3_601/02.05.2023 г.
ЗДДФЛ, чл. 10, ал. 3;
ЗДДФЛ, чл. 11, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 12, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 24;
ЗДДФЛ, чл. 50;
ЗДДФЛ, чл. 53, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 54, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 75
ОТНОСНО: Деклариране на придобити доходи от трудово правоотношение съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
Според изложеното в запитването физическо лице от м. септември 2022 г. до 10 февруари 2023 г. е работило по трудов договор в селското стопанство във Франция. Върху изплатения доход е удържан данък. Здравни осигуровки са платени в България. През посочения период лицето е местно лице на България.
Във връзка с описаната фактическа обстановка поставя въпроса дължи ли се данък върху този доход и в България при положение, че е удържан и платен във Франция?
При така изложената фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ (обн. ДВ, бр. 95/2006 г., посл. изм. и доп. ДВ, бр. 102/2022г.) e изразено следното принципно становище:
Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗДДФЛ лицата, които се приемат за местни за дадена страна,се облагат в тази страна за своя световен доход, т.е. както за доходите с източник в страната, така и за придобити доходи от източник в чужбина.
В чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ като облагаеми доходи по този закон са посочени доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
Годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения се определя, като облагаемият доход по чл. 24 от ЗДДФЛ, придобит от данъчно задълженото лице през данъчната година, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на Кодекса за социално осигуряване и на Закона за здравното осигуряване, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице (чл. 25 от ЗДДФЛ).
Относно придобиването на дохода следва да се има предвид, че по смисъла на чл.11, ал. 1 от ЗДДФЛ, ако не е предвидено друго в този закон, доходът се смята за придобит на датата на:
1. плащането - при плащане в брой;
2. заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека - при безналично плащане;
3. получаването на престацията - за непаричен доход.
Когато паричните доходи са във валута, те се преизчисляват в български левове по курса на Българска народна банка към датата на придобиването им (чл. 10, ал. 3 от ЗДДФЛ).
На основание чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
Предвид предоставената информация, че лицето е получило доходи от трудови правоотношения с френски работодател, следва да се има предвид, че данъчното третиране на тези доходи се регулира от чл. 13 от СИДДО с Франция. Съгласно посочената правна норма данъчното облагане на доходите от трудово правоотношение зависи от обстоятелството къде се полага трудът. Тъй като през м. септември, м. ноември и м. декември 2022 г. и м. януари до 10 февруари 2023 г. е полаган труд във Франция, следва да се посочи, че съгласно чл. 13, ал. 1 от Спогодбата доходите, реализирани от труда, положен на територията на Франция могат да се обложат с данък във Франция въз основа на предложение второ от посочената алинея. Доколкото разглежданите доходи не попадат в изключението, посочено в ал. 2 на чл. 13 от СИДДО с Франция, и Франция има право да обложи доходите за труда, положен на нейна територия, с цел избягване на двойното данъчно облагане на доходите от труда, положен на територията на Франция, на основание чл. 20, ал. 1, б. "а" от спогодбата, България ще предостави данъчно облекчение чрез метода освобождаване с прогресия. Посоченият метод предвижда изключване на дохода, изплатен във връзка с труда, положен във Франция, от общата данъчна основа в България. Това освобождаване се постига с попълването на Приложения № 9 и № 10 от годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Ако при попълването на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ евентуално лицето има въпроси, свързани с основанията за прилагане и тълкуване на конкретна СИДДО, следва да отправи запитването си до Дирекция СИДДО при ЦУ на НАП - гр. София 1000, бул."Княз Ал. Дондуков" № 52, като въпросите следва да бъдат подкрепени със съответните писмени документи. В тази връзка, следва да се има предвид, че съгласно чл. 55, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), документите, които се представят на чужд език, трябва да бъдат придружени с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.
Декларирането на доходите от източник в България и от чужбина от местни лица става чрез подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. За доходи, придобити през 2022г., крайният срок е 2 май 2023 г., който е първият работен ден след 30 април. За придобитите доходи през 2023 г. следва да се подаде годишна данъчна декларация съгласно общите правила на чл. 50 от ЗКПО в срок от 10 януари до 30 април на следващата (2024) година. На основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДФЛ годишната данъчна декларация се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на местното физическо лице
Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 5 от ЗДДФЛ се изисква, местните физически лица да прилагат към годишната данъчна декларация доказателства за размера на внесените в чужбина данъци и задължителни осигурителни вноски. Не е задължително документът за платен данък да е издаден от чуждата администрация, а може да бъде от всякакъв вид, но е важно да удостоверява плащане на данъка.
При откриване на грешка в декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения след срока по чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ (в случая 02.05.2023 г.), данъчно задължените лица имат право, еднократно в срок до 30 септемврина годината, следваща годината на придобиване на дохода (30.09.2023 г.), да правят промени чрез подаване на нова декларация.
Физическо лице е работило по трудов договор в селското стопанство във Франция за периода от м. септември 2022 г. до 10 февруари 2023 г. Върху изплатения доход е удържан данък във Франция. Здравноосигурителните вноски са платени в България. През целия посочен период лицето е местно лице на България.
Въпрос: Дължи ли се данък върху този доход и в България, при положение че е удържан и платен данък във Франция?
Съгласно чл. 6 от ЗДДФЛ местните лица се облагат в България за своя световен доход, т.е. за доходите с източник в страната и за придобитите доходи от източник в чужбина.
По чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми доходи са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
Годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения се определя по чл. 25 от ЗДДФЛ, като облагаемият доход по чл. 24 от ЗДДФЛ, придобит през данъчната година, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски за сметка на физическото лице по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски за сметка на физическото лице.
Относно момента на придобиване на дохода, по чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ, ако не е предвидено друго в закона, доходът се смята за придобит на датата на:
- плащането - при плащане в брой;
- заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека - при безналично плащане;
- получаването на престацията - за непаричен доход.
Когато паричните доходи са във валута, те се преизчисляват в български левове по курса на Българската народна банка към датата на придобиването им - чл. 10, ал. 3 от ЗДДФЛ.
По чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от тези на закона, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
Предвид, че лицето е получило доходи от трудови правоотношения с френски работодател, данъчното третиране на тези доходи се урежда от чл. 13 от Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между България и Франция. Съгласно чл. 13 от СИДДО с Франция данъчното облагане на доходите от трудово правоотношение зависи от мястото, където се полага трудът.
Тъй като през м. септември, м. ноември и м. декември 2022 г. и м. януари до 10 февруари 2023 г. трудът е полаган във Франция, по чл. 13, ал. 1 от Спогодбата доходите, реализирани от труда, положен на територията на Франция, могат да се обложат с данък във Франция въз основа на предложение второ от тази алинея.
Разглежданите доходи не попадат в изключението по ал. 2 на чл. 13 от СИДДО с Франция, поради което Франция има право да обложи доходите за труда, положен на нейна територия. С цел избягване на двойното данъчно облагане на доходите от труда, положен във Франция, на основание чл. 20, ал. 1, б. "а" от Спогодбата България предоставя данъчно облекчение чрез метода "освобождаване с прогресия".
Методът "освобождаване с прогресия" предвижда изключване на дохода, изплатен във връзка с труда, положен във Франция, от общата данъчна основа в България. Това освобождаване се реализира чрез попълване на Приложение № 9 и Приложение № 10 към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Извод: Доходът от труд, положен във Франция, подлежи на деклариране в България, но България прилага метода "освобождаване с прогресия" по чл. 20, ал. 1, б. "а" от СИДДО с Франция, като доходът от френски труд се изключва от общата данъчна основа в България.
Ако при попълване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ лицето има въпроси относно основанията за прилагане и тълкуване на конкретна СИДДО, следва да отправи запитване до Дирекция "СИДДО" при ЦУ на НАП, гр. София 1000, бул. "Княз Ал. Дондуков" № 52, като въпросите трябва да бъдат подкрепени с писмени документи. Съгласно чл. 55, ал. 1 от ДОПК документите на чужд език трябва да бъдат придружени с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.
Декларирането на доходите от източник в България и от чужбина от местни лица се извършва чрез подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.
За доходи, придобити през 2022 г., крайният срок за подаване на декларацията е 2 май 2023 г., като това е първият работен ден след 30 април. За придобитите доходи през 2023 г. годишната данъчна декларация се подава по общите правила на чл. 50 от ЗДДФЛ в срок от 10 януари до 30 април на следващата (2024) година.
На основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДФЛ годишната данъчна декларация се подава в териториалната дирекция на НАП по постоянния адрес на местното физическо лице.
По чл. 50, ал. 5 от ЗДДФЛ местните физически лица са длъжни да прилагат към годишната данъчна декларация доказателства за размера на внесените в чужбина данъци и задължителни осигурителни вноски. Не е задължително документът за платен данък да е издаден от чуждата администрация, но трябва да удостоверява плащането на данъка.
При откриване на грешка в декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения след срока по чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ (в случая 02.05.2023 г.), данъчно задължените лица имат право еднократно, в срок до 30 септември на годината, следваща годината на придобиване на дохода (30.09.2023 г.), да правят промени чрез подаване на нова декларация.
Извод: Доходите от трудови правоотношения във Франция подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ в установените срокове и пред компетентната териториална дирекция на НАП, като към декларацията се прилагат доказателства за внесените в чужбина данъци и осигурителни вноски и при необходимост може еднократно да се коригира декларацията до 30 септември на следващата година.
