НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ
1000 София, бул. "Княз Дондуков" № 52, тел: 0700 18 700, факс: (02) 9859 3099
Изх. № 29-00-6
Дата: 04-05-2015 год.
ЗДДФЛ, чл. 3, т. 1;
ЗДДФЛ, чл. 4;
ЗДДФЛ, чл. 6;
ЗДДФЛ, чл. 7;
ЗДДФЛ, чл. 8;
ЗДДФЛ, чл. 24;
ЗДДФЛ, чл. 25;
ЗДДФЛ, чл. 42;
ЗДДФЛ, чл. 75;
ДР на ЗДДФЛ, § 1, т. 26, буква " а";
ДР на ЗДДФЛ, § 1, т. 27.
Относно: Приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност спрямо гражданин на Руската федерация, упражняващ трудова дейност на територията на Република България, както и данъчно третиране на придобитите от него доходи от трудови правоотношения
Обществените отношения в областта на социалната сигурност между Република България и Руската федерация се регламентират от двустранен международен договор. От 20 март 2010 г. е в сила нов Договор между Република България и Руската федерация за социална сигурност, подписан на 27 февруари 2009 г. в Москва, обнародван в ДВ бр. 20 от 12 март 2010 г.
Договорът се прилага на територията на Република България и Руската федерация, като в материалния обхват на договора е включено законодателството, което е посочено в чл. 2 от него. По отношение на социално осигурителните вноски са включени следните фондовете на държавното обществено осигуряване: фонд "Пенсии", фонд "Общо заболяване и майчинство" и фонд "Трудова злополука и професионална болест". В материалния обхват на това двустранно споразумение не е включено законодателството, свързано със задължителните вноски във фонд "Безработица" на държавното обществено осигуряване, вноските за задължително здравно осигуряване и вноските във фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" (ГВРС)
Договорът регулира социалната сигурност и задължителното (държавното) обществено осигуряване на лицата с местоживеене на територията на договарящите страни и които са техни граждани, а също и на членовете на семействата на посочените лица, които са се подчинявали или се подчиняват на действието на законодателството на една от договарящите страни.
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Част II от Договора (чл. 6 - чл. 9), при условие че е налице трансгранична ситуация (движение по повод трудова активност между договарящите държави, извършвано от лица, попадащи в персоналния обхват на договора).
Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора осигурените лица, спрямо които се прилага този договор, се подчиняват на законодателството на тази договаряща страна, на територията, на която извършват трудова дейност.
Следователно за руския гражданин, осъществяващ трудова дейност само на територията на Република България ще е приложимо българското законодателство за социална сигурност.
По отношение дължимостта на осигурителните вноски, свързани със законодателство извън материалния обхват на Договора, при положение, че Кодекса на труда е приложим закон, за лицето следва да се внасят съответните вноски за фонд "Безработица" на държавното обществено осигуряване съгласно българското законодателство по силата на чл. 129 от КТ, във връзка със разпоредбите от Кодекса за социално осигуряване.
Вноските за фонд "ГВРС" се дължат за лица, които могат да ползват права по Закона за гарантирани вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, а именно за работници и служители в трудови правоотношения със задължено по този закон лице, независимо от срока на трудовия договор и продължителността на работното време.
Тъй като в материалния обхват на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност не е включено законодателството по отношение на вноските за задължително здравно осигуряване, за лицето следва да се приложи общия ред за здравното осигуряване на чуждите граждани съгласно Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от ЗЗО. Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България. В чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО е указано, че задължението за осигуряването на лицата по чл. 33, ал. 1, т. 3 възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.
Съгласно информацията, изложена в писменото запитване, на лицето е разрешено продължително пребиваване в Република България, следователно за него не се дължат здравноосигурителни вноски по ЗЗО.
Редът за облагане и деклариране на доходите, придобити от физически лица, е регламентиран в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Съгласно чл. 3, т. 1 от ЗДДФЛ данъчно задължени са местните и чуждестранните физически лица, които са носители на задължението за данъци по този закон. В изпълнение на нормите на чл. 6 и 7 от същия закон, местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България. Доходите от труд са от източник в Република България, когато трудът е положен на територията на Република България (чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ).
В чл. 4 от ЗДДФЛ са регламентирани критериите, които следва да се съблюдават при определяне качеството на едно лице като местно, а именно местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
1. което има постоянен адрес в България, или
2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Облагаемият доход от трудови правоотношения се формира на основание чл. 24 от ЗДДФЛ и представлява трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени като необлагаеми, а по силата на чл. 25 от ЗДДФЛ, годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения се определя, като облагаемият доход по чл. 24, придобит от данъчно задълженото лице през данъчната година, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на Кодекса за социално осигуряване и на Закона за здравното осигуряване, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице. Във връзка с прилагане на цитираните разпоредби следва да се уточни, че понятията "трудови правоотношения" и "работодател" са дефинирани в ЗДДФЛ. По смисъла на § 1, т. 26, букви "а" от допълнителните разпоредби на закона, правоотношенията с работници и служители по Кодекса на труда са дефинирани като трудови правоотношения, а на основание т. 27 от същия параграф "работодател" е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице.
На основание чл. 42, ал. 1 от ЗДДФЛ, авансовият данък за доходите от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно на базата на месечна данъчна основа. Месечната данъчна основа се формира, като облагаемият доход по чл. 24, начислен за съответния месец, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване или за задължително осигуряване в чужбина (чл. 42, ал. 2 от ЗДДФЛ). Формираната по този ред месечна данъчна основа се намалява с предвидените в чл. 42, ал. 3 от ЗДДФЛ данъчни облекчения и получената разлика се умножава по данъчна ставка от 10 на сто, съгласно чл. 42, ал. 4 от закона. По този начин се изчислява дължимия от лицето авансов данък за доходите от трудови правоотношения. Същият се удържа от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец, предвид нормата на чл. 42, ал. 5 от ЗДДФЛ.
Годишният данък за доходите от трудови правоотношения се определя по реда на чл. 49 от ЗДДФЛ.
Тъй като в запитването не сте уточнили повече подробности, в случай че лицето остане чуждестранно физическо лице за България, следва да имате предвид, че когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор (чл. 75 от ЗДДФЛ). Между Република България и Руската федерация е налице Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите и имуществото, която ще намери приложение, ако физическото лице е местно лице на Руската федерация.
Чл. 15, ал. 1 от Спогодбата предвижда заплатата и други подобни възнаграждения, получавани от местно лице на едната договаряща държава за полагане на труд, да се облагат с данъци само в тази държава, освен ако трудът се полага в другата договаряща държава. Ако трудът се полага в другата договаряща държава, такова възнаграждение може да се облага с данък в тази друга държава.
По силата на чл. 15, ал. 2 от Спогодбата, независимо от разпоредбите на ал. 1, възнаграждение, получено от местно лице на едната договаряща държава за полагане на труд в другата договаряща държава, се облага само в първата посочена държава, ако:
(а) получателят пребивава в другата договаряща държава за период или периоди, ненадвишаващи общо 183 дни в съответната календарна година;
(б) възнаграждението е платено от работодател или от името на работодател, който не е местно лице на другата договаряща държава; и
(в) възнаграждението не е за сметка на място на стопанска дейност или определена база, които работодателят притежава в другата договаряща държава.
Следователно и в тази хипотеза доходите от трудови правоотношения на лицето ще се облагат в България по посочения ред, тъй като условията на чл. 15, ал. 2 от Спогодбата не са изпълнени.
ЗАМЕСТНИК - ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
ГАЛЯ ДИМИТРОВА
Обществените отношения в областта на социалната сигурност между Република България и Руската федерация се уреждат с двустранен международен договор. От 20 март 2010 г. е в сила нов Договор между Република България и Руската федерация за социална сигурност, подписан на 27 февруари 2009 г. в Москва и обнародван в ДВ, бр. 20 от 12 март 2010 г. Договорът се прилага на територията на Република България и Руската федерация, като материалният му обхват включва законодателството, посочено в чл. 2 от него.
По отношение на социалноосигурителните вноски в обхвата на договора са включени следните фондове на държавното обществено осигуряване: фонд "Пенсии", фонд "Общо заболяване и майчинство" и фонд "Трудова злополука и професионална болест". В материалния обхват на договора не е включено законодателството, свързано със задължителните вноски във фонд "Безработица" на държавното обществено осигуряване, вноските за задължително здравно осигуряване и вноските във фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" (ГВРС).
Договорът урежда социалната сигурност и задължителното (държавното) обществено осигуряване на лицата с местоживеене на територията на договарящите страни, които са техни граждани, както и на членовете на семействата им, които са се подчинявали или се подчиняват на законодателството на една от договарящите страни. Приложимото законодателство се определя съгласно разпоредбите на Част II от договора (чл. 6 - чл. 9), при наличие на трансгранична ситуация, свързана с движение по повод трудова активност между договарящите държави от лица, попадащи в персоналния обхват на договора.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора осигурените лица, спрямо които се прилага договорът, се подчиняват на законодателството на тази договаряща страна, на чиято територия извършват трудова дейност. Следователно за руски гражданин, който осъществява трудова дейност само на територията на Република България, е приложимо българското законодателство за социална сигурност.
По отношение на дължимостта на осигурителните вноски, свързани със законодателство извън материалния обхват на договора, при условие че Кодексът на труда е приложим закон, за лицето следва да се внасят съответните вноски за фонд "Безработица" на държавното обществено осигуряване съгласно българското законодателство, на основание чл. 129 от КТ във връзка с разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване. Вноските за фонд "ГВРС" се дължат за лицата, които могат да ползват права по Закона за гарантирани вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, а именно - работници и служители в трудови правоотношения със задължено по този закон лице, независимо от срока на трудовия договор и продължителността на работното време.
Тъй като в материалния обхват на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност не е включено законодателството относно вноските за задължително здравно осигуряване, за лицето се прилага общият ред за здравно осигуряване на чуждите граждани съгласно Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от ЗЗО. Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България. В чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО е предвидено, че задължението за осигуряване на лицата по чл. 33, ал. 1, т. 3 възниква от датата на получаване на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.
Съгласно изложената в писменото запитване информация, на лицето е разрешено продължително пребиваване в Република България, поради което за него не се дължат здравноосигурителни вноски по ЗЗО.
Извод: За руския гражданин, упражняващ трудова дейност само в България, се прилага българското законодателство за социална сигурност за фонд "Пенсии", "Общо заболяване и майчинство" и "Трудова злополука и професионална болест", дължат се вноски за фонд "Безработица" и при наличие на трудово правоотношение - за фонд "ГВРС", а здравноосигурителни вноски по ЗЗО не се дължат, тъй като лицето е с разрешено продължително, а не дългосрочно или постоянно пребиваване.
Редът за облагане и деклариране на доходите, придобити от физически лица, е уреден в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Съгласно чл. 3, т. 1 от ЗДДФЛ данъчно задължени са местните и чуждестранните физически лица, които са носители на задължението за данъци по този закон. На основание чл. 6 и чл. 7 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица - за придобити доходи от източници в Република България.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд са от източник в Република България, когато трудът е положен на територията на Република България.
В чл. 4 от ЗДДФЛ са регламентирани критериите за определяне на местно физическо лице. Местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
- което има постоянен адрес в България, или
- което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
- което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
- чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Облагаемият доход от трудови правоотношения се формира на основание чл. 24 от ЗДДФЛ и представлява трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени като необлагаеми. Съгласно чл. 25 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения се определя, като облагаемият доход по чл. 24, придобит от данъчно задълженото лице през данъчната година, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице.
Във връзка с прилагането на тези разпоредби се уточнява, че понятията "трудови правоотношения" и "работодател" са дефинирани в ЗДДФЛ. По смисъла на § 1, т. 26, буква "а" от допълнителните разпоредби на закона, правоотношенията с работници и служители по Кодекса на труда са трудови правоотношения. На основание § 1, т. 27 от същия параграф "работодател" е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице.
На основание чл. 42, ал. 1 от ЗДДФЛ авансовият данък за доходите от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно на базата на месечна данъчна основа. Съгласно чл. 42, ал. 2 от ЗДДФЛ месечната данъчна основа се формира, като облагаемият доход по чл. 24, начислен за съответния месец, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване или за задължително осигуряване в чужбина. Формираната по този ред месечна данъчна основа се намалява с предвидените в чл. 42, ал. 3 от ЗДДФЛ данъчни облекчения, а получената разлика се умножава по данъчна ставка от 10 на сто.
Извод: Доходите от труд, положен на територията на България от руския гражданин, представляват доходи от източник в България и подлежат на облагане по реда на ЗДДФЛ, като работодателят определя и удържа авансовия данък върху месечната данъчна основа, формирана по чл. 24 и чл. 42 от ЗДДФЛ, намалена с дължимите за сметка на лицето задължителни осигурителни вноски.
