ОТНОСНО:Разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ........ постъпи Ваше запитване с вх. № 20-28-15/16.01.2024 г., препратено по компетентност от ТД на НАП .........
Изложена е следната фактическа обстановка:
Посочвате, че сте гражданин на Украйна и пребивавате в Р България със семейството си. Имате регистрационни карти, издадени от Държавна агенция за бежанците.
В България работите по трудови правоотношения. Искате да ползвате предвиденото в чл. 22в от ЗДДФЛ данъчно облекчение за деца. Работодателите не приемат Вашите декларации и отказват да включат това данъчно облекчение при изчисляване на годишната данъчна основа. Мотивът, който се излага е, че сте чуждестранни физически лица на трета държава и не отговаряте на изискванията, заложени в чл. 22в, ал. 1 от закона, а именно само местните физически лица и чуждестранните физически лица, установени за данъчни цели в държава-членка на Европейския съюз, или в друга държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, ползват данъчно облекчение за деца.
Според Вас Вие сте вече местно лице на Р България, защото престоят Ви надвишава 183 дни и заплащате данък върху доходите от трудови правоотношения в страната.
Задавате въпросите:
- Имате ли право на данъчно облекчение по чл. 22в от ЗДДФЛ?
- Може ли работодателят да откаже да приеме Вашата декларация и да не включи данъчното облекчение при изчисляване на годишната данъчна основа?
- Пред кой работодател се подава декларацията по чл. 22в, ал. 8 от закона?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:
Условията за ползване на данъчно облекчение за деца са регламентирани в разпоредбите на чл. 22в от ЗДДФЛ. На основание чл. 22в, ал. 1 от ЗДДФЛ облекчението може да се прилага само от местни физически лица или от чуждестранни физически лица, установени за данъчни цели в държава-членка на Европейския съюз (ЕС), или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП). Следователно, облекчението не може да се ползва от чуждестранни физически лица, които не са местни на държава-членка на ЕС, или на друга държава - страна по Споразумението за ЕИП.
Украинските граждани, пребиваващи в страната по специален ред "временна закрила", прилагаща се въз основа на Решение на Съвета на Европейския съюз и Решение на Министерски съвет на Република България, не пребивават на територията на страната с цел установяване център на жизнени и икономически интереси, а поради извънредното положение в страната им и целта е закрила. Поради това, престоят на тези лица не е критерий за определянето им като местни или чуждестранни лица за данъчни цели.
Критериите за дефиниране на едно физическо лице като местно по смисъла на вътрешното законодателство са регламентирани в чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Предвид разпоредбата на чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, с предимство се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. В конкретния случай следва да се има предвид Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Украйна за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото (СИДДО с Украйна), обнародвана в "Държавен вестник", бр. 111 от 26 ноември 1997 г.
За целите на прилагането на СИДДО с Украйна е важно да се има предвид, че тя съдържа едно особено изискване по отношение на статута на българско местно физическо лице. По-конкретно, това изискване е уредено в чл. 4, ал. 1, буква "а" от СИДДО и предвижда, че за България терминът "местно лице на едната договаряща държава" означава "всяко физическо лице, което е гражданин на България и което не е местно лице на трета държава, и всяко юридическо лице, което има седалище в България или е регистрирано там". Ако едно лице не е български гражданин, то не може да придобие статут на българско местно лице по смисъла на СИДДО и съответно да ползва предвидените в нея данъчни облекчения като такова.
Предвид гореизложеното, доколкото Вие не притежавате българско гражданство, не може да придобиете статут на българско местно лице по смисъла на СИДДО с Украйна. Това ще е валидно докато Украйна Ви третира като свое местно лице (по смисъла на СИДДО и вътрешното си законодателство) с оглед извънредните причини да напуснете страната си. Резултатът от това обстоятелство е, че България не може да облага световния Ви доход, а само доходите с източник от страната, както е уредено в чл. 7 от ЗДДФЛ. Съответно, по отношение на облагане на трудовите доходи с източник от България ще бъдат приложими разпоредбите на чл. 15 от СИДДО с Украйна, които предвиждат, че България има право да налага данък върху тези доходи, доколкото трудът се полага в България и имате български работодател.
Данъчното облекчение за деца, регламентирано в чл.22в от ЗДДФЛ, е въведено за лица, които подлежат на неограничено облагане в България или в друга държава - членка на ЕС или страна по Споразумението за ЕИП. При положение че Вие сте със статут на местно лице за Украйна, няма да попаднете в обхвата на лицата, които могат да ползват данъчното облекчение за деца по чл. 22в от ЗДДФЛ.
Относно въпроса пред кой работодател се ползва данъчното облекчение, в закона е уредено, че данъчните облекчения се ползват пред действащия работодател по основното трудово правоотношение към 31.12. на годината.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: Лице - гражданин на Украйна, пребивава в Република България със семейството си и разполага с регистрационни карти, издадени от Държавна агенция за бежанците. В България работи по трудови правоотношения. Желае да ползва данъчно облекчение за деца по чл. 22в от ЗДДФЛ. Работодателите отказват да приемат подадените декларации и да включат облекчението при изчисляване на годишната данъчна основа, като мотивът е, че лицето е чуждестранно физическо лице от трета държава и не отговаря на изискванията на чл. 22в, ал. 1 от ЗДДФЛ, според който данъчното облекчение за деца се ползва само от местни физически лица и от чуждестранни физически лица, установени за данъчни цели в държава - членка на Европейския съюз, или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Според запитващия, той вече е местно лице на Република България, тъй като престоят му надвишава 183 дни и заплаща данък върху доходите от трудови правоотношения в страната.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос: Имате ли право на данъчно облекчение по чл. 22в от ЗДДФЛ?
Въпрос: Може ли работодателят да откаже да приеме Вашата декларация и да не включи данъчното облекчение при изчисляване на годишната данъчна основа?
Въпрос: Пред кой работодател се подава декларацията по чл. 22в, ал. 8 от закона?
Условията за ползване на данъчно облекчение за деца са уредени в чл. 22в от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 22в, ал. 1 от ЗДДФЛ, облекчението може да се прилага само от местни физически лица или от чуждестранни физически лица, установени за данъчни цели в държава - членка на Европейския съюз (ЕС), или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП). От това следва, че облекчението не може да се ползва от чуждестранни физически лица, които не са местни на държава - членка на ЕС или на друга държава - страна по Споразумението за ЕИП.
Украинските граждани, пребиваващи в България по специалния ред "временна закрила", прилаган въз основа на Решение на Съвета на Европейския съюз и Решение на Министерския съвет на Република България, не пребивават на територията на страната с цел установяване на център на жизнени и икономически интереси, а поради извънредното положение в тяхната държава и с цел закрила. Поради това престоят на тези лица не е критерий за определянето им като местни или чуждестранни лица за данъчни цели.
Критериите за определяне на едно физическо лице като местно по смисъла на вътрешното законодателство са регламентирани в чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, с предимство се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
В конкретния случай следва да се има предвид Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Украйна за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото (СИДДО с Украйна), обнародвана в "Държавен вестник", бр. 111 от 26 ноември 1997 г. За целите на прилагането на СИДДО с Украйна е от значение, че тя съдържа особено изискване относно статута на българско местно физическо лице. Това изискване е уредено в чл. 4, ал. 1, буква "а" от СИДДО, според който за България терминът "местно лице на едната договаряща държава" означава "всяко физическо лице, което е гражданин на България и което не е местно лице на трета държава, и всяко юридическо лице, което има седалище в България или е регистрирано там".
От тази разпоредба следва, че ако едно лице не е български гражданин, то не може да придобие статут на българско местно лице по смисъла на СИДДО и съответно не може да ползва предвидените в нея данъчни облекчения като такова местно лице. С оглед на това, доколкото запитващият не притежава българско гражданство, той не може да придобие статут на българско местно лице по смисъла на СИДДО с Украйна. Това ще остане валидно, докато Украйна го третира като свое местно лице (по смисъла на СИДДО и вътрешното си законодателство), предвид извънредните причини за напускане на страната.
Резултатът от това обстоятелство е, че България не може да облага световния доход на лицето, а само доходите с източник от страната, както е уредено в чл. 7 от ЗДДФЛ. По отношение на облагането на трудовите доходи с източник от България са приложими разпоредбите на чл. 15 от СИДДО с Украйна, които предвиждат, че България има право да налага данък върху тези доходи, доколкото трудът се полага в България и лицето има български работодател.
Данъчното облекчение за деца по чл. 22в от ЗДДФЛ е въведено за лица, които подлежат на неограничено данъчно облагане в България или в друга държава - членка на ЕС, или в държава - страна по Споразумението за ЕИП. При положение че лицето е със статут на местно лице за Украйна, то не попада в обхвата на лицата, които могат да ползват данъчното облекчение за деца по чл. 22в от ЗДДФЛ.
Извод: Запитващият, като украински гражданин със статут на местно лице за Украйна и без българско гражданство, няма право да ползва данъчното облекчение за деца по чл. 22в от ЗДДФЛ, тъй като не подлежи на неограничено данъчно облагане в България и не е местно лице на държава - членка на ЕС или на държава - страна по Споразумението за ЕИП.
Относно въпроса дали работодателят може да откаже да приеме декларацията и да не включи данъчното облекчение при изчисляване на годишната данъчна основа, следва, че при липса на право на данъчно облекчение по чл. 22в от ЗДДФЛ работодателят не може да прилага това облекчение при годишното облагане.
Извод: Работодателят законосъобразно отказва да приеме декларацията за ползване на данъчно облекчение по чл. 22в от ЗДДФЛ и да включи това облекчение при изчисляване на годишната данъчна основа, тъй като лицето не отговаря на изискванията на чл. 22в, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Относно въпроса пред кой работодател се подава декларацията по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ, в закона е предвидено, че данъчните облекчения се ползват пред действащия работодател по основното трудово правоотношение към 31.12. на съответната година.
Извод: Декларацията по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ се подава пред работодателя по основното трудово правоотношение, който е действащ към 31 декември на данъчната година.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има действие само при идентичност на действителната фактическа обстановка с описаната в запитването и не може да бъде ползвано по чл. 17, ал. 3 от ДОПК при установяване на различни факти в последващо производство.
