвокатско възнаграждение, такова не се дължи когато лицето попада сред изброените в чл.23 от ЗПП

Не разбирам и какво точно имате предвид, "Аз бих обжалвал пред ВКС Решение 63, като несправедливо". Решението е на ВКС, разбира се може да се жалите в ЕСПЧ.

Както и да е аз нямам нито време нито желание да продължавам безсмислени спорове.

Бъркате.

Съгласно чл. 359 КТ, производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите. Те не заплащат такси и разноски по производството. Отхвърлянето на исковете не е основание за присъждане на държавна такса и разноски по производството. Те остават за сметка на държавния бюджет. С нормата на чл. 359 КТ законодателят е освободил работниците и служителите, ищци по трудови дела, от заплащане на дължимите към съда, държавни такси и разноски по производството, независимо от изхода на делото. Но това се отнася само за тях, а не и за възнаграждението на адвокат (което е различно от разноски по производството).

За какво трябва да си чешем клавиатурите. Почти всички дела които цитирах са на ВКС и са без право на обжалване и отдавна им е минал срока за обжалване даже и пред ЕСПЧ.

Ето ви няколко решения на по долна инстанция, някои от които хората все още си ги водят.

Р Е Ш Е Н И Е  № 67 гр.Русе, 16.01.2012 г.

Предвид обстоятелството, че по един от исковете производството е прекратено изцяло, а по друг – частично, поради заявения отказ, на осн.чл.78, ал.4 от ГПК, ответникът също има право на разноски в общ размер от 424,48  лева от общо направените такива 750 лева – за възнаграждение на вещото лице и адвокатско възнаграждение. С нормата на чл.359 от КТ законодателят е освободил работниците и служителите, ищци по дела за трудови спорове, само от заплащането на дължимите към съда по силата на държавни такси и разноски за съдебното производство, независимо от изхода на делото. Но по силата на чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК последните дължат направените от работодателя разноски в случаите, когато производството по предявените от тях искове бъде частично или изцяло прекратено или исковете бъдат отхвърлени

 Р Е Ш Е Н И Е № 545  гр.Русе, 22.03.2012 г.

С оглед отхвърлената част от исковете на осн.чл.78, ал.3 от ГПК, от общо заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева /договор на л.41 от делото/, ответникът има право на разноски в размер на 61, 50 лева, от заплащането на които, по арг. от чл.359 от КТ, ищцата не е освободена


Р Е Ш Е Н И Е № 464 01.04.2011 година  град Бургас

По отговорността за разноски: С оглед изхода от спора неоснователно е искането на ищеца за присъждане на направените по делото разноски. На основание чл. 78 ал. 3 ГПК работниците и служителите, ищци по дела за трудови спорове, следва да заплатят направените от работодателя разноски в случаите, когато предявените от тях искове бъдат отхвърлени / Решение № 76 от 16.II.1995 г. по гр. д. № 1442/94 г., III г. о./ Предвид това върху ищеца  следва да бъдат възложени направените по делото съдебно-деловодни разноски от ответника за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. съобразно чл.7, ал.1, т.1 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.


Р Е Ш Е Н И Е
№ 1760
гр.Варна, 23.04.2012г.
 
 По отговорността за разноски: С оглед изхода от спора неоснователно е искането на ищеца за присъждане на направените по делото разноски. На основание чл. 78 ал. 3 ГПК работниците и служителите, ищци по дела за трудови спорове, следва да заплатят направените от работодателя разноски в случаите, когато предявените от тях искове бъдат отхвърлени. Предвид това върху ищеца  следва да бъдат възложени направените по делото съдебно-деловодни разноски от ответника в общ размер на 540 лв. Представляващи заплатено възнаграждание на един адвокат.
       

и т.н.

Вече окончателно спирам да пиша в тази тема, защото ставаме смешни. Влязох тук за да си напиша мнението за да не остане някой с впечатлението, че по темата има само едно мнение и то е безспорно. Нямам никакво желание да убеждавам някой в правотата си. В бъдеще когато някой чете дискусията ще бъде по добре информиран и сам ще може да реши как да процедира в такива случаи. Ако иска даже може даже да се обърне към "ДТМ" да го защитава.