Независимо, че лицето е български гражданин (без да сте посочили изрично, го приемам от контекста на въпроса), то може да не е местно физическо лице лицето, ако центърът на жизнените му интереси не се намира в страната (чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ).
Центърът на жизнените му интереси се определя в зависимост от това къде е:
семейството,
собствеността,
мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и
мястото, от което управлява собствеността си (чл. 4, ал. 4 от ЗЗДФЛ).
Ако лицето е заминало за постоянно в чужбина и се устроило в чужбина окончателно, то той е чуждестранно лице за данъчни цели (чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ).
Ако лицето се счита за чуждестранно по смисъла на ЗДДФЛ:
при всяко начисляване на наема съгласно договора, без значение дали е изплатен, се дължи окончателен данък в размер 10 на сто по реда на чл. 37, 1, т. 4 от ЗДДФЛ;
облага се брутната сума при начисляване на наема съгласно договора за наем (нищо не се приспада) (чл. 37, ал. 2 от ЗДДФЛ);
наемът се внася се декларира с Декларацията по чл. 55 от ЗДДФЛ до края на месеца следващ тримесечието на начисляване;
липсва изискване за документиране със Сметка и Служебна бележка за по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ (чл. 9, ал. 3 от ЗДДФЛ).
В този случай се попълва ред 4, кол. 3 на Декларацията по чл. 55 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал.1 от ЗКПО – „Окончателен данък по чл. 37 и чл. 38 от ЗДДФЛ с изключение на данъка, посочен в т. 2 и 3“.
В този случай данък се удържа всяко тримесечие, включително и четвъртото.