НАП: Данъчно третиране по ЗДДФЛ на доходи на физическо лице от хотелиерска дейност чрез упълномощено юридическо лице

Изх. № М-24-39-80

Дата: 04. 06. 2024 год.

ЗДДФЛ, чл. 14, ал. 4;

ЗДДФЛ, чл. 26, ал. 7;

ЗДДФЛ, чл. 31;

ЗДДФЛ, чл. 50.

ОТНОСНО: Прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

Във Ваше писмено запитване, препратено по компетентност от дирекция ОДОП ..., заведено с вх. № ... по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП), е описана следната фактическа обстановка:

В качеството си на физическо лице имате сключен договор за отдаване под наем на недвижим имот (апартамент) с юридическо лице. Наетият имот ще се ползва от юридическото лице за извършване на хотелиерска дейност. Съгласно сключения договор наемодателят упълномощава наемателя да регистрира имота като място за настаняване от Клас "В" съгласно Закона за туризма (ЗТ) и да извършва хотелиерска дейност в имота. Наемателят регистрира обекта в общината като място за настаняване от "Клас В" от негово име. Наемателят заплаща месечна наемна цена, съгласно договора в размер на нетна печалба от хотелиерската дейност, която се калкулира като от брутния месечен приход от резервации се приспаднат всички дължими данъци, комисионни, такси и всички разходи за извършване на дейността.

Наемателят има задължение да се грижи за имота и да извършва следните услуги:

• Проучване на пазара и рекламна стратегия;
• Създаване на акаунти в Booking.com, Airbnb и други платформи;
• Управление и оптимизация на профили;
• Комуникация с гости;
• Организиране и предоставяне на професионално почистване;
• Пране на спално бельо;
• Зареждане с консумативи.

В договора е предвидено наемодателят да заплаща на наемателя определен процент комисионна за управлението на имота. Посочено е също, че когато разходите за извършване на дейността надхвърлят приходите от резервации, наемодателят превежда разликата на наемателя.

Съгласно договора наемателят има следните задължения:

• Да извършва всички необходими действия за привличането и настаняването на туристи в имота;
• Да определя и договаря различни цени, във връзка с експлоатацията на имота, да предлага специални оферти и намаления, да приема записвания в последната минута. При необходимост да променя цените ежедневно, с цел по-голям брой резервации;
• Да предоставя пълна и коректна информация на наемодателя относно броя резервации и реализираните нощувки в предоставения имот;
• Да предостави на наемодателя навременно плащане на получените суми от експлоатацията на имота, по сметка на наемателя, както и подробен отчет за всички направени разходи, в т.ч. комисионни към платформите, суми за почистване, консумативи и други;
• Да следи за добросъвестното изпълнение на почистващия екип.

Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следния въпрос:

Какво е данъчното третиране на придобитите доходи по този договор и в кое приложение на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ следва да се декларира?

Предвид гореизложеното и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище по поставения въпрос:

Правната уредба на договора за наем се съдържа в разпоредбите на чл. 228 - 239 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Съгласно чл. 228 от ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят - да му плати определена цена. Освен това в чл. 232 от ЗЗД изрично е посочено, че наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползуването на вещта. Според запитването Ви наетият имот ще се ползва от наемателя (юридическо лице) за извършване на хотелиерска дейност. От друга страна "наемната цена", която получавате, е равна на нетната печалба от хотелиерската дейност за съответния месец, определена като разлика между приходите и разходите от дейността. От изложената в писмото Ви фактическа ситуация може да се направи обоснованият извод, че чрез сключения договор упълномощавате юридическото лице да извършва хотелиерски услуги вместо Вас. Видно е освен това, че приходите от дейността ще са изцяло във Ваша полза, а разходите съответно за Ваша сметка, поради което действителен получател на доходите от дейността сте Вие, а не дружеството, което според описаното получава единствено комисионна (в определен процент) за управлението на имота.

Предвид на това считам, че сключеният от Вас договор не може да се определи като договор за наем по смисъла на ЗЗД. В тази връзка следва да имате предвид, че формалното наименование на договора не е водещо, а следва да бъде разглеждано в съответствие с нормата на чл. 20 от ЗЗД, според която при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.

В случая може да се каже, че чрез този договор упълномощавате юридическото лице вместо Вас да извършва хотелиерски услуги, както и дейността по проучване на съответния пазар и рекламиране на мястото за настаняване, срещу определено възнаграждение (комисионна), като юридическото лице Ви се отчита за извършената дейност и Ви изплаща всички приходи от мястото за настаняване. Доколкото приходите от дейността са изцяло във Ваша полза, както и разходите, свързани с нея, са изцяло за Ваша сметка, считам, че не дружеството, а Вие чрез упълномощено лице (в случая дружество) извършвате хотелиерска дейност и сте действителен получател на доходите от тази дейност.

По смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 13 от Търговския закон (ТЗ) за търговец се смята всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва хотелиерски услуги, а според чл. 2, т. 3 от същия закон не се смятат за търговци лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища, каквато хипотеза във Вашия случай не е налице. Предвид изложеното по-горе, според конкретните специфики, свързани с извършването на дейността, е възможно различно данъчно третиране на придобитите доходи.

На основание чл. 14, ал. 4 от ЗДДФЛ физическите лица, включително едноличните търговци, за доходите от патентни дейности се облагат с патентен данък при условията и по реда на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Редът и условията за облагане с патентен данък са определени в глава втора, Раздел VІ от ЗМДТ, а видовете патентни дейности са посочени в Приложение № 4 към глава втора, раздел VІ на ЗМДТ.

В т. 1 на Приложение № 4 е посочена дейността "Места за настаняване с не повече от 20 стаи, категоризирани една или две звезди или регистрирани по ЗТ", като данъкът се определя за стая според местонахождението на обекта. Съгласно определението, дадено в § 1, т. 27 от ДР на ЗМДТ, места за настаняване са съответните туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗТ, където попадат и апартаментите за гости. Тъй като за патентния данък се прилагат правилата на ЗМДТ, конкретният размер се определя от общинския съвет в зависимост от местонахождението на обекта на територията на съответната община.

Лицата, които подлежат на облагане с патентен данък, подават данъчна декларация по образец, в която декларират до 31 януари на текущата година обстоятелствата, свързани с определянето на данъка. В случаите на започване на дейността след тази дата данъчната декларация се подава непосредствено преди започването на дейността (чл. 61н от ЗМДТ). Декларацията се подава в общината, на територията на която се намира обектът, в който се извършва патентна дейност.

Доходите, подлежащи на облагане с патентен данък по реда на ЗМДТ, подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, като само информативно се посочват в Приложение № 7 (образец 2071) на декларацията.

В случай че не са налице условията за облагане с патентен данък по реда на ЗМДТ

при формирането на облагаемия доход приложение ще намерят разпоредбите на чл. 26 от ЗДДФЛ. На основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ по реда на чл. 26, ал. 1 - 6 се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец, т.е. за данъчни цели физическите лица се облагат като еднолични търговци, прилагайки разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), независимо че нямат съответната търговска регистрация.

Годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се формира по реда на чл. 28 от ЗДДФЛ, а на основание чл. 48, ал. 2 от същия закон облагането е с 15 на сто данък върху годишната данъчна основа по чл. 28.

Доходите, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ, се декларират в годишната данъчна декларация чл. 50 от същия закон, като се посочват в Приложение № 2 (образец 2021) на декларацията за съответната година. Предвид разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ срокът за подаване на годишната данъчна декларация за тези лица е от 1 март до 30 юни на годината, следваща годината на придобиване на дохода.

Следва да имате предвид, че на основание чл. 51, ал. 1 от ЗДДФЛ лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на ТЗ, включително едноличните търговци, заедно с годишната данъчна декларация представят и годишен отчет за дейността, подаден по електронен път по ред и начин съгласно чл. 20, ал. 5 от Закона за статистиката.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП: /ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/