ОТНОСНО: Прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрeз електронен магазин (Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .....постъпи по електронен път запитване с вх. № 96-00-250/27.11.2023 г., което касае работата на различини търговци с отделни касови апарати в един обект.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Фирмата има магазин за продажба на перилни и хранителни стоки, който е разположен на 400 кв.м. площ.
Поставен е следният въпрос:
Може ли в един търговски обект да работи и друга фирма със собствен щанд и собствен касов апарат, която да продава различна стока - цигари и тютюневи изделия?
С оглед на така изложената фактическа обстановка и разпоредбите на действащото данъчно законодателство, изразявам следното становище:
Според чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
Понятието за "търговски обект" има легално определение в т. 41 от § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС. Това е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
Министърът на финансите, на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС издава Наредба № Н-18 от 16.12.2006 г., с която определя условията и редът за за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти. Задължение за издаване на документ от касовия апарат, въведен в обекта, е разписано в чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 16.12.2006 г.
Предвид гореизложеното дружеството следва да регистрира продажбите със свой касов апарат.
В допълнение, с оглед на факта, че двама търговци ще ползват общото помещение, следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС. При последователното извършване на еднородна дейност в един и същи търговски обект от две или повече свързани лица или лица, действащи съгласувано, в облагаемия оборот на всяко следващо лице се включва оборотът, реализиран в обекта от всички лица, извършвали последователно дейността в съответния обект преди него, за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца, включително текущия месец, и се счита за оборот, реализиран от съответното лице през първия ден на започване на еднородната дейност в обекта от това лице. Дейността се приема, че е еднородна, когато е налице значителна идентичност по отношение на две или повече от следните характеристики: предлаганите стоки или услуги, ползваните активи, персонала, търговска марка/наименованието на обекта, доставчиците/клиентите.
Ако не сте свързани лица и стоките, които предлагате са различни от тези, които другата фирма ще продава, дейността ви няма да е еднородна и няма да са относими разпоредбите на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС.
С оглед на изложеното, може да се направи извод, че в ЗДДС и Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. не се съдържат разпоредби, ограничаващи възможността за извършване на търговска дейност от различни правни субекти в едно помещение.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: дружеството има магазин за продажба на перилни и хранителни стоки, разположен на площ от 400 кв.м.
Въпрос: Може ли в един търговски обект да работи и друга фирма със собствен щанд и собствен касов апарат, която да продава различна стока - цигари и тютюневи изделия?
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да го съхранява до напускането на обекта.
Понятието "търговски обект" е легално определено в т. 41 от § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС като всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
На основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС министърът на финансите издава Наредба № Н-18 от 16.12.2006 г., с която се определят условията и редът за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти.
Задължението за издаване на документ от касовия апарат, въведен в обекта, е уредено в чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 16.12.2006 г.
Предвид горното, дружеството следва да регистрира продажбите със свой касов апарат.
Извод: Дружеството е длъжно да отчита собствените си продажби чрез собствено фискално устройство, въведено в обекта.
С оглед на факта, че двама търговци ще ползват общото помещение, следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС. При последователно извършване на еднородна дейност в един и същи търговски обект от две или повече свързани лица или лица, действащи съгласувано, в облагаемия оборот на всяко следващо лице се включва оборотът, реализиран в обекта от всички лица, извършвали последователно дейността в съответния обект преди него, за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца, включително текущия месец. Този оборот се счита за оборот, реализиран от съответното лице през първия ден на започване на еднородната дейност в обекта от това лице.
Дейността се приема за еднородна, когато е налице значителна идентичност по отношение на две или повече от следните характеристики:
- предлаганите стоки или услуги;
- ползваните активи;
- персонала;
- търговската марка/наименованието на обекта;
- доставчиците/клиентите.
Ако лицата не са свързани и стоките, които предлагат, са различни от стоките, които другата фирма продава, дейността няма да е еднородна и разпоредбите на чл. 96, ал. 10 от ЗДДС няма да са относими.
Извод: При липса на свързаност между търговците и при различен вид предлагани стоки дейността не се счита за еднородна и не се прилага чл. 96, ал. 10 от ЗДДС.
С оглед на изложеното може да се направи извод, че в ЗДДС и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. не се съдържат разпоредби, които да ограничават възможността за извършване на търговска дейност от различни правни субекти в едно помещение.
Извод: Законодателството по ЗДДС и Наредба № Н-18 не забранява в едно и също помещение да осъществяват търговска дейност различни правни субекти, всеки със собствен касов апарат, при спазване на приложимите изисквания.
Настоящото становище е изготвено въз основа на фактическата обстановка, изложена в запитването. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има действие само при идентичност на реално установената фактическа обстановка с описаната в запитването и не може да се ползва по чл. 17, ал. 3 от ДОПК при различни факти.
