Ето и едно становище на НАП за осигуряването на собственицина ЕООД/ООД
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Тези лица са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 7 от КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /Загл. изм. – ДВ, бр. 2 от 2010 г./.
Задължението за осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, включително собствениците и съдружниците в търговски дружества, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване /чл. 1, ал. 1 от същата наредба/. Започването, прекъсването, възобновяването и прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установява с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, подадена до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството /чл. 1, ал. 2 от наредбата/.
На основание чл. 6, ал. 7 от КСО осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Окончателният размер на осигурителния доход за тези лица се определя по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО - за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
По отношение на управляващите собственици и съдружници в търговски дружества /ЕООД и ООД/ следва да се има предвид регламента на чл. 141, ал. 7 от Търговския закон (ТЗ), според който отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик. В съответствие с цитираната правна норма в чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО е предвиден отделен ред за осигуряването на изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества.
Осигуряването по този ред е за четирите фонда на държавното обществено осигуряване: фонд „Пенсии”, фонд „Общо заболяване и майчинство”, фонд „Трудова злополука и професионална болест” и фонд „Безработица”. Осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или върху неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно Приложение № 1 към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/ за съответната година и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход /чл. 6, ал. 3 от КСО - изм. ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010г./.
Поради включването от 01.01.2010 г. на неначислените възнаграждения в обхвата на осигурителния доход на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО и даденото в тази връзка определение за „неначислени възнаграждения” в указание на изпълнителния директор на агенцията за допълнение на указание изх. № 24-00-7/25.02.2010 г. /указанията са публикувани в сайта на НАП/, е необходимо да се отбележи, че не е непременно задължително възнаграждението да се дължи по силата на договор на основание чл. 141, ал. 7 от ТЗ. В зависимост от вида на търговското дружество възнаграждението може да е посочено в дружествения договор, съответно учредителния акт, да е определено с решение на съответния орган на дружеството или по друг начин.
Предвид цитираните разпоредби, ако управляващият собственик или съдружник в ЕООД/ООД няма определено възнаграждение за положен личен труд в качеството му на управител въз основа на изрично сключен договор за възлагане на управлението на дружеството или на друго правно основание, осигуряването му следва да се извършва по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, т.е. по установения за самоосигуряващите се лица ред.
Във Вашия случай, ако сте вписан в Търговския регистър като управител на дружеството, нямате сключен договор за възлагане на управлението на дружеството и нямате определено възнаграждение за дейността Ви по неговото управление, за Вас ще е приложима разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Няма пречка да се осигурявате като самоосигуряващо се лице и ако получавате възнаграждение за положен личен труд във връзка с участието Ви в стопанската дейност на дружеството. Получените доходи от дружеството в качеството Ви на собственик би следвало, в съответствие с чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, да включите в Справката за определяне на окончателен размер на осигурителния доход към ГДД по ЗДДФЛ за съответната година с оглед прилагане разпоредбата на чл. 6, ал. 8 от КСО.
В случай че Ви бъде определено възнаграждение за положен труд по управление на дружеството, без значение дали сте сключили изричен договор за възлагане на управлението и независимо от правното основание за получаването му, осигуряването Ви ще се провежда по предвидения в чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО ред за изпълнителите по договори за управление и контрол. Едновременното внасяне на осигурителни вноски и като самоосигуряващо се лице е според това, дали освен управленска дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, упражнявате трудова дейност и като собственик по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО.