НАП: Осигурителен статус и данъчно третиране на възнагражденията на вещи лица като самоосигуряващи се лица

Изх. № 11-00-3/ 05.05.2023 г.

ЗДДФЛ - чл.29, ал.1,т.3

КСО - чл.4, ал.3

В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" e постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № ., относно прилагането на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО), Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ).

Описана е следната фактическа обстановка:

Между Районен съд - ...... и вещо лице - г-н ..., възниква казус по прилагане на нормативната уредба при определяне на осигурителния статус на г-н Н. Г-н Н. декларира, че работи по трудово правоотношение и е осигурен върху осигурителен доход в размер на 780.00 лв. Лицето е включено в списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица от комисията по чл. 401, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) за съдебен район при Окръжен съд и Административен съд - ...., за 2022 г., в клас "Съдебно - икономически експертизи", подклас "Съдебно - счетоводни експертизи" и публикуван в Държавен вестник, бр. 14 от 18.02.2022 г.

Според г-н ..., осигурителният му статус като лице, упражняващо свободна професия - вещо лице, е определен противозаконно и твърди, че получаваните доходи са за работа без трудови правоотношения.

Към запитването са приложени копия на документи (заявление, декларации, извадка от Държавен вестник, справка от регистър БУЛСТАТ).

Във връзка с изложеното, отправяте следните въпроси:

1. Следва ли Районен съд -........да удържа и внася осигурителни вноски върху изплатеното възнаграждение за работа без трудово правоотношение на г-н.........?

2. Какъв документ следва да се издава при изплащане на възнаграждение за изготвена експертиза?

Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:

По прилагане на осигурителното законодателство:

За лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, дипломирани експерт-счетоводители; регистрирани одитори, независими оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 313, ал. 1 от Кодекса за застраховането(КЗ) и други (основание чл. 1, ал. 5, т. 1 от НООСЛБГРЧМЛ).

За да извършва дейност като вещо лице, съответното лице следва да предприеме действия за вписването му в списъка с вещи лица. Такъв списък съществува във всички съдебни райони и се актуализира ежегодно.

Както на основание чл. 38, ал. 1 от Наредба №2 от 29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица (отм. ДВ, бр. 18 от 24.02.2023 г.) (НВКВВЛ), така и чл. 38, ал. 1 Наредба №1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица (обн. ДВ, бр. 18 от 24.02.2023 г., в сила от 28.02.2023 г.)(НВКВВЛ), министерството на правосъдието поддържа Информационна система "Единен регистър на вещите лица".

Информационната система "Единен регистър на вещите лица" съдържа данни за вещите лица от утвърдените списъци по чл. 398, ал. 1 и ал. 2 от ЗСВ и се състои от публична и непублична част

Съгласно текста на ал. 1 от цитираната разпоредба, за всеки съдебен район на окръжен и на административен съд се съставят списъци на специалистите, утвърдени за вещи лица и за преводачи.

Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура и Националната следствена служба, при необходимост, утвърждават отделни списъци за нуждите на своята дейност (основание чл. 398, ал. 2 от ЗСВ).

С оглед на гореизложеното се налага изводът, че вещите лица упражняват дейност на основание на предварителна регистрация и попадат в хипотезата на чл. 1, ал. 5, т. 1 от НООСЛБГРЧМЛ, т. е. те са лица, упражняващи свободна професия на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт.

Задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1,

т. 2 и т. 4 от КСО - еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица-членове на неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (основание чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ).

Предвид текста на чл. 11 от цитираната наредба, за самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението.

Самоосигуряващите се лица внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение при годишното изравняване на осигурителния доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО независимо от дейността, за която са регистрирани (аргумент чл.11, ал. 2, изречение 1-во от НООСЛБГРЧМЛ).

С оглед на гореизложеното, възложителят Районен съд-Благоевград не следва да удържа и внася осигурителни вноски върху изплатеното възнаграждение на г-н Нейков в качеството му на вещо лице.

По прилагане на ЗДДФЛ:

Лицата - експерти към съда и прокуратурата са включени в определението, дадено в § 1, т. 29 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДФЛ, и се считат за лица, упражняващи свободна професия. Облагането на тези лица е по реда на чл. 29, ал. 1,

т. 3 от ЗДДФЛ. Авансовото облагане на доходите на вещите лица, назначени при условията на чл. 396, ал. 1 от ЗСВ, включени в съответния списък на специалисти, утвърдени за вещи лица, изисква прилагането на нормата на чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ. Тя регламентира, че когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО (каквито са вписаните вещи лица, упражняващи свободна професия) и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода авансовото облагане не се извършва от платеца на дохода. На основание чл. 43, ал. 6 от ЗДДФЛ, размерът на авансовия данък се определя и внася от лицето придобило дохода.

Представянето на писмената декларация е едно от задължителните условия, при наличието на които се прилага цитираното изключение. В случай, че такава не е представена, предприятието - платец на доход по чл. 29 от ЗДДФЛ, определя и удържа дължимия от лицата авансов данък, прилагайки нормата на чл. 43, ал. 4 от закона.

В чл. 10, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ са посочени доходите от друга стопанска дейност, към които безспорно се отнасят и доходите на физическите лица, упражняващи свободна професия.

Когато платец на доходите по чл. 10, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ е предприятие или самоосигуряващо се лице, което е задължено да прилагаЗакона за счетоводството (ЗСч) и лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода, на основание чл. 45, ал. 6 от ЗДДФЛ, платецът не издава "Сметка за изплатени суми" и служебна бележка.

На основание чл. 4, т. 8 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин(Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.), лицата, упражняващи свободна професия, не са задължени да регистрират чрез фискално устройство извършваните от тях продажби в търговски обекти. От казаното следва, че вещите лица нямат задължение да регистрират чрез фискално устройство извършваните от тях продажби.

В случая приложима е разпоредбата на чл. 9, ал. 2 и ал. 4 от ЗДДФЛ, при която данъчно задължените лица, които не са задължени да издават фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност съгласно ал. 1, издават документ (фактура, разписка, квитанция, др.) за придобитите от тях доходи от друга стопанска дейност (източници по чл. 10, ал. 1, т. 3 и 4), съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от ЗСч, а именно:

- наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;

- дата на издаване;

- наименование на предприятието;

- предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция;

- име и подпис на съставителя;

- наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър (ТР) или единен идентификационен код по регистър БУЛСТАТ, или единен граждански номер, или личен номер на чужденец на издателя и получателя.

От цитираните разпоредби следва, че лицето, извършващо експертна дейност, в качеството на  самоосигуряващо се лице, регистрирано като упражняващо свободна професия, не е задължен да издава фискална касова бележка, но следва да издава документ за придобитите от него доходи, съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 3 от ЗСч, а когато платец е предприятие или  самоосигуряващо се лице, тогава следва да се посочат и реквизитите на чл. 6, ал. 1, т. 3.

В този смисъл всеки документ, съдържащ предвидените в чл. 6, ал. 1, т. 3 и/или ал. 3 от ЗСч задължителни реквизити, за целите на данъчното облагане се счита за първичен документ.

По силата на чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ, доколкото не е предвидено друго в този закон, доходът се смята за придобит на датата на:

- плащането - при плащане в брой;

- заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека - при безналично плащане;

- получаването на престацията - за непаричен доход.

Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.