Изх. №53-04-638/05.10. 2017 г.
ЗКПО - чл. 10, ал. 1, 2 и 5
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-04-638/ .... 2017 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството командирова свои служители в държави - членки на Европейския съюз, като ползва услугите на самолетна компания Ryanair. Билетите се плащат със служебна дебитна карта. За извършените пътувания са отчетени издадените бордни карти. За пътуванията от и до България самолетната компания не издава фактура или протокол за покупката на самолетен билет - публикувана е информация на интернет страницата им. Допълнително бе уточнено, че на електронната поща са получени потвърждение за резервация, съответно разписка за плащането на билета.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Ще бъде ли признат разходът съгласно ЗКПО като документално обоснован в този случай без наличието на фактура или протокол?
Предвид описаната фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
За да бъде признат за данъчни цели даден разход, той следва да е свързан с дейността, да е документално обоснован и да не попада в изрично изброените от ЗКПО хипотези на данъчна постоянна разлика, в т. ч. да не е извършен с цел отклонение от данъчно облагане. Въпросът е свързан с приложението на разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, съгласно която не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), отразяващ вярностопанската операция. Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие, че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват (чл. 10, ал. 2 от ЗКПО). Изискванията към реквизитите на първичния счетоводен документ са подробно регламентирани в чл. 6 от ЗСч. Действащата нормативна уредба не конкретизира вида на първичния счетоводния документ, но изисква той да отразява вярно стопанската операция. Съгласно чл. 10, ал. 5 от ЗКПО за международния въздушен транспорт счетоводен разход е документално обоснован, когато е документиран чрез първичен счетоводен документ и бордна карта за осъществения полет. Когато първичният счетоводен документ (протокол) се издава от лицето, което извършва продажбата от името и за сметка на превозвача, то се приема за издател на документа.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗСч, счетоводните документи, които постъпват в предприятието на чужд език, се превеждат на български език, в случаите, когато това е предвидено в закон. Такова изискване се съдържа в чл. 55, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), където е регламентирано, че при поискване от орган по приходите субектът е длъжен да представи съставен на чужд език документ, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.
Данъчното третиране по реда на ЗКПО е пряко свързано с прилагане на счетоводното законодателство. В запитване, постъпило в НАП, е зададен сходен въпрос относно документалната обоснованост за счетоводни и данъчни цели на покупка на самолетни билети от авиокомпания Ryanair. Запитването е изпратено до дирекция "Данъчна политика" при Министерство на финансите, която на основание чл. 22, т. 8 от Устройствения правилник на Министерство на финансите е компетентна да изразява становища по прилагане на счетоводното законодателство. Изразено е следното становище:
"Съгласно чл. 3, ал. 3 от ЗСч, предприятията осъществяват текущо счетоводно отчитане на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставяне на документи.
Документална обоснованост е налице и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация, но съществуват документи, които я удостоверяват и когато тези документи отразяват вярно документираната стопанска операция (чл. 6, ал. 5 и ал. 6 от ЗСч).
Съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 142/2013 на Съвета, когато получател на услуги, извършвани по електронен път, е физическо лице, предприятието доставчик на услугите може да издаде "сметка" или "квитанция". Съгласно чл. 9а от същия регламент, доставчикът на услугата, както и видът на услугата, извършвана по електронен път, следва изрично да са посочени в издадената на клиента сметка или квитанция, т.е. няма изрично изискване за издаване на фактура. Следователно щом доставчикът на услугата е издал документ, в който се съдържат данни за крайния потребител на услугата, вида на извършената услуга и стойността ѝ, то може да се счита, че въпросният документ отговаря на критериите за документална обоснованост на сделката."
Предвид териториалният обхват на действие в България на ЗСч, неговите разпоредби са задължителни в случаите, в които съставители на документите са български предприятия, поради което търговците, установени на територията на друга държава, каквато е и местната за Ирландия авиокомпания Ryanair, не са задължени да издават фактури, съобразени с изискванията на действащото в Република България законодателство.
По същество това становище е застъпено в писма изх. №24-39-4/16.03.2017 г. и №26-Ж-1/16.03.2017 г. на зам. изпълнителния директор на НАП (поместени в системата "Въпроси и отговори" на интернет страницата на агенцията).
Съобразявайки изложеното горе считам, че щом полученият от дружеството документ (вкл. на електронната поща) отразява варно стопанската операция и отговаря на критериите за документална обоснованост по смисъла на ЗСч, документираният с този документ разход се признава за данъчни цели.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: дружеството командирова свои служители в държави - членки на Европейския съюз и ползва услугите на самолетна компания Ryanair. Билетите се заплащат със служебна дебитна карта. За извършените пътувания са отчетени издадените бордни карти. За пътуванията от и до България самолетната компания не издава фактура или протокол за покупката на самолетен билет, като за това е публикувана информация на интернет страницата на компанията. Допълнително е уточнено, че на електронната поща се получават потвърждение за резервация и разписка за плащането на билета.
Въпрос: Ще бъде ли признат разходът съгласно ЗКПО като документално обоснован в този случай без наличието на фактура или протокол?
За да бъде признат за данъчни цели даден разход, той трябва да е свързан с дейността, да е документално обоснован и да не попада в изрично изброените в ЗКПО хипотези на данъчна постоянна разлика, включително да не е извършен с цел отклонение от данъчно облагане.
Въпросът е свързан с прилагането на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, според който не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.
Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.
Изискванията към реквизитите на първичния счетоводен документ са регламентирани в чл. 6 от ЗСч. Нормативната уредба не конкретизира вида на първичния счетоводен документ, но изисква той да отразява вярно стопанската операция.
Съгласно чл. 10, ал. 5 от ЗКПО за международния въздушен транспорт счетоводен разход е документално обоснован, когато е документиран чрез първичен счетоводен документ и бордна карта за осъществения полет. Когато първичният счетоводен документ (протокол) се издава от лицето, което извършва продажбата от името и за сметка на превозвача, това лице се приема за издател на документа.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗСч счетоводните документи, които постъпват в предприятието на чужд език, се превеждат на български език в случаите, когато това е предвидено в закон. Такова изискване се съдържа в чл. 55, ал. 1 от ДОПК, според който при поискване от орган по приходите субектът е длъжен да представи съставен на чужд език документ, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.
Данъчното третиране по реда на ЗКПО е пряко свързано с прилагането на счетоводното законодателство.
В НАП е постъпило запитване със сходен въпрос относно документалната обоснованост за счетоводни и данъчни цели на покупка на самолетни билети от авиокомпания Ryanair. Запитването е изпратено до дирекция "Данъчна политика" при Министерство на финансите, която на основание чл. 22, т. 8 от Устройствения правилник на Министерство на финансите е компетентна да изразява становища по прилагане на счетоводното законодателство.
Изразено е следното становище:
"Съгласно чл. 3, ал. 3 от ЗСч предприятията осъществяват текущо счетоводно отчитане на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставяне на документи. Документална обоснованост е налице и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация, но съществуват документи, които я удостоверяват и когато тези документи отразяват вярно документираната стопанска операция (чл. 6, ал. 5 и ал. 6 от ЗСч).
Съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 142/2013 на Съвета, когато получател на услуги, извършвани по електронен път, е физическо лице, предприятието доставчик на услугите може да издаде "сметка" или "квитанция". Съгласно чл. 9а от същия регламент доставчикът на услугата, както и видът на услугата, извършвана по електронен път, следва изрично да са посочени в издадената на клиента сметка или квитанция, т.е. няма изрично изискване за издаване на фактура.
Следователно, щом доставчикът на услугата е издал документ, в който се съдържат данни за крайния потребител на услугата, вида на извършената услуга и стойността ѝ, може да се счита, че въпросният документ отговаря на критериите за документална обоснованост на сделката."
Предвид териториалния обхват на действие в България на ЗСч, неговите разпоредби са задължителни в случаите, в които съставители на документите са български предприятия. Търговците, установени на територията на друга държава, каквато е и местната за Ирландия авиокомпания Ryanair, не са задължени да издават фактури, съобразени с изискванията на действащото в Република България законодателство. По същество това становище е застъпено в писма изх. №24-39-4/16.03.2017 г. и №26-Ж-1/16.03.2017 г. на зам. изпълнителния директор на НАП, поместени в системата "Въпроси и отговори" на интернет страницата на агенцията.
Съобразявайки изложеното, се приема, че щом полученият от дружеството документ (включително на електронната поща) отразява вярно стопанската операция и отговаря на критериите за документална обоснованост по смисъла на ЗСч, документираният с този документ разход се признава за данъчни цели.
Извод: Разходът за самолетни билети, документиран с получените от Ryanair документи (вкл. електронни) и бордни карти, се признава за данъчни цели по ЗКПО, ако тези документи отразяват вярно стопанската операция и отговарят на критериите за документална обоснованост по ЗСч.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
