НАП: Данъчно и осигурително третиране на доходи на физическо лице от ИТ услуги по извънтрудови правоотношения

ОТНОСНО:Разпоредбите на данъчното и осигурително законодателство

В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи Ваше запитване с вх. № 94-00-206/31.10.2022 г.

Изложена е следната фактическа обстановка:

Като физическо лице искате да започнете да извършвате различни "ИТ" услуги. Същевременно имате сключен трудов договор на осем часа и искате да запазите трудовите си правоотношения. Не искате да регистрирате фирма и да ставате самоосигуряващо се лице поради липсата на сигурност дали ще се развие успешно дейността Ви в тази сфера.

Искате, когато е налице клиент, да сключите с него договор за услуга/изработка тип граждански договор.

Поставяте въпросите:

1. Възможно ли е дейността, която ще се извършва, да се документира с граждански договор и доходите да се отчитат като вид доход от извънтрудови правоотношения?

2. Възможно ли е получаване на капаро и какъв документ се издава при финализиране на услугата? Трябва ли да се изиска издаване на документ от възложителя?

3. Какъв данък се дължи и кога се плаща, какви декларации се подават и в какви срокове?

4. Какво трябва да се направи, за да сте изряден по отношение на данъчното и осигурителното законодателство?

С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство, изразявам следното становище:

Относно нормите на данъчното законодателство:

На основание чл. 12, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Последните са регламентирани в чл. 13 от ЗДДФЛ. Визираните в запитването доходи не са включени в обхвата на цитираната разпоредба, нито на друг закон, поради което във връзка с получаване на същите е необходимо да се има предвид следното:

Възнагражденията, получени от физическо лице за извършени от него услуги в "ИТ" сферата могат да се определят като доходи от свободна професия или от извънтрудови правоотношения, в зависимост от начина на организиране на дейността, предлагане на услугата и документиране на правоотношенията, които ще възникват.

Лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, изпълняват облигационен договор, дължимата престация по който е свързана с полагане на труд. При тях изпълнителят дължи определен резултат, като сам определя начина на работата си, няма определено работно време, работно място и т.н. Правната регламентация на гражданските договори е в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

При условие че услугите, които ще извършвате не са основна дейност и източник на доход, а ще се извършват в свободното Ви време и при наличие на клиент, който ще възлага изработката на уебсайт и други продукти, може доходът, получен от същите, за целите на данъчното облагане да се декларира като доход от извънтрудови правоотношения.

Физическо лице, извършващо стопанска дейност по извънтрудови правоотношения, подлежи на облагане по реда на чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ. Облагаемият доход от стопанска дейност на физическо лице, което не е търговец по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността 25 на сто. Същото е задължено да декларира и облага всички придобити доходи от дейността, като определя облагаема данъчна основа по реда на чл. 30 от закона.

Данъчната ставка е 10%.

Доходите от друга стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ подлежат на авансово облагане съгласно чл. 43 от същия закон. Авансовият данък се декларира с декларация по реда на чл. 55 от ЗДДФЛ.

Когато лицето не е самоосигуряващо се, размерът на дължимия данък се изчислява върху разликата между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски, като разликата се умножи по данъчна ставка 10 на сто.

Авансовото облагане се извършва на тримесечие, като данъкът се декларира с декларация по чл. 55 от закона в срок до края на месеца, следващ тримесечието на получаване на дохода.

Когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие (ЮЛ или ЕТ) или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и удържа от платеца на дохода при изплащането му, като той е задължен да го декларира и внесе.

На основание чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДФЛ, когато платецът на дохода е физическо лице, което не е задължено да удържа и внася данъка, данъкът по чл. 43 се декларира и внася от лицето, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. Не се внася авансов данък по чл. 43, ал.6 и чл. 44, ал. 3 за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година.

Независимо от наличие на авансово облагане и внасяне на данък, лицето получател на доход по чл. 29 от закона е задължено да попълни и подаде приложение № 3 към годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.

Документирането на получените доходи от услуги, извършени от физическо лице по извънтрудови правоотношения, когато възложител и платец на дохода е предприятие или самоосигуряващо се лице се извършва с издаването на сметка за изплатена сума от същото това лице.

Предприятие или самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО) - платец на доходи по чл. 29 или 31, издава за изплатените доходи и удържания данък по реда на чл. 43 и 44 сметка за изплатени суми по образец, която предоставя на лицето, придобило дохода, или на упълномощено от него лице (чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ).

Когато възложител на услугата и платец на дохода е физическо лице, получателят следва да документира сделката, като това може да стане с договор, протокол или друг документ за възложената работа. Освен това, за получено плащане в брой следва да се спазват правилата, разписани в нормите на Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.).

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДДФЛ, данъчно задължените по закона лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон) по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане.

Поради това, че в запитването сте посочил, че начинът на изплащане на възнагражденията може да е в брой или по банков път, Ви уведомяваме, че нормата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. регламентира, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8 от Наредбата.

"Търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби (пар. 1, т. 41 от ДР на ЗДДС във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредбата).

Кръгът на освободените лица от задължението да издават фискална касова бележка е посочен в чл. 4 от Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Съответно, ако едно физическо лице извършва дейност по извънтрудови правоотношения без да притежава търговски обект по смисъла на Наредба Н-18/13.12.2006 г., съгласно изискванията на чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ, следва да издава само документи за придобитите от него доходи от друга стопанска дейност, съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 3 от Закона за счетоводството.

При плащане по банков път не се издава документ по Наредба № Н-18/2006 г.

При сключване на договор за услуга с чуждестранен възложител следва да се запознаете с разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) с оглед на задълженията, които биха могли да възникнат по този закон.

Относно нормите на осигурителното законодателство:

Упражняването на трудова дейност е основна предпоставка за възникване на задължение за осигуряване. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.

На основание чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт подлежат:

• лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец;
• лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение.

Възнаграждението за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6, върху което се дължат осигурителни вноски, се определя след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на ЗДДФЛ (чл. 6, ал. 4 от КСО).

Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.Осигурителните вноски за работниците и служителите и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за странатаи не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (аргумент от чл. 6, ал. 2 и 3 от КСО).

Лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", на държавното обществено осигуряване с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б от КСО, задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд (чл. 127, ал. 1 от КСО).

Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО се разпределят между осигурителите и осигурените лица и се внасят от осигурителя до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението (чл. 6, ал. 3, т. 8 и 9, чл. 7, ал. 6, чл. 157, ал. 3 и 158 от КСО).

Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 3, букви "а" - "в" от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) здравноосигурителната вноска за лицата работещи без трудово правоотношение се определя на база дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО.

В случай че лицата извършват и друга трудова дейност, за която подлежат на осигуряване, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 11 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО. Според чл. 6, ал. 11 от КСО лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:

1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10 (вкл. доходи от трудови правоотношения);

2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;

3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;

4. доходи за работа без трудово правоотношение.

Съгласно чл. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ), когато лицето упражнява трудова дейност на повече от едно основание по чл. 4, ал. 1 и/или ал. 3, т. 5 и 6 и/или ал. 10 от КСО, то декларира пред всеки следващ осигурител дохода, върху който се дължат осигурителни вноски, като се спазва поредността, определена в чл. 6, ал. 11 от КСО. Декларирането на доходите на основание чл. 4 от наредбата е помесечно, тъй като доходът се отнася за месеците, през които е положен труда, както и с оглед ограничаване до максималния месечен размер на осигурителния доход.

На основание чл. 5, ал. 4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите (НАП) данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване (декларация образец № 1), както и декларация за сумите за дължимите осигурителни вноски (декларация образец № 6). Редът, по който се подават данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, е регламентиран в Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-13/2019 г.).

Предвид изложеното, при положение че полагате труд без трудово правоотношение (по граждански договор), осигурен сте на друго основание (по трудово правоотношение) и не сте самоосигуряващо се лице, възложителят дължи за Вас осигурителни вноски по реда на чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО (независимо от размера на възнаграждението по гражданския договор след намаляването му с разходите за дейността) в съответствие с разпоредбата на чл. 6, ал. 11 от КСО. Той следва да подаде и нужната информация по реда на Наредба № Н-13/2019 г. в компетентната териториална дирекция на НАП.

Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.