ОТНОСНО: третиране по ЗДДС на доставка на услуга
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" постъпиха Ваши писмени запитвания с вх. № 96-00-278/ 03.11.2017 г. и № 96-00-284/ 10.11.2017г. с идентично съдържание.
Изложена е следната фактическа обстановка: Дружество извършва товарен автомобилен транспорт за страни членки на ЕС и трети страни. Дружеството притежава лиценз за международен превоз на товари срещу заплащане по всички маршрути. През м.09.2017г. дейността се обслужва от 13 собствени влекача и 13 бр. собствени полуремаркета, вкл. 2 бр. хладилни.
През м.10.2017г. е получена фактура от клиент от Турция за митнически разходи в размер на 50 евро. Фирмата е клиент, на който се извършват транспортни услуги и е заплатена съответната сума. Цитираната фактура ще се прихване от бъдещи плащания.
Поставени са следните въпроси: Как да бъде представена фактурата за митническите разходи в отчетните регистри? Трябва ли да се оформи протокол по чл.117 от ЗДДС на основание чл.21, ал.2 и с каква ставка?
Предвид изложеното в запитването и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Когато предмет на доставката е услуга, за правилното третиране на доставката по ЗДДС е необходимо определянето на мястото на изпълнение на същата.
Общият принцип относно мястото на изпълнение при доставка на услуга е регламентиран в разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС. Съгласно тази норма, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
В конкретния случай дружеството е получател по услуга от турска фирма и предвид горните текстове, тази доставка е с място на изпълнение на територията на страната - мястото, където дружеството е установило независимата си икономическа дейност.
В този случай е необходимо да се съобразят и разпоредбите на чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС. Когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната /турска фирма в конкретния казус/ и доставката е с място на изпълнение на територията на страната /предвид чл.21, ал.2 от ЗДДС/ и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги - когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.
За дружеството възниква задължение за издаване на протокол по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС, като е приложима ставката от 20% по чл.66, ал.1, т.1 от ЗДДС. В дневника за продажби следва да намери отражение издадения данъчен документ - протоколът, съгласно чл.124, ал.2 от ЗДДС. В случай, че дружеството извършва облагаеми доставки, ще е налице право на приспадане на данъчен кредит за тази доставка по смисъла на чл.69, ал.1, т.3 от ЗДДС и този протокол ще се отрази в дневника за покупки с право на приспадане на данъчен кредит.
Изложена е следната фактическа обстановка: дружество извършва товарен автомобилен транспорт за страни членки на ЕС и трети страни. Дружеството притежава лиценз за международен превоз на товари срещу заплащане по всички маршрути. През м. 09.2017 г. дейността се обслужва от 13 собствени влекача и 13 броя собствени полуремаркета, включително 2 броя хладилни. През м. 10.2017 г. е получена фактура от клиент от Турция за митнически разходи в размер на 50 евро. Фирмата е клиент, на който се извършват транспортни услуги, и е заплатена съответната сума. Фактурата ще се прихване от бъдещи плащания.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Как да бъде представена фактурата за митническите разходи в отчетните регистри?
Въпрос 2: Трябва ли да се оформи протокол по чл.117 от ЗДДС на основание чл.21, ал.2 и с каква ставка?
За правилното третиране по ЗДДС на доставка на услуга е необходимо да се определи мястото на изпълнение на услугата. Общият принцип относно мястото на изпълнение при доставка на услуга е уреден в чл.21, ал.2 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато услугите се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
В конкретния случай дружеството е получател по услуга от турска фирма и предвид цитираните разпоредби тази доставка е с място на изпълнение на територията на страната - мястото, където дружеството е установило независимата си икономическа дейност.
В този случай следва да се съобразят и разпоредбите на чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС. Когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната (в конкретния казус - турска фирма), доставката е с място на изпълнение на територията на страната (предвид чл.21, ал.2 от ЗДДС) и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги, когато получателят е данъчно задължено лице по чл.3, ал.1, 5 и 6 от ЗДДС.
За дружеството възниква задължение за издаване на протокол по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС, като е приложима ставката от 20% по чл.66, ал.1, т.1 от ЗДДС. В дневника за продажби следва да се отрази издаденият данъчен документ - протоколът, съгласно чл.124, ал.2 от ЗДДС.
В случай че дружеството извършва облагаеми доставки, ще е налице право на приспадане на данъчен кредит за тази доставка по смисъла на чл.69, ал.1, т.3 от ЗДДС и този протокол ще се отрази в дневника за покупки с право на приспадане на данъчен кредит.
Извод: Фактурата за митническите разходи, получена от турската фирма, представлява облагаема услуга с място на изпълнение на територията на страната по чл.21, ал.2 от ЗДДС, за която данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС. Дружеството следва да издаде протокол по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС със ставка 20% по чл.66, ал.1, т.1 от ЗДДС, да го отрази в дневника за продажби по чл.124, ал.2 от ЗДДС, а при извършване на облагаеми доставки - и в дневника за покупки с право на приспадане на данъчен кредит по чл.69, ал.1, т.3 от ЗДДС.
