Изх. №20-00-360
18.06.2024 г.
чл. 21, ал. 1 от ЗДДС;
чл. 21, ал. 2 от ЗДДС;
чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС;
Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
От френска неправителствена организация (сдружение с нестопанска цел) Ви е предложено да извършите еднократно писмен превод (преводаческа услуга). Посочвате че получателят на тази услуга във Франция:
- съгласно френското законодателство не дължи ДДС по доставката за предоставянето на тази услуга;
- не е регистриран за вътреобщностно придобиване;
- не е регистриран за целите на ДДС (проверено в системата VIES).
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Следва ли като доставчик на тази услуга задължително да се регистрирате, съгласно чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС?
2. Необходимо ли е като доставчик на услугата да разполагате с документи, удостоверяващи статутът на получателя, установен в държава членка на Европейския съюз(ЕС)?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС на регистрация по закона подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от ЗДДС, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава членка, за която се дължи данък по доставката от получателя - данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка.
По силата на чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС, за лицата по ал. 1 и 2 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение при доставка на услуга е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката на услуга е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Предвид разпоредбата на чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС, едно от условията които следва да бъдат изпълнени за да подлежи доставчикът на преводаческата услуга на регистрация по ЗДДС е получателят да е регистриран за целите на ДДС в държавата членка. В случая ако получателят на услугата (френската неправителствена организация) не е регистриран за целите на ДДС в тази държава членка, независимо дали това сдружение има качество на данъчно задължено лице или не, за Вас в качеството на доставчик на преводаческата услуга не възниква задължение за регистрация по чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС.
По втори въпрос:
Както в ЗДДС, така и в Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя - дали той е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице. Такива доказателства относно определянето на статута на получателя се съдържат в Регламент за изпълнение (ЕС) №282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент №282/2011). Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави членки, поради което българските дружества, доставчици на услуги следва да се съобразят с правилата, регламентирани в него. Документите, необходими за удостоверяване статута на получателя като данъчно задължено или данъчно незадължено лице, установен в Общността са определени в чл. 18, т. 1 и т. 2 от Регламент №282/2011. В т. 1 е посочено, че доставчик на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчнозадължено лице:
а) когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) №904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност;
б) когато получателят все още не е получил идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал заявление за такъв и доставчикът се сдобива с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС, и извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
В чл. 18, т. 2 от Регламент №282/2011 е посочено, че освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно незадължено лице, когато докаже, че този получател не му е съобщил идентификационния си номер по ДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Фактическата обстановка е следната: френска неправителствена организация (сдружение с нестопанска цел) предлага на запитващия да извърши еднократно писмен превод (преводаческа услуга). Посочено е, че получателят на услугата във Франция:
- съгласно френското законодателство не дължи ДДС по доставката за предоставянето на тази услуга;
- не е регистриран за вътреобщностно придобиване;
- не е регистриран за целите на ДДС (проверено в системата VIES).
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Следва ли като доставчик на тази услуга задължително да се регистрирате, съгласно чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС?
Въпрос 2: Необходимо ли е като доставчик на услугата да разполагате с документи, удостоверяващи статутът на получателя, установен в държава членка на Европейския съюз (ЕС)?
По първи въпрос
Съгласно чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС на регистрация по закона подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от ЗДДС, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава членка, за която се дължи данък по доставката от получателя - данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка.
По силата на чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС за лицата по ал. 1 и 2 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по закона не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък.
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение при доставка на услуга е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато услугите се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката на услуга е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Предвид разпоредбата на чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС, едно от условията, които трябва да са изпълнени, за да подлежи доставчикът на преводаческата услуга на регистрация по ЗДДС, е получателят да е регистриран за целите на ДДС в държавата членка.
В разглеждания случай, ако получателят на услугата - френската неправителствена организация - не е регистриран за целите на ДДС в тази държава членка, независимо дали това сдружение има качество на данъчно задължено лице или не, за доставчика на преводаческата услуга не възниква задължение за регистрация по чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС.
Извод: При положение че френската неправителствена организация не е регистрирана за целите на ДДС във Франция, за доставчика на преводаческата услуга не възниква задължение за регистрация по чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС.
По втори въпрос
В ЗДДС и в Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) не са регламентирани документите, необходими за доказване статута на получателя - дали е данъчно задължено или данъчно незадължено лице.
Доказателства относно определянето на статута на получателя се съдържат в Регламент за изпълнение (ЕС) №282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент №282/2011). Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави членки, поради което българските дружества - доставчици на услуги следва да се съобразят с правилата, регламентирани в него.
Документите, необходими за удостоверяване статута на получателя като данъчно задължено или данъчно незадължено лице, установен в Общността, са определени в чл. 18, т. 1 и т. 2 от Регламент №282/2011.
Съгласно чл. 18, т. 1 от Регламент №282/2011 доставчик на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно задължено лице:
- по буква "а" - когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) №904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност;
- по буква "б" - когато получателят все още не е получил идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал заявление за такъв и доставчикът се сдобива с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС, и извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност, като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
Съгласно чл. 18, т. 2 от Регламент №282/2011, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно незадължено лице, когато докаже, че този получател не му е съобщил идентификационния си номер по ДДС.
Извод: Законът и ППЗДДС не определят конкретни документи за доказване статута на получателя; доставчикът следва да се ръководи от правилата на чл. 18, т. 1 и т. 2 от Регламент №282/2011 относно доказването на това дали получателят е данъчно задължено или данъчно незадължено лице.
Заключителни бележки
Становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не може да бъде ползвано по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при контролно производство се установят различни факти от описаните в запитването.
