НАП: Право на данъчен кредит по ЗДДС при безвъзмездно извършване на СМР и обзавеждане на личен имот на собственика

В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване във връзка с прилагането на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Изложена е следната фактическа обстановка:

• Управител сте и едноличен собственик на капитала на "XXX" ЕООД.
• Като физическо лице с лични средства сте закупил урегулиран поземлен имот (УПИ), върху който възнамерявате да построите сграда за задоволяване на жилищните потребности на Вас и семейството Ви.
• Построената сграда ще остане Ваша лична собственост.
• Като управител на търговското дружество възнамерявате разходите за строително-монтажните работи (СМР) да бъдат поети от дружеството.

Допълнително е изложено, че:

• Физическо лице е отдало под наем на търговско дружество свой имот срещу месечна наемна цена от 500.00 лв.
• Имотът се нуждае от довършителни работи и обзавеждане, за което страните са се договорили разходите да бъдат платени от наемателя.
• Страните са уговорили тези разходи да бъдат прихващани срещу дължимата наемна цена до пълното погасяване на вземането на наемателя, породено от това отношение.
• След удовлетворяването на дружеството - наемател, то ще продължи да плаща уговорената наемна цена.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос 1: Как ще бъдат третирани за целите на ЗДДС разходите, извършени от дружеството в първия от описаните случаи?

Въпрос 2: Следва ли физическото лице - наемодател във втория случай да декларира доходи от наем през месеците, в които насрещните задължения на страните се прихващат?

По първи въпрос

Посочва се, че търговското дружество е юридическо лице - правен субект, създаден по ред, определен от закона, който може да придобива права, да поема задължения и да извършва правнорелевантни действия чрез свои органи. То е обособен правен субект, различен от собствениците на неговия капитал, от членовете на неговите органи на управление и от всички останали правни субекти.

Имуществото на юридическото лице се състои от права, задължения и фактически отношения с икономическа стойност и е обособено от имуществата на посочените по-горе лица. Тази имуществена обособеност позволява реализиране на самостоятелната имуществена отговорност на дружеството и ограничаване на имуществената отговорност на физическите лица - негови учредители.

От изложената фактическа обстановка се установява, че дружеството възнамерява да извърши безвъзмездни доставки на стоки (евентуално обзавеждане на построената сграда) и услуги (извършените СМР) към Вас, в качеството Ви на физическо лице - собственик на капитала и управител на дружеството.

При това положение, съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, дружеството няма право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги, които ще бъдат предмет на последващите доставки, по които Вие ще сте получател.

В случай че дружеството все пак ползва данъчен кредит за тези стоки и впоследствие осъществи доставките към Вас, следва да се приложат правилата на чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, според които за възмездна доставка на стока се счита безвъзмездното прехвърляне на правото на собственост на трети лица, ако при придобиването й е приспаднат данъчен кредит.

По отношение на доставките на услуги ще се приложи чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, съгласно който за възмездна доставка на услуга се счита и безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на собственика.

Доколкото в резултат на това осъществените доставки от дружеството към Вас ще попаднат в материалния обхват на закона, очертан в чл. 2, т. 1 от ЗДДС, последицата от третирането на доставките като възмездни ще бъде възникване на задължение за дружеството да ги обложи по реда на ЗДДС. Данъчната основа следва да бъде определена по реда на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС.

Извод: Разходите на дружеството за СМР и евентуално обзавеждане на личния Ви имот представляват безвъзмездни доставки към Вас; за тях дружеството няма право на данъчен кредит по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, а ако кредит бъде ползван, безвъзмездното предоставяне се третира като възмездна доставка по чл. 6, ал. 3, т. 2 и чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС и подлежи на облагане с ДДС при определяне на данъчната основа по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС.

По втори въпрос

От изложеното в запитването се установява, че вторият въпрос не се отнася до Ваши или на дружеството права и задължения, а до тези на трето лице, посочено като YYY, наемодател на дружеството.

Поради това становище по зададения въпрос не следва да бъде изразявано. В случай че заинтересованото лице желае да получи отговор на въпроса, то следва да отправи собствено запитване, в което да посочи данни за идентификация и да изложи максимално изчерпателно релевантните обстоятелства.

Извод: Не се изразява становище по втория въпрос, тъй като той касае права и задължения на трето лице, което следва самостоятелно да отправи запитване.

Посочва се, че настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.