Изх. № 20-00-359
16.08.2022г.
ЗДДС - чл. 26, чл. 113, ал. 1
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване, във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Представляваното от Вас дружество е купувач по договор, сключен с друго търговско дружество. Договорът е с предмет покупко-продажба на стоки, подлежащи на контрол от службите за контрол над общоопасните средства в системата на министерство на вътрешните работи. По силата на договора купувачът плаща авансово 100% от стойността на заявените стоки, след което следва да изтегли стоките от складовете на продавача по предварително уговорен график. В някои случаи, обаче, купувачът не успява да получи необходимите разрешителни за превоз или съхранение на стоките, или не разполага с достатъчно складово пространство съобразно своите лицензи и разрешителни, поради което не успява да спази установения график за получаването на стоките. В случаите, посочени в предходното изречение, стоките остават собственост на продавача, а платената авансово сума се задържа от него под формата на неустойка, съобразно уговореното с договора. Към фактурата, издадена за полученото авансово плащане, продавачът издава кредитно известие. В тези случаи продавачът отказва да върне на купувача стойността на платения ДДС с аргумента, че тя е част от дължимата неустойка, съобразно чл. 10.5 от приложения към запитването договор.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Платеният на продавача ДДС част от продажната цена на стоките ли е и следва ли той да възстанови неговата стойност?
По така установената фактическа обстановка, въпроса и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
За целите на облагането с ДДС законът използва понятията данъчна основа и данък. Съгласно чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС данъчна основа е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена. Данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. ЗДДС използва термина продажна цена само в особени хипотези, нямащи отношение към настоящия случай. Същевременно правната регламентация на неустойката се съдържа в разпоредбите на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)и Търговския закон (ТЗ).Основанието за дължимост на неустойка и нейният размер във всеки конкретен случай се определят от страните при уреждането на техните граждански или търговски отношения при спазването на принципа на свобода на договарянето.
Чл. 26, ал. 2, изр. второ от ЗДДС установява правило относно неустойката, релевантно единствено по отношение на нейното третиране за целите на облагането с данък. По силата на това правило неустойките с обезщетителен характер не се третират като елемент на данъчната основа на доставката.
Компетентността на НАП по разясняване на правата и задълженията на данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица произтича от разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП).Видно от този и следващите текстове на закона правомощията на агенцията в този смисъл са ограничени до разясняването на данъчното и осигурителното законодателство, като разясняването и тълкуването на нормативни актове от други правни отрасли, в това число търговското и облигационното право, е извън пределите на тази материална компетентност. Поради това НАП може единствено да се съобрази със съществуващите граждански, търговски или трудови правоотношения, като ги субсумира под хипотезата на съответната данъчноправна или осигурителноправна норма, но не и да дава разяснения по начина на уреждане на обществените отношения извън рамките на данъчното и осигурително законодателство.
Предвид изложеното продавачът правилно документира получаването на авансовите плащания в съответствие с разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС и впоследствие на основание чл. 115, ал. 1 и ал. 3 от закона законосъобразно издава кредитни известия в случаите, в които поради неизпълнение на задължението на купувача да получи стоките в уговорените срокове, доставките се развалят. Поради това така зададеният въпрос касае уреждането на търговски правоотношения относно размера на неустойката, поради което е извън пределите на материалната компетентност на НАП. По тази причина становище по въпроса не може да бъде изразено. В случай, че съобразно договореностите между страните, дължимата неустойка е в размер на цялата платена авансово сума, включително данъчна основа и ДДС, то тогава не се следва възстановяване на част от нея в размер на данъка върху добавената стойност.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Представляваното от Вас дружество е купувач по договор, сключен с друго търговско дружество. Договорът има за предмет покупко-продажба на стоки, подлежащи на контрол от службите за контрол над общоопасните средства в системата на Министерство на вътрешните работи.
По силата на договора купувачът заплаща авансово 100% от стойността на заявените стоки, след което следва да изтегли стоките от складовете на продавача по предварително уговорен график.
В някои случаи купувачът не успява да получи необходимите разрешителни за превоз или съхранение на стоките или не разполага с достатъчно складово пространство съобразно своите лицензи и разрешителни, поради което не успява да спази установения график за получаване на стоките.
В тези случаи стоките остават собственост на продавача, а платената авансово сума се задържа от него под формата на неустойка, съобразно уговореното в договора. Към фактурата, издадена за полученото авансово плащане, продавачът издава кредитно известие.
В тези случаи продавачът отказва да върне на купувача стойността на платения ДДС с аргумента, че тя е част от дължимата неустойка, съобразно чл. 10.5 от приложения към запитването договор.
Въпрос: Платеният на продавача ДДС част от продажната цена на стоките ли е и следва ли той да възстанови неговата стойност?
По така установената фактическа обстановка, въпроса и относимата нормативна уредба се изразява следното становище:
За целите на облагането с ДДС законът използва понятията "данъчна основа" и "данък". Съгласно чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС данъчна основа е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това дали доставката е облагаема или освободена. Данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон.
ЗДДС използва термина "продажна цена" само в особени хипотези, които нямат отношение към настоящия случай.
Правната регламентация на неустойката се съдържа в разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Търговския закон. Основанието за дължимост на неустойка и нейният размер във всеки конкретен случай се определят от страните при уреждането на техните граждански или търговски отношения при спазване на принципа на свободата на договарянето.
Чл. 26, ал. 2, изр. второ от ЗДДС установява правило относно неустойката, релевантно единствено по отношение на нейното третиране за целите на облагането с данък. По силата на това правило неустойките с обезщетителен характер не се третират като елемент на данъчната основа на доставката.
Компетентността на НАП по разясняване на правата и задълженията на данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица произтича от чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите. От този и следващите текстове на закона е видно, че правомощията на агенцията са ограничени до разясняването на данъчното и осигурителното законодателство. Разясняването и тълкуването на нормативни актове от други правни отрасли, включително търговското и облигационното право, е извън пределите на тази материална компетентност.
Поради това НАП може единствено да се съобрази със съществуващите граждански, търговски или трудови правоотношения, като ги субсумира под хипотезата на съответната данъчноправна или осигурителноправна норма, но не и да дава разяснения по начина на уреждане на обществените отношения извън рамките на данъчното и осигурително законодателство.
Предвид изложеното продавачът правилно документира получаването на авансовите плащания в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ЗДДС и впоследствие, на основание чл. 115, ал. 1 и ал. 3 от закона, законосъобразно издава кредитни известия в случаите, в които поради неизпълнение на задължението на купувача да получи стоките в уговорените срокове доставките се развалят.
Поради това така зададеният въпрос касае уреждането на търговски правоотношения относно размера на неустойката и е извън пределите на материалната компетентност на НАП. Поради тази причина становище по въпроса не може да бъде изразено.
В случай че съобразно договореностите между страните дължимата неустойка е в размер на цялата платена авансово сума, включително данъчна основа и ДДС, не се следва възстановяване на част от нея в размер на данъка върху добавената стойност.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: НАП не се произнася по въпроса дали платеният ДДС е част от продажната цена и подлежи на връщане, тъй като това е въпрос на търговско договаряне и е извън нейната компетентност. Ако по договор неустойката е равна на цялата авансово платена сума, включително данъчна основа и ДДС, не се дължи възстановяване на частта, представляваща ДДС.
