Изх. № 23-22-2229
12.02.2016 г.
ЗДДС, чл.118, ал.1 и ал.3
Наредба №Н-18/2006 г., чл.3, ал.1
Наредба №Н-18/2006 г., чл.25, ал.2
В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... е постъпило Ваше запитване, прието с вх. № 23-22-2229/29.12.2015 г., ведно с уточнение на запитването вх. № 23-22-2229/22.01.2016 г., относно прилагането на разпоредбите наЗакона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)и Наредба№Н-18на министъра на финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства(Наредба№Н-18/2006година).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната.
Сред клиентите на адвокатската кантора са търговци, осъществяващи разносна търговия на територията на България по заявка за доставка на стоки. След приемане на тези заявки стоките се изписват от склада на съответното дружество, ведно с нареждане за експедиция и стокова разписка. За всяка от експедираните стоки разносвач на дружеството предава на купувача предварително издадена фактура с приложен към нея касов бон и получава от него в брой продажната цена на стоката, отчитайки паричните суми от доставките в края на работния ден в касата на търговеца. При тази търговска практика е налице за известен период от време разлика между данните за оборота в касовия апарат и фактически наличната парична сума в него, като стойността между тях се изравнява едва в края на деня, когато разносвачът отчете и предаде паричните суми в дружеството.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпроси.
При осъществяване на разносна търговия на стоки как следва да се отразяват получените от куриера при предаването на стоките парични суми в касовия апарат на търговеца с оглед недопускането на разлика между данните за оборота в касовия апарат и фактически наличната парична сума в него?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпроса и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
В чл. 118, ал. 3 от ЗДДС е дадена легално определение на понятието "фискална касова бележка", съгласно която "Фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер,с банкова кредитна или дебитна картаили с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност".
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18/2006 година.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 /2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги(ЗПУ).
Описаните във фактическата обстановка продажби са съотносими с дадената в § 1, т. 1 от ДР на Наредба № Н-18/2006 г. дефиниция за "разносна търговия", състояща се в продажба на стоки или услуги, извън търговския обект, по предварителна заявка.
Съгласно на чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18 /2006 г. при разносна търговия, фискалната бележка се издава от дружеството (продавач) при окомплектовката на заявката и се предава от разносвача на купувача при заплащането на цената на доставката. Издаваните фактури следва да са придружени с фискален касов бон.
Предвид гореизложеното като доставчик на стоки търговецът трябва да издаде фискална касова бележка и да я предаде на разносвача, който от своя страна следва да я предаде на клиента при получаване на плащането.
Всяко фискално устройство от одобрен за България тип има възможност да отчита различни видове плащания, чиито имена се програмират в устройството в зависимост от обичайните плащания в обекта.
За постигане на по-детайлна и ясна отчетност, в случаите на извършване на разносна търговия, за приключване на фискалната касова бележка може да се използва някой от допълнителните клавиши за плащане с подходящо програмирано наименование (например " разносна търговия").
При пускане на "Дневен финансов отчет" на ФУ, оборотът от издадените касови бележки с вид плащане "разносна търговия" ще се отпечата на отделен ред в отчета, а останалите суми ще са касова наличност в обекта.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването непълна фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс(ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
Сред клиентите на адвокатската кантора са търговци, които осъществяват разносна търговия на територията на България по заявка за доставка на стоки. След приемане на заявките стоките се изписват от склада на съответното дружество, заедно с нареждане за експедиция и стокова разписка. За всяка от експедираните стоки разносвач на дружеството предава на купувача предварително издадена фактура с приложен към нея касов бон и получава от него в брой продажната цена на стоката, като отчита паричните суми от доставките в края на работния ден в касата на търговеца.
При тази търговска практика за известен период от време е налице разлика между данните за оборота в касовия апарат и фактически наличната парична сума в него, като стойността между тях се изравнява едва в края на деня, когато разносвачът отчете и предаде паричните суми в дружеството.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Въпрос: При осъществяване на разносна търговия на стоки как следва да се отразяват получените от куриера при предаването на стоките парични суми в касовия апарат на търговеца с оглед недопускането на разлика между данните за оборота в касовия апарат и фактически наличната парична сума в него?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпроса и относимата нормативна уредба е изложено следното становище.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
В чл. 118, ал. 3 от ЗДДС е дадено легално определение на понятието "фискална касова бележка", съгласно което "Фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност".
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18/2006 г.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Описаните във фактическата обстановка продажби са съотносими с дадената в § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Наредба № Н-18/2006 г. дефиниция за "разносна търговия", състояща се в продажба на стоки или услуги, извън търговския обект, по предварителна заявка.
Съгласно чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. при разносна търговия фискалната бележка се издава от дружеството (продавач) при окомплектовката на заявката и се предава от разносвача на купувача при заплащането на цената на доставката. Издаваните фактури следва да са придружени с фискален касов бон.
Предвид гореизложеното, като доставчик на стоки търговецът трябва да издаде фискална касова бележка и да я предаде на разносвача, който от своя страна следва да я предаде на клиента при получаване на плащането.
Всяко фискално устройство от одобрен за България тип има възможност да отчита различни видове плащания, чиито имена се програмират в устройството в зависимост от обичайните плащания в обекта. За постигане на по-детайлна и ясна отчетност, в случаите на извършване на разносна търговия, за приключване на фискалната касова бележка може да се използва някой от допълнителните клавиши за плащане с подходящо програмирано наименование (например "разносна търговия").
При пускане на "Дневен финансов отчет" на фискалното устройство оборотът от издадените касови бележки с вид плащане "разносна търговия" ще се отпечата на отделен ред в отчета, а останалите суми ще са касова наличност в обекта.
Извод: При разносна търговия търговецът издава фискална касова бележка при окомплектоване на заявката, предава я на разносвача, който я дава на клиента при плащане, като за избягване на разлика между оборота по фискалното устройство и фактическата касова наличност може да се използва отделен вид плащане (например "разносна търговия"), който се отчита на отделен ред в дневния финансов отчет.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването непълна фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се ползва разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не може да бъде противопоставяно по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при производство по ДОПК се установи различна фактическа обстановка от описаната в запитването.
